ЗАГЛАВИЯ

България – 25-а от 41 страни в Европа по размера на учебното време

Училищен звънец Снимка: pixabay.com
Снимка: pixabay.com

Докладът „Организация на училищното време“ на Европейската комисия за учебната 2018/2019 г., базиран на национални данни, дава преглед на продължителността на учебната година, началото и крайните дати, времето и продължителността на празниците и броя на учебните дни в Европа.

Въпреки някои различия, страните в Европа показват доста прилики по отношение на структурата на учебната година, предава БТА.

В 10 държави учебната година стартира през месец август, посочват от Синдиката „Образование“ към КТ „Подкрепа“ в информация за доклада на ЕК.

Дания и Финландия са европейските страни, в които учебната година започва най-рано. В Германия, въпреки че има начало на 1 август, училищата в различните области започват да учат между 6 август и 11 септември. В някои страни учебната година започва в средата на септември – Албания, Италия, Португалия, Испания, Люксембург, Турция, България и Румъния. В Малта лятната ваканция свършва в края на септември.

Броят на учебните дни варира между 156 дни – в Албания, и 200 дни – Дания и Италия. В 50 процента от страните в анализа броят на учебните дни е между 170 и 180, и в 30 процента от страните е между 180-190 дни. Като цяло броят на учебните дни е еднакъв в основната степен и различен в гимназиалната степен.

В допълнение към лятната ваканция образователните системи имат 4 основни училищни почивки в Европа: есенна, Коледа и Нова година, зимна (карнавални празници), пролетна (Великденска). С изключение на Коледната ваканция, останалите почивки се различават по дължина и време. Есенната ваканция е едноседмична в 19 държави, а в други страни тази ваканция варира между 2 дни (Чехия, Исландия и Сърбия) до 3 седмици (Швейцария). В 13 държави липсва есенна ваканция. Коледната ваканция почти във всички страни е 2 седмици, но в малко държави, като Полша и Словения, е само една седмица. Дължината на зимната ваканция, която се различава от Коледната, в 21 страни е една седмица, а във Франция, Полша и Турция е две седмици.

В четири държави няма зимна ваканция (Албания, България, Кипър и Гърция).

Пролетната (Великденска) ваканция трае между една или две седмици в повечето страни, а в останалите – между 4 дни (Финландия и Словакия), до 3 седмици в Швейцария. Турция и Черна гора нямат такава ваканция.

В Европа учебната година завършва обикновено в края на май и втората половина на юли. В средата на юни е времето, когато лятната почивка започва в повечето страни. Продължителността на лятната ваканция варира значително между страните – от 6 седмици в някои страни (Германия, Англия, Шотландия, Лихтенщайн), до 13 седмици (Албания, Латвия, Португалия и Турция). По информация от МОН, в България лятната ваканция е 15 седмици за основното образование.
Във връзка с организацията на учебното време, от синдиката посочват, че в образователните системи на западна Европа съществува край на учебното време за учениците и официален край на учебното време за учителите. Това не се отнася за бившите социалистически страни, наследили руската система.

България е на 25 място от 41 страни в Европа по размера на учебното време, което я определя като страна със сравнително дълго учебно време. По-дългата и академична програма за обучение на българските ученици се явява по-скоро пасив за възпитанието и социализацията им и формира по-скоро дефицит на ценности.

Продължителното пребиваване в училище ги отделя от естествената семейна среда и ги институционализира, драстично намалява времето за неформално общуване извън училище и вписването им в социалната общност.

В организацията на учебното време на българските ученици липсва една традиционна зимна ваканция, което ги лишава от среда, в която възпитанието и социализацията биха били много по-полезни и ефективни. Българските ученици като цяло са лишени от един много успешен и работещ европейски, но, за съжаление, вече забравен, и български опит за изграждането на учениците като личности и граждани – организираните почивки, ученически лагери и летни школи, заявяват от синдиката.

И информират, че за приключването на учебната година ще предложат на МОН да има официален край на учебното време за учители, за да може да се осигури време за квалификация и рехабилитация на педагогическите специалисти.

Педагогическата професия изисква квалификация, усъвършенстване и учене през целия живот, за което е необходимо и технологично време. Юли и август трябва да са извън обхвата на официалното учебно време, заявяват от Синдиката „Образование“, с председател Юлиян Петров.

Бъдете първият коментирал

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.



This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.