Т’га за север или на југ от разума

Снимка: авторът

Емил А. Георгиев, emilageorgiev.eu

Дискусията дали да се участва в референдум с глас „против“ или да се бойкотира, е стара поне колкото дискусията за или против референдумите и пряката демокрация въобще.

Защо това е така, се видя особено добре в резултатите от историческия референдум, проведен в югоизточната ни съседка на 30.09.2018.

Референдумът е исторически, защото македонските граждани трябваше да отговорят на въпроса

Дали сте за членство во ЕУ и НАТО со прифаќање на Договорот помеѓу Република Македонија и Република Грција?

От своя страна Договорът от Преспа е обхватен документ, подписан от външните министри на Македония и Гърция с амбициозната цел да разрешат траещия почти 27 години спор за името на Република Македония.

Приемливият и за двете страни избор падна върху „Република Северна Македония“. Тук трябва да се отбележи, че това стана след постепенното загърбване на максималистките позиции от двете страни на преговорната маса. Гръцката, например, предвиждаше в името на югорепубликата изобщо да не присъства „Македония“, докато македонската настояваше за решение inter partes, т. е. промяната на името (обсъждани варианти бяха „Горна Македония“ или „Македония-Скопие“) да важи единствено в двустранните отношения между Македония и Гърция, тъй като Република Македония е призната под конституционното си име от 140 държави по света, сред които САЩ и Русия.

Всуе, постигнатото и подписано споразумение предвижда не само смяна на името, но и задължителната му употреба erga omnes, т. е. както в отношенията на Македония с Гърция и всички други държави, така и във вътрешно държавен план – чрез съответно изменение на конституцията на страната.

Договорът търси и постига компромис в употребата на термините „македонец“ и „македонски“. В институционален смисъл те се заменят с „… на Северна Македония“, например „банка на Северна Македония“, „прокуратура на Северна Македония“, „правителство на Северна Македония“. По отношение на гражданството и отбелязването му в документите за самоличност и пътуване в чужбина приетата формула е „македонец – гражданин на Северна Македония“. С оглед наименованието на официалния език страните препращат към формулировката „македонски език“, която е приета в рамките на 3-тата конференция на ООН за стандартизиране на географски имена от 1977. Във всички останали неинституционални хипотези, които указват народностен характер, нашите бракя ще могат да използват „македонец“ и „македонски“ доста по-свободно, примерно „македонски народ“ и „македонска литература“, като в редки случаи (паметници, карти на „Голяма Македония“, фаланги и т. н.) може да е необходимо уточнение, че става дума за античното македонско наследство, което страните по договора признават за част от елинската цивилизация.

Последното немалко македонци възприемат като силен удар срещу своя национален идентитет и това не е учудващо за познавачите на теклите и провежданите в последните стотина години социално-инженерингови процеси по тези земи, за съжаление, дълго изграждани на антибългарска основа.

Реакцията им бе да бойкотират референдума и по този начин да лишат премиера Зоран Заев от необходимата му демократична легитимност.

Бойкотът се превърна в позиция и на основната опозиционна сила ВМРО-ДПМНЕ, макар и официално партията да призоваваше гражданите да действат по съвест. Съществен дял от разпознаваемите ѝ лица като Антонио Милошоски и Филип Петровски или личности близки до нея като професорът по конституционно право Татяна Каракамишева или придобилият печална известност у нас журналист Миленко Неделковски, обаче, открито агитираха за бойкот, използвайки силно антиевропейска реторика, в която главната отрицателна роля често се падаше на България и Румъния.

За капак към кампанията за бойкот се присъедини и президентът на Македония Георге Иванов, който, използвайки речта си пред Генералната асамблея на ООН, обяви, че няма да иде да гласува на референдума.

Горното, наред с течащото на пълни обороти домашно приготовление на айвар, са някои от основните причини до изборните секции да се разходят едва 661 393 гласоподаватели или 36,87% от имащите по официални данни право на глас 1,8 милиона души. Разбира се, тук няма как да не споменем и все по-засилващата се напоследък миграция, устойчиво подхранвана от феномена „бугарски пасош“, който помага на хората да гласуват с краката си, но едновременно с това им пречи да гласуват с бюлетината. Уви, броят гласували е по-скоро малък дори с оглед консултативния характер на  референдума, т. е. да служи много повече като незадължително допитване, а реалното политическо решение да бъде взето от законодателната власт в лицето на „пратениците“ в Собранието. Активността е ниска даже отчитайки непрочистените от „мъртви душѝ“ и поставящи нереално висока кворумна бариера избирателни списъци в Македония – това се вижда при сравнение с излезлите 1,07 милиона на местните избори 2017, съответно 1,18 милиона на парламентарните през 2016.

На този фон внушителният на пръв поглед резултат от 91,48%, изразили подкрепата си за Договора от Преспа, олеква. И едновременно с това усложнява задачата за Зоран Заев да организира нужното за конституционно изменение мнозинство от 2/3 от 120-те члена на Собранието.

Какво вероятно ще се случи от тук нататък?

Понастоящем Заев разполага с подкрепата на между 71-74 депутати. За постигане на мнозинството от 2/3 му трябват между 6 и 9 души. Не е невъзможно те да бъдат спечелени от опозиционната ДПМНЕ. За това ще способства както обстоятелството, че партията на Християн Мицкоски не е единна околко Договора от Преспа, съответно не предлага никаква негова алтернатива, така и очакваното засилване на външния натиск върху нея, включително по линия на ЕНП.

Мицкоски ще бъде изкушен да избира между европейската си политическа кариера и хвърлянето на Македония в криза с крайна цел предотвратявне осъждането на бившия премиер и лидер на ДПМНЕ Никола Груевски и неговия братовчед и бивш шеф на службите Сашо Миялков, както и на участниците в опита за преврат от 27 април 2017.

Не успее ли политическият пазарлък, ще има предсрочни парламентарни избори – тук Заев е много ясен. Но това е последната опция, един вид ultima ratio, ако всичко останало пропадне.

В съвкупността си посоченото дотук вещае гореща политическа есен за Македония, която ще завърши с надделяването на един от двата възможни варианта: независимо колко е тъжно – приемане на Договора от Преспа и смяна на името и конституцията или изпадане в нова външполотическа изолация и липса на каквато и да е перспектива за страната и нейните граждани.

С други думи, изборът пред македонската политика е между т’га за север или все пак на југ от разума.

Лично аз се надявам да е първото.

1 Коментар

  1. Има една поговорка-ако си глупав, да знаеш че е за дълго, най-често е завинаги. В случая манипулациите успяха- и как няма да успеят с невежи хора, които са повярвали в измисленото „антично “ наследство или в уникалната идентичност на сърбизирани българи.Разбирам ги- дядовците и прадядовците им са убеждавани че са са „прави сърби“, дори са бити, за да приемат.Бащите и майките и по-големите братя и сестри-че са уникални македонци, но славяни. А сега- нови поколения бяха „буцефализирани“ Смешно и при сегашните възможности за информиране. Все пак част от тези хора очевидно не знаят кои са и за това не знаят и какво искат.Като се прибави силна доза балкански инат- резултатът е ясен.Въпросът е че вероятно голяма част от негласувалите също искат ЕС и вероятно и НАТО, но искат да стане някак си без компромиси. Не може ! Всичко си има цена. Иначе другият път е на изолация, вероятно федерализиране и може би разпад на държавата и връщане в прегръдките на „майката“, която за съжаление ще бъде Сърбия. Желая им успех!

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.



This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.