За ромите – да поставим труда в началото

Изборният експерт Стоил Стоилов. Снимка: Личен архив

Стоил Стоилов*

Ще започна този текст с един цитат от сутрешните телевизии. „Образование, жилищен проблем, трудова заетост – това са проблемите на ромското общество и когато те се решат, проблеми като тези с лекарите ще изчезнат“. Каза го някакъв депутат Кърджалиев. Доколкото знам това са и проблемите на непалското общество, на афганистанското, на камерунското, на бангладежкото и на др. общества. Там, обаче, проблемите с лекарите са други – много са малко или изобщо ги няма.

От доста време по циганската тема се упражняват много хора. Някои професори станаха с нея. Други филми и фондации направиха. Бая пари се преточиха насам – натам. И нищо. Едно добро дело свърши кметът на Ямбол – събори контролирано блок 20. Извън това полезно дело, обаче денем и нощем разни цигански активисти и зализани коментатори каканижат политически коректни лакърдии по циганските въпроси. А дали това е истината или поне дали е цялата истина?

Ще карам поред както ги е подредил депутатът…

Образованието на циганите. С тая тема всеки в телевизора ляга и става. То било най-важното за циганите и то е панацеята. Вярно ли е това? Ами аз мисля, че не е вярно. За голяма част от циганското население образованието не е ценност. Декларирането на обратното е резултат от насадено лицемерие, натрапено политически коректно говорене. Но в поведението на големи маси циганско население образованието не е мотив за ежедневно усилие. Въпреки че няма официална статистика, ясно е, че огромният процент от отпадащи от училище са цигани. Повтарям – отпадащи. Отпадащи – значи са били записани. Значи е имало за тях чин, стол, учител, покрив над главата (да не капе) и автобус да ги докара и да ги върне. Имаше по едно време топли закуски, мляко и др. залъгалки. Може и още да ги има. И въпреки това са отпаднали. Сега ги наказват със спиране на детските. И въпреки това отпадат. Даже коментират, че детските са малко и не били мотив да ги пращат на училище. Къде тук виждате образованието като ценност? За момичетата да не говорим – ако избутат докъм 5-6 клас и толкова…

Само тук ли е така? Ами не е. Спомнете си момичето Малала Юсуфзай, което получи Нобелова награда. По него стреляха защото ходи на училище и агитира другите да ходят. Ами Боко Харам, талибаните… племенни групи в различни места по света. Навсякъде образованието се декларира като универсална ценност, но на практика племенната памет на много места го възприема като заплаха за съществуването на племето. Местните вождове налагат това разбиране, защото имат интерес. Ученият не е вече част от групата, той минава от другата страна на някаква невидима граница. Става чужд. Колко пъти сме виждали образованите и успели цигани да говорят с масата от своите ? Аз не съм. Образованите цигани ли са лидерите на циганската общност или царе, барони, племенни съдии (мешерето) или пък някакви други хора, за които може би дори не знаем. Ако се огледаме около нас ще видим немалко добре интегрирани цигани, съседите на стълбищната площадка, шофьорът на таксито, бригадата, която ни ремонтира покрива… Но те не са в гетото. И не искат да са там. И не искат да бъдат асоциирани с гетото. Те вече не са ментални цигани. Те са интегрирани.

Малко отклонение – преди 6-7 години си говорих на английски близо половин час в самолета с едно красиво момиче докато звънна телефонът и тя проговори на чист български. Циганка от Козлодуй… с айфон, парфюм за 100 долара и съпруг бразилец, ако помня добре. Не можех да откъсна очи от нея, казах всичко лошо, дето го мисля за циганите и накрая тя ми каза: – да… прав си… Ама знаеш ли колко бой съм изяла от татко докато завърша гимназия, науча английски и продължа да уча…

Това е образованието като ценност. Един грамотен баща, за когото тази ценност е станала мотив на натиска децата си да учат. А не декларативното бърборене на индивиди като Цветелин Кънчев – хем да учат циганките, ама няма лошо и да раждат на 12 години, щото то било циганска традиция…

Сега по втория проблем от предложената панацея.

Жилищният проблем… Много хубав приоритет! Да ти е драго да го разтягаш.
Хайде да се върнем малко назад. Допреди 30-тина години жилищата ги даваха. Даваше ги държавата чрез общините или предприятията и бяха общински или ведомствени. Имаше и кооперацийки, построени по стопански начин и лични къщи. С ведомствените апартаменти ведомствата си закрепостяваха хората и ако са послушни няколко години и ако имат късмет, можеха да си ги купят. Така правеха и общините. Давайки жилища (и др. социални услуги), държавата на практика преразпределяше парите, които не плащаше на своите граждани. Тя беше единствен собственик. Така възникнаха панелните спални около градовете за промишлените работници. Селяните се научиха да имат нужник в апартамента и сега не щат да се върнат на село и да ходят по нужда в тоалетна на двора. Тези времена, обаче, минаха отдавна. Сега придобиването на жилище е резултат от личните усилия на свободни агенти на пазара. И да е останало място за социална жилищна политика, то тя може да бъде правена само и единствено със съгласието на тези, дето ще я платят. И тук идваме до тежък проблем – кой ще плати за решаването на циганския жилищен проблем?

Соц-а натрупа малко опит – цигански входове, разпръснато настаняване по 2-3 семейства с българи в един вход, определяне на парцели за цигански махали. Демокрацията достигна нови висоти – цигански блокчета в кв. „Христо Ботев“ в София, мезонети с италианска теракота в Пловдив, индивидуални къщи в Пазарджик… може и др. да има. И какво – станаха ли тези проектчета пример за подражание? Между другото защо медиите не отидат да ги снимат? Да видим платен ли е токът, водата, в какво състояние са сградите, има ли дограма? Ще бъде полезно да знаем за какво са похарчени част от данъците.

Хайде да си отговорим на следния въпрос – нормално ли е да строим жилища на циганите в градовете? Не е ли по-добре те да бъдат настанявани в обезлюдените села, да получат земя под наем (може и нулев) и ако искат да учат да ходят в най-близкото училище? Какво ще предложат те на града като образование и квалификация? Тези, които имат квалификация и работят могат да си решат жилищните проблеми като всички останали хора на пазара. Тези, които нямат и им направим жилища, с какво ще се прехранват? И в момента в градовете има изоставени цели блокове. Защо те не са населени? На изхода на Радомир към „Червена могила“ има няколко призрачни празни блока по на 6-8 етажа. Да не говорим за изчезващите села.

И тук опираме до основния проблем – самоизхранването на онази част от циганското население, която по своите етнически и културни особености предпочита да живее в гетото с всички последствия от това. Досега никой не поставя на дискусия въпросът кой плаща, за да може една част от хората да запазят такъв начин на живот. Колко струва това? Искаме ли да го плащаме и в бъдеще? Кой има интерес от това? Не ни ли гонят политиците от България като си купуват циганските гласове с нашите пари? При сегашните демографски тенденции скоро работещите няма да могат да изхранват останалите. Цитат от пресата: – „16-годишна ромка от хасковско с три деца получава сумарно 1100 лева социални помощи“. Ще признаем ли изхранването с кражби, разрушаване на къщи и инфраструктура и т. н. за законно занимание? Това ще стимулира още повече емиграцията на образовано и сравнително образовано население и трайното му усядане в чужбина. Естественият ход на човешкото развитие ме кара да мисля, че това предимно ромско население трябва да бъде лишено от развращаващата помощ на държавата (помощи, субсидирана заетост, фалшив семеен статус,и др.). Този ресурс, който между другото се държи в най-строга тайна, трябва да бъде пренасочен и да бъде харчен само за само и единствено подкрепа на ромите да се самоизхранват – предоставяне на земя, в която да си достави хранителния еквивалент за оцеляване, земеделски сечива, изкупуване на излишната продукция, ако има такава и др. подобни мерки. В развиващите се страни по цял свят тези, които не могат друго се самоизхранват от земята. Тези, които успеят да получат образование, отиват в близкия град, после в областния град и така се интегрират в по-високи професионални нива.

Естественият ход на човешкото развитие ме кара да мисля, че една голяма част от циганското население на България трябва да измине своя път към интеграцията. На първо място то трябва да бъде лишено от развращаващата помощ на държавата (помощи, субсидирана заетост, и др.) и да бъде подпомогнато само и единствено да се самоизхранва – предоставяне на земя, в която да си достави хранителния еквивалент за оцеляване, земеделски сечива, изкупуване на излишната продукция, ако има такава и др. подобни мерки. В развиващите се страни по цял свят тези, които не могат друго, се САМОИЗХРАНВАТ от земята. Тези, които успеят да получат образование, отиват в близкия град, после в окръжния град и така се интегрират в по-високи професионални нива. Образованието е път за развитие и става ценност. Иначе си остават при земята.

Това всъщност е пътят, който измина поколението българи, което сега е над 50 – 55 години. Може би този път трябва да изминат и онези цигании, които сега наричаме неинтегрирани, бедни и т. н. Недопустимо е за мен да имаме изоставени села, изоставени земи и в същото време да харчим пари за подпомагане.

Тези етнически особени групи, които не искат да се самоизхранват със законни дейности, които искат да запазят негативните си етно-културни особености и са в конфликт с ценностите на доминиращия етнос трябва да имат два пътя – или към страни, в които могат да се интегрират без да се променят, или към затвора.

Паразитно съществуване на гърба на социалните системи има и в други страни и се практикува от хора от всякакви раси и народности. Това става сравнително безболезнено в богати общества с натрупвания. И то само за известно време. В развиващите се страни като Малави, Замбия и Непал няма подобен проблем. Там пирамидата стои на основата си. Селяните в Малави не плащат данъци, но се самоизхранват, а държавата изкупува част от продукцията и създава резерви. В ниските части на Непал човек може да се почувства като в ромска общност, но земята се обработва, оре се с биволици, отглежда се ориз, има болници, училища, компютърни клубове, хотели, прасета по улиците, фекални води по тротоарите в незакрити канали, убийствена мръсотия, просяци… Но няма паразитно живеещи хора. Ако тук нещо не се промени, след няколко години ЕС ще има за член един Бангладеш… или Непал,,, части от Индия… с що годе уредени столици и разсипана провинция.

При това, ако ислямизацията на ромите продължи, те ще бъдат добре мотивирана агресивна маса от хора. С произтичащите от това сблъсъци. Ще ходим на море в конвой с охрана, ако има кой да ходи на море и ако пътищата и мостовете не са вече разрушени за старо желязо… Точно както сега са разрушени пътищата и мостовете, наследени от колониалния период в Сиера Леоне и др. страни на красивия континент.

Мисля, че по циганската тема имаме сбъркани приоритети. Почваме от образованието и завършваме с труда. А трябва да е обратното – да започнем с труда и самоизхранването в рамките на закона. После ще дойде и образованието като ценност и мотив. И после ще има интеграция.

*Авторът е общественик, международен изборен наблюдател, член на Обществения съвет за приемане на Изборния кодекс

Редакцията не е съгласна с част от изразените позиции на автора, но публикува неговия анализ като част от общия дебат по ромските проблеми.

Vevesti.bg