Трябват ни демократични лидери, а не народни пастири

Снимка от Bulgaria ONAIR

Момчил Дойчев

Да се смята, че един човек решава всичко в условия на демокрация е реликт от остатъчно комунистическо мислене. Казвам това по много поводи , например по повод непроведената демокомунизация и лустрация.

В това отношение непроменения, наследен от комунизма, а и от много по-рано робски манталитет си казва думата. Тук и жертвите на неокомунистическата антидемократична пропаганда са най-много и то най-вече сред демократичната общност. Очакванията, че един човек е всесилен в даден политически момент – като Тодор Живков – са и досега в масовото съзнание. Помня случай от 1992 г. – с президента Желев вървяхме по улиците на София и няколко човека /!/ го спряха с молба да им даде апартаменти!

Сега хората питат и спорят „Защо Костов не направи лустрация?“, „Защо Петър Стоянов спря закона за лустрацията?“, Защо Георги Марков в КС гласува против закона и неговият глас фактически спря закона, гласуван в Парламента?“ Може да продължим и с „А защо и вероятно най-засегнатият от съветския комунизъм цар не прокара закон за декомунизация, а управляваше с комунисти и ченгета“, „А защо Бойко като силен лидер не направи пълна лустрация и декомунизация, а също управлява с ченгета, руски шпиони“ и пр.

Отговорите на всички тези въпроси трябва да са конкретно-исторически, основани на факти, а не на предубеждения и конспиративно мислене – което също реликт от комунизма. Не може обяснението да е – всички тези, избрани от народа политически лидери са „скрити комунисти“, или „ченгета“, или „руски /американски и пр. шпиони“, „врагове на народа“, „предатели“ и пр. Те действат в различни конкретно-исторически моменти и съобразно своя интелектуален багаж решават по един или друг начин належащите политически задачи като вземат конкретни управленски решения.

И така например: 1. Не само Костов, но и президента Стоянов, голяма част от парламентарната група на ОДС в началото на мандата си през 1997 г. смятаха, че лустрацията е закъсняла и ще има контрапродуктивен ефект. Тогава политиката бе основана на договореността за национално съгласие от 4.02. 1997 г. Иначе БСП нямаше мирно да сдаде властта и ни очакваше гражданска война. Това бе и против логиката на мирния преход, заложен още от Кръглата маса, който изключва по принцип провеждането на декомунизация и лустрация. И, за разлика от Чехия, Полша, Унгария, където имаше силна антикомунистическа опозиция и готов да управлява антикомунистически контраелит, у нас имаше всесилна БКП, най-верен васал на СССР, която контролираше всичко и липсваше не само антикомунистически контраелит, но и възможност за открита опозиция на режима- такава се появи чак в началото на 1988 г. и то под влияние на съветската перестройка.

Но най-важното – огромното мнозинството от народа имаше ясно изразен комунистически манталитет- който си иска един човек да го води и да го оправя! Не помните ли мощният вопъл „Искаме си Царя“ от пролетта на 2001 г. ? Това обяснява защо въпреки своите провали за БСП гласуваха и продължават да гласуват упорито от половината до една четвърт от българите и досега! Освен това за разлика от всички други народи, попаднали под съветска окупация единствено у нас окупаторите се смятат от мнозинството за „освободители“! Причина за това е силно изразеното т.нар. „русофилство“, което е видимата страна на същата тази прикрита робска психика и комунистически манталитет на мнозинството българи. Да не казвам как определят народа си нашите политически водачи от Възраждането насам – „скотско племе“, „народ от добичета“, „не народ, а мърша“, „патриоти-идиоти“, „търпящо стадо“, „говеда“, „овце“, „просташко племе“. Да продължавам ли?

А изводът какъв е? – Какъвто народът, такива и водачите му. И затова един от тях ще свърши живота си на бесилката с онова „Народе????“ – с 4 въпросителни отзад… Е добре, рано или късно ще свалим Бойко, както свалихме Костов и ще го оплюем, както си му е реда. Но ще изберат ли добичетата истински свой демократичен лидер или ще предпочетат отново „народен пастир“ или „пастирка“ да ги дои и стриже още по-жестоко и да ни налага с още по-дебела тояга?

Ей тоя въпрос г-да демократи не ми дава мира!

От профила на автора във Фейсбук

2 Comments

  1. ДемократичнИ лидери …като кой например ?!Я стига вече ,че ми писна някой да ми говори за демокрация и да се взема за единствено умен …Костов имаше 4 год.и замина в историята като най -презирания и мразен Премиер…И то учудващо в консенсус от 98 % от имащите право на глас гласуващи българи…Борисов сам подава оставка на два пъти,но 1 300 000 упорито го преизбират,въпреки рояка от партии….И един политик трябва да има харизмата на водач за да има подкрепа на избирателите …Да не би по света да избират на друг принцип?!24 год.живях в Германия… и там е като у нас….преиграването със думата демокрация и демократи доведе до обезличаването и

  2. Аз чета с голям интерес това, което пише и казва Момчил Дойчев. И се уча от фактите. Не го познавам. Но мисля и че той не се познава. Нека чете фактите, които е систематизирал. И вместо да се оплаква от народа, да си даде сметка, че всички сме част от много добър и качествен народ, погледнато стратегически и исторически. Заключенията въз основа на действия в границите на едно-две поколения водят до бакалски сметки, които никога не са наистина верни.

Коментарите са ограничени.