Най-великият труд на Жан-Жак Русо с ново издание

Добродетелите на един народ зависят от политиците му, обяснява философът в трактата си „За обществения договор”

 

„Нито един гражданин да не бъде толкова богат, че да може да купи друг гражданин, и никой да не е толкова беден, че да бъде принуден да се продава” – тази фраза, достойна за велик политик, се е родила в съзнанието на философ – великия Жан-Жак Русо. Няма как да не се забие в ума ви, докато четете трактата „За обществения договор”.

Най-новото издание на труда, смятан за основополагащ в изучаването на властта и държавата, от няколко дни е в книжарниците. Томът е част от философската поредица на издателство „Лист”, започната преди година с опуса на Томас Хобс „Левиатан”.

Преводът на „За обществения договор” е на Донка Меламед и е правен още през 1970 г. , когато излиза за първи път у нас, а преподавателят по философия в колежа „Гарно” и Университета „Лавал” в Квебек Емил Григоров пише следговор специално за сегашното издание.

„Човекът се ражда свободен, а навсякъде е в окови“, „При едно лошо управление никому не се иска да направи и крачка, за да отиде на събрание; защото никой не се интересува от онова, което се върши там, защото всеки предвижда, че там няма да надделее общата воля, и в крайна сметка защото домашните грижи поглъщат всичко”, „В момента, в който някой каже за държавните работи: какво ме интересува? – държавата трябва да се смята за изгубена” – това са само малка част от наблюденията и размишленията, формулирани от Русо.

Според философа всяка държава освен суверен трябва да има и правителство. Разпределението трябва да се направи от момента, в който суверенът не може да се справи с определени въпроси. По тази причина правителството трябва да бъде разделено от суверена.

Големината на управляваната територия често определя естеството на правителството. Ако правителството е силно като народа и силата е неограничена, колкото по-голяма е територията, толкова повече сила се изисква от правителството за подчинение на масите. Според него монархическото правителство е способно да овладее най-много сила над народа, защото съсредоточава по-малко сила в себе си (за разлика от демокрацията).

Русо разглежда три форми на управление в зависимост от броя на членовете, които го съставляват: демокрация, аристокрация и монархия. Всяка форма може да бъде най-добра при определени обстоятелства и най-лоша – при други, обобщава мислителят. Все пак демокрацията подхожда за малките държави, аристокрацията – за средните, а монархията – за големите. Заключението на Русо е: „Ако съществуваше народ от богове, той би се управлявал демократично. Толкова съвършено управление не е за хора”.

Първите импулси да изучава принципите на властта Жан-Жак Русо получава някъде през 1743 г. По онова време той е на 31 години и изкарва хляба си като секретар на френския посланик във Венеция граф Дьо Монтегю. Градът-държава, наричан тогава Ла Серенисима (Святата република), се къпе в слава и мнозина сочат управлението му за пример. Русо обаче забелязва недъзи в политическата система и установява, че те са сред причините за нравствената разруха на венецианците. В крайна сметка всичко опира до политиката и нравственият облик на един народ се изгражда от неговите политически институции, смята великият философ.

Корицата на книгата е дело на Милена Вълнарова.

Публикацията е част от кампанията на Вевести.бг „Нещо за четене срещу неграмотността“.

Бъдете първият коментирал

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.



This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.