Държавата ще се оправи, когато спрем да ходим при Бойко

В последно време всякакви протести се провеждат единствено пред Министерския съвет с искане премиерът да ги чуе. Снимка: Георги Димитров, Вести.бг

Евгени Петров

В последно време стана утвърдена практика всякакви протести да се провеждат пред Министерския съвет с идеята премиерът да ги чуе и изискването да слезе при протестиращите.

„Мафията се е превърнала в Система. Система, която убива“, чета сълзлив коментар в един либерален сайт.

„Държавата ни се управлява от шайка. Тази шайка пороби народа си“, слушам истеричните думи на Корнелия Нинова.

Отдавна вече стилът на говорене на либерали, зовящи се десни и леви популисти е един и същ. И той далеч не се изразява само в определения като „Председателството – личен ПР на премиера“, или „Искаме предсрочни избори“.

Той има едно най-малко общо кратно и това е омразата към Бойко Борисов.

И от ляво, и от дясно това не може да бъде дори зачатък на идеологическа основа за политическо противоборство. А общото при много леви и относително десни е именно идеологическият хермафродитизъм, изразяващ се в твърдението „няма ляво, няма дясно“.

ХХХ

Медийни коментари за протестите на майки на деца с увреждания почти няма. Няма и анализи как стана така, че хора с увреждания се изправиха срещу други хора с увреждания. Може би защото темата е деликатна и много, ама много ни е страх да заемем позиция, да си кажем какво мислим, за да не ни оплюят по социалните мрежи.

Но именно в тези социални мрежи смело се заявява онова, което страхливо премълчаваме – че този протест вече взе да омръзва. Че исканията на протестиращите са прекомерни. Че всеки или почти всеки в тази страна има до себе си болен човек с увреждания. И си плаща данъците и не се ожалва.

Когато стана ясно, че един баща е завел детето си с увреждания при премиера да го гледа с указания какво да прави, написах във Фейсбук следното:

„От розоберачите, през бабите от Забърдо до тези хора – всеки търси не институциите, а конкретно Борисов за решаване на проблемите им. Мисля, че ако се говори за култ, ние сами го издигаме в такъв.“

Не знам вече кой още не е отишъл при Борисов да му решава проблемите. Особено развит е този подход при някои медийни издатели, да ви открехна…

За да си отговорим на въпроса защо всички тичат при Борисов

трябва да разберем защо никой не тичаше при Орешарски.

И като изключим личната харизма на премиера, останалото е в безспорния факт, че държавата се развива и в хазната взе да има пари. Излишъци.

И когато в центъра на програмата на ГЕРБ беше поставено образованието с немислимите дотогава 1000 лева заплата на учител, всички си казаха: „Щом има пари за тях, трябва да има и за нас“.

Блестящ пример в това отношение е изнудването на МВР, с което получиха 100 милиона отгоре. Да не говорим за БАН, БДЖ и кой ли още не. Доколко е справедливо можете а съдите по факта, че днес Световната банка обяви, че нашите полицаи вземат повече отколкото в Швеция, заради социалните привилегии и плащането на осигуровките /от всички нас/.

Е, точно тук е проблемът – на всяка цена не трябва да се признава, че държавата се развива добре. /колко ми се иска да е по-добре, но нито Корнелия Нинова, нито Христо Иванов могат да го направят/

Затова ще има истерии за шайка, за мафия, непрекъснатото напомняне, че сме последни по доходи, че корупцията се шири, че държавата е мащеха.

И затова – с риск да си навлека гнева на мнозина – ги има тези искания. Сега, тук и веднага. Всъщност майките на деца с увреждания хем ругаят държавата, хем сродни до тях организации, хем искат с безусловен тон. Това наблюдавахме и тази вечер на протеста.

Затова и в социалните мрежи се появиха и техните категорични противници: „И аз гледам майка/баща/брат с 90% увреждания, а за мен“?

Така до никъде няма да стигнем. Старо правило е, че

колкото по-добре се развива една държава, толкова по-незабележими са нейните управници.

Но както е известно – у нас всичко е на обратно. Като се започне от кимането с глава за „да“ и „не“ и се стигне до култовото правило на шопа: „Японецо и срещу мене да тича, пак не можем да го стигна“.

Тук се сещам как си оставиха японците съблекалнята на световното по футбол и как си остави БСП кочината на Бузлуджа.

Перфектен пример за личната ни отговорност към това, което ни заобикаля и ролята на държавата, от която все чакаме да ни оправи личните проблеми.

А ние първо тичаме при Борисов и после го сочим с пръст, че е завзел цялата държава. Колкото по-малко търсим решение на проблемите си по върховете на държавата, толкова повече държава ще имаме, запомнете го.

13 Comments

  1. Прекрасен коментар на житието и битието наше,чудя се дали проф.Иво Христов е прав или сме най-големите шегаджии в Европа.
    Скромното ми мнение ,е че сме „тарикати“ опортюнисти.

  2. БРАВО НА Е.ПЕТРОВ.ВЕРЕН КОМЕНТАР .ВИНАГИ ЧЕТА С УДОВОЛСТВИЕ. А ГИНКЕ ЕЕЕЕ,МНОГО СИ ЕЛЕНЕНТАРНА И НЕВЕРНА В КОМЕНТРИТЕ СИ

  3. МВР волно или неволно поеха много нови задължения и по високи натоварвания – протести, бежанци, дежурства на границата, атентати и др, а към момента на обещанието им за тези 100 млн им предстоеше и охрана по време на Европредседателството. И вие, ако възложите нови задачи на чистачката в къщи ще й увеличите възнаграждението. Парите им бяха само обещани и под условие,а не дадени предварително. Казвам това, не за да ги защитавам, а за да отделя техния случай от останалите, в които всички само искат без коментар за задължения и престация.

  4. Поредният страхотен коментар на Евгени Петров! Има ли изненадани…?

  5. На избори не гласуват за Б. Б. ,а за всеки проблем чакат той да го реши.

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.



This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.