Вижте какво гласува Министерски съвет днес (всички решения)

Заседание на Министерски съвет. Снимка: Правителствена информационна служба

Публикуваме всички решения, които кабинетът взе на днешното си заседание

 

Общо 330 срещи, заседания и конференции са проведени в страната в рамките на Българското председателство на Съвета на ЕС

Правителството прие отчета за проведените събития от календара на Българското председателство на Съвета на ЕС 2018.

В рамките на Българското председателство в страната са проведени 330 срещи, заседания и конференции. В приложения отчет е предоставена и информация за постигнатите договорености и резултати в отделните политически сфери, на база подадената от министерствата и ведомствата информация.

Календарът на редовните заседания на Съвета и подготвителните му органи включва 101 срещи на различните формати на Съвета на ЕС, 1523 заседания на подготвителните органи на Съвета на ЕС, 42 заседания на Комитета на постоянните представители на правителствата на държавите членки на ЕС; 29 заседания на Комитета на заместник-постоянните представители на правителствата на държавите-членки на ЕС.

В допълнение Министерството на външните работи организира близо 50 събития в задграничните представителства на Република България, изпълняващи функции на местни председателства па ЕС, както и още толкова срещи и заседания в страната или чужбина по повод Българското председателство.

Всички събития, проведени по повод Българското председателство в страната и чужбина, допринесоха за изпълнението на програмата на Българското председателство на Съвета на ЕС 2018.

Язовирите „Огоста“ и „Бели Искър“ се добавят в списъка на язовирните стени и съоръженията към тях, на които трябва да се извърши основен ремонт

Правителството прие решение, с което допълва одобрения с РМС № 495/2018г. списък на язовирните стени и съоръженията към тях, на които трябва да се извърши основен ремонт или реконструкция.

В списъка се включват язовирите „Огоста“ в община Монтана и „Бели Искър“ в община Самоков, с което се създават условия да се предприемат необходимите мерки за осигуряване на изправното техническо състояние на язовирните стени на двата обекта и съоръженията към тях и за тяхната безопасна експлоатация.

Правителството предлага Веселин Николов да бъде удостоен с орден „Стара Планина“

Правителството предлага на Президента на Република България да удостои Веселин Николов с орден „Стара Планина“ – първа степен, за неговите изключителни заслуги в областта на културата и изкуството.

Веселин Николов завършва Музикалното си образование във Варшавския университет – Институт по музикология. През 1971 г. създава джазовата формация „Бели, зелени и червени“ в Окръжен Младежки Дом гр. Пазарджик. Основател е и на мъжкия вокален ансамбъл за православни песнопения „Филипополис“ (1987-1992г.), на който е диригент и художествен ръководител. Ансамбълът изнася множество концерти в страната и чужбина.

В периода 1992-95 г., докато Николов е директор на Българския културен институт във Варшава, създава и хора „Св. св. Кирил и Методий“, който е ориентиран предимно към православната църковна музика.

Веселин Николов е лауреат на множество български и чуждестранни награди. През 2008 г. той е удостоен със званието „Почетен гражданин на град Пловдив“.

Одобрен е отчетът за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2017 г.

Правителството одобри годишния отчет за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2017 г. и доклада към него, и предлага на Народното събрание да го разгледа и приеме.

На база на данните от годишните отчети за касово изпълнение на бюджета на първостепенните разпоредители, 2017 г. приключи с излишък по консолидираната фискална програма (КФП) на касова основа в размер на 845,5 млн. лева. Отнесен към БВП, излишъкът по КФП за 2017 г. представлява 0,9 % от БВП. За сравнение в разчетите към Закона за държавния бюджет на Република България за 2017 г. (ЗДБРБ за 2017 г.) е заложен дефицит за годината в размер на 1 330 млн. лв., което означава, че спрямо заложеното в програмата за годината се отчита номинално подобрение на бюджетното салдо с 2,2 млрд. лева. Бюджетното салдо на сектор „Държавно управление“ за 2017 г. по методологията на Европейската система от национални и регионални сметки (ESA 2010), съгласно априлските Нотификационни таблици за дефицита и дълга, е положително в размер на 0,9 % от БВП, което съответства на разпоредбите на чл. 25, ал. 2 на Закона за публичните финанси.

Фискалният резерв към 31.12.2017 г. е 10,3 млрд. JIB., в т.ч. 9,8 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 0,5 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други. Фискалният резерв към края на годината е над определения в чл. 65 на ЗДБРБ за 2017 г. минимален размер от 4,5 млрд. лева.

Постъпилите приходи, помощи и дарения по консолидираната фискална програма за 2017 г. са в размер на 35 316,6 млн. лв., което представлява 99,7 % от годишните разчети, а представени като относителен дял в БВП – 35,8 % от БВП. Съпоставени с 2016 г., постъпленията по КФП бележат номинален ръст от 4,0 % (1 357,2 млн. лева). Данъчните приходи за годината възлизат на 29 581,3 млн. лв., което представлява изпълнение от 105,5 % на годишните разчети. Неданъчните приходи са в размер на 4 214,7 млн. лв., което представлява 88,6 % изпълнение на годишните разчети, а приходите от помощи и дарения (основно средства от Структурните и Кохезионния фондове, от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони по линия на Програмата за развитие на селските райони, без директни плащания, и Европейския фонд за морско дело и рибарство) за 2017 г. са в размер на 1 520,6 млн. лв., което представлява 57,5 % от разчета за годината. Приходите в частта на преките данъци възлизат на 5 644,3 млн. лв., което представлява 110,8 % спрямо годишния разчет. Съпоставени с 2016 г., преките данъци нарастват с 12,1 % (607,0 млн. лв.). Приходите от косвени данъци са в размер на 14 532,5 млн. лв., което представлява 103,7 % спрямо годишния разчет. Съпоставени с 2016 г., косвените данъци бележат ръст от 7,2 % (970,8 млн. лв.). Постъпленията от други данъци (включват други данъци по ЗКПО, имуществени данъци и др.) са в размер на 1 039,3 млн. лв., което представлява 104,9 % спрямо годишния разчет и нарастват с 5,4% (53,4 млн. лв.) спрямо 2016 година. Приходите от социални и здравноосигурителни вноски към 31.12.2017 г. са в размер на 8 365,2 млн. лв. или 105,4% спрямо планираните за годината, като спрямо 2016 г. нарастват с 1 047,4 млн. лв. (14,3 %).

Разходите, включително вноската в бюджета на ЕС, по КФП за 2017 г„ представляват 34,9 % от БВП. Общият им размер е 34 471,1 млн. лева. Съпоставено с разчетите към ЗДБРБ за 2017 г., разходите представляват 93,7 на сто от планираните за годината, а спрямо предходната 2016 г. разходите се увеличават с 1 979,7 млн. лв. (6,1 %). Нарастването на разходите е основно поради по-високия размер на социалните и здравноосигурителните плащания (базов ефект при разходите за пенсии от увеличението им от юли 2016 г., увеличението от юли 2017 г. и увеличението на две стъпки през 2017 г. на размера на минималната пенсия от юли и октомври), както и по-високите разходи за субсидии и разходи за персонал, включително и поради ръста на разходите за осигурителните вноски, свързан с увеличения размер на осигурителната вноска за фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“ с 20 п. п. спрямо 2016 година.

Лихвените плащания възлизат на 792,4 млн. лв. (95,8 % от планираните за 2017 г.), текущите нелихвени разходи – на 29 004,2 млн. лв. (101,1 % спрямо разчета за годината), капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) – 3 749,7 млн. лв. (60,0% от разчетите към ЗДБРБ за 2016 г.) и предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина – 36,6 млн. лв. при планирани с разчетите към ЗДБРБ за 2017 г. 14,4 млн. лева.

Вноската на България в общия бюджет на ЕС, изплатена за 2017 г. от централния бюджет, възлиза на 888,2 млн. лв. (0,9 % от БВП), което е в съответствие с действащото през годината законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС.

Със същото решение правителството одобри Годишен доклад и отчет за дейността на Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система за 2017 г. и Годишен отчет за състоянието на държавния дълг за 2017 г„ които предстои да бъдат внесени в Народното събрание. Общият паричен ресурс към 31.12.2017 г. по сметката на Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система в Българската народна банка е в размер на 2 785.8 млн. лв., от който 2 785,0 млн. лв. са оформени в годишни депозити с решения на управителния съвет на Фонда. Размерът на държавния дълг към 31.12.2017 г. е 23,5 млрд. лв., което представлява 98,3 % от заложения лимит за максималния размер на държавния дълг към края на 2017 г. в ЗДБРБ за 2017 г. в размер на 23.9 млрд. лева.

Одобрени са два стратегически документа за управлението на средствата в т.нар. „Сребърен фонд

Правителството прие Дългосрочната инвестиционна политика на Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система (т.нар. „Сребърен фонд“) и Средносрочната стратегия за инвестиране на средствата на Фонда за периода 2019-2021 г.

Двата документа са одобрени от Управителния съвет на Фонда и предвиждат запазване на прилагания досега консервативен подход за управление на активите, при спазване на принципите за надеждност, ликвидност и прозрачност. Настоящите пазарни условия не предполагат реализирането на висока доходност при желаните ниски нива на инвестиционен риск, поради което най-добрата алтернатива за инвестиране на средствата на Фонда ще продължи да бъде под формата на депозит в Българската народна банка или други инструменти по сметки в нея.

Двата стратегически документа за „Сребърния фонд“ предстои да бъдат актуализирани ежегодно, в съответствие с тенденциите на финансовите пазари и при оценка на риска. Този подход позволява своевременното и адекватно предефиниране на инвестиционната политика и средносрочната стратегия на Фонда при настъпили промени в пазарната среда.

Променят се максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети от ДАТО през 2018 г.

Правителството увеличава утвърдения със закона за държавния бюджет показател по бюджета на Държавна агенция „Технически операции“ за максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2018 г., със сумата 3 100 000 лв.

Планирането, прогнозирането и изпълнението на ангажиментите за разходи и новите задължения за разходи в Държавна агенция „Технически операции“, отразяват спецификата на дейността на агенцията при изпълнение на задачата по чл. 19а, ал. 1 от Закона за специалните разузнавателни средства, обусловена от бързо променяща се оперативна среда и бързо развиващата се среда на информационните и комуникационни технологии. Това налага отделяне на значителни ресурси за иновации, които са насочени към повишаване на технологичния и техническия капацитет на агенцията за изпълнение на законово регламентираните й цели.

Поетите и очакваните до края на 2018 г. ангажименти за разходи, са съобразени с финансово обезпечаване постигането на основните цели и изпълнението на приоритетите на агенцията, произтичащи от Закона за специалните разузнавателни средства, както и за постигане на ефективен капацитет, даващ възможност за гъвкавост и адекватна реакция на възникващите в естеството на работа промени. Разпределението и изразходването на наличния ресурс е насочен към постигане на ефективност и резултатност в дейността на агенцията в условията на ресурсни ограничения.

46 деца ще получат персонални пенсии

46 деца без право на наследствена пенсия от починал родител ще получат персонални пенсии в размер на 113,02 лв. месечно, реши правителството.

Пенсиите са в размер на 90 на сто от социалната пенсия за старост и се изплащат от 1 октомври. С отпускането им ще бъдат подпомогнати 31 семейства, останали в затруднено финансово положение.

Над 1,2 млн. лева се осигуряват за ученически олимпиади и състезания

Общо 1 231 035 лв. се предоставят от правителството по бюджетите на общините по Националната програма „Ученически олимпиади и състезания“, модул „Осигуряване на обучение на талантливи ученици за участие в ученическите олимпиади“.

Средствата са предназначени за провеждане на допълнителна работа с ученици за подготовката им за олимпиади. В тях са включени и средства за администриране на дейностите, свързани с обучението им, както и за участието на учители и ученици в национални олимпиади и състезания. Модулът цели създаването на допълнителни условия за изява на учениците с таланти, както и мотивиране на учителите за работа с ученици с изявени способности.

Постановлението няма да доведе до пряко или косвено въздействие върху държавния бюджет, тъй като необходимите средства за изпълнението му са предвидени по бюджета на Министерството на образованието и науката за 2018 г.

Одобрени са 112 590 лв. за ученически стипендии за постигнати спортни успехи

Правителството одобри допълнителни разходи/трансфери в размер на 112 590 лв. за изплащане на стипендии на ученици от държавни спортни и общински училища за постигнати спортни успехи през второто тримесечие на годината. Необходимите средства са в рамките на разчетените за тази дейност в централния бюджет средства за 2018 г.

Общините ще получават безлихвени заеми по одобрени проекти от Програмата за развитие на селските райони

Министерският съвет прие Постановление за условията и реда за отпускане на временни безлихвени заеми от централния бюджет по бюджетите на общините. Те са за финансиране на разходи за междинни и окончателни плащания по одобрени проекти по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2014 – 2020 г. и тяхното възстановяване.

Общините бенефициенти по ПРСР са с малък бюджет и приходи. Те са силно затруднени да осигуряват собствени средства за извършване на междинните и окончателни плащания към изпълнителите по съответния проект, преди подаването и одобряването на заявките за плащане от фонд „Земеделие“.

Временните безлихвени заеми от централния бюджет ще могат да се отпускат на общини с одобрени проекти по ПРСР, които са сключили договор с Държавен фонд „Земеделие” (ДФЗ) за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Необходимо е общините да нямат и задължения към ДФЗ, освен ако е допуснато разсрочване, отсрочване или обезпечение на задълженията. Размерът на заема, който ще се предоставя на общината за извършване на междинни плащания ще е до разликата между общия размер на одобрените за финансово подпомагане разходи, включени в заявките за плащане, и платеното по проекта авансово плащане от Държавен фонд „Земеделие“.

С друго Постановление правителството одобри допълнителни разходи по бюджета на Държавен фонд „Земеделие“ за 2018 г. в общ размер до 20 750 000 лв. Средствата са необходими за извършване на плащания за финансиране на разходи за ДДС на общини по одобрени за подпомагане проекти по ПРСР и Програмата за морско дело и рибарство.

Разрешава се продажба на недвижими имоти, собственост на „Напоителни системи“ ЕАД

Правителството разреши продажба на недвижими имоти, собственост на „Напоителни системи“ ЕАД, гр. София. На търг ще бъде предложен поземлен имот в с. Ястребово, община Опан с площ 1 042 кв. м, заедно със сграда със застроена площ 104 кв. м.  Продава се и поземлен имот в същото село с площ 1 197 кв. м, заедно със сграда с разгъната застроена площ 284 кв. м на два етажа. Ще бъдат продадени също поземлен имот с площ 19 308 кв. м в землището на гр. Гулянци, както и поземлен имот в землището на с. Боздуганово, община Раднево с площ 2 343 кв. м, заедно с построената в имота сграда със застроена площ 108 кв. м на един етаж.

Мотивите за продажбата са, че обектите не се ползват за нуждите на
дружеството и нямат пряко отношение към основната му дейност, както и липса на заявен интерес за отдаване под наем на някои от тях. Продажбата на недвижимите имоти ще се извърши чрез търг при начална цена, не по-ниска от пазарната стойност, определена от независим оценител, сертифициран от Камарата на независимите оценители в България.

Съгласно друго решение на МС, се учредява безсрочно ограничено
вещно право върху част от поземлен имот – публична държавна собственост в с. Джерман, община Дупница, представляващ поземлен имот с площ от 12 836 кв. м. Сервитутът се учредява за право на преминаване на електрозахранване за обект „Площадка за изграждане на инсталация за предварително третиране на смесени битови отпадъци и инсталация за компостиране на разделно събрани зелени/биоразградими отпадъци“. Той е част от проект „Изграждане на Регионален център за третиране на неопасни отпадъци, регион Дупница“. Определената стойност на ограниченото вещно право върху засегнатата площ от 247,15 кв. м от имота е в размер на 683 лв.

България одобри преназначаването на почетния консул на Казахстан

Правителството даде съгласие за преназначаването за нов мандат на Митко Солаков, български гражданин, за почетен консул на Република Казахстан в Република България със седалище в Благоевград и консулски окръг, обхващащ областите Благоевград, Видин, Враца, Кюстендил, Монтана, Пазарджик, Перник, Пловдив, Смолян и София.

Процедурата по даване на съгласие за преназначаването на г-н Солаков за почетен консул беше открита, след като неговият предишен мандат изтече на 13 юли 2018 г.

Одобрено е споразумение за прилагане на Спогодбата за социална сигурност с Мароко

Правителството одобри проект на Административно споразумение относно правилата за прилагане на Спогодбата за социална сигурност между Република България и Кралство Мароко. Упълномощен да води преговори и да подпише документа е министърът на труда и социалната политика Бисер Петков.

Спогодбата регулира осигуряването при работа в България и Мароко, както и реда за отпускане и изплащане на пенсии и други видове обезщетения на хора, които са били осигурявани в двете държави. Административното споразумение ще уреди процедурите за прилагането й.

България запазва досегашното си участие в Многонационалните мирни сили в Югоизточна Европа

Правителството одобри проекта на Шестия допълнителен протокол към Споразумението за Многонационалните мирни сили в Югоизточна Европа (ММСЮИЕ) и упълномощи министърът на отбраната да го подпише при условие на последваща ратификация.

Многонационалните мирни сили в Югоизточна Европа са създадени през 1998 г. на базата на Споразумение, подписано от министрите на отбраната на Албания, България, Гърция, Италия, Македония, Румъния и Турция. То е ратифицирано със закон, приет от 38-то Народно събрание на Република България на 13 май 1999 г. През годините промените в глобален и регионален мащаб промениха условията за функциониране на ММСЮИЕ, което наложи изменения и в правно-нормативната уредба на многонационалната инициатива. За времето от създаването на ММСЮИЕ до сега са договорени и подписани пет допълнителни протокола към Споразумението.

Шестият допълнителен протокол към Споразумението за Многонационалните мирни сили в Югоизточна Европа отразява необходимите изменения в досегашното Споразумение за тяхното създаване и петте допълнителни протокола към него, предизвикани от оттеглянето на Италия.

България запазва досегашното си участие в ММСЮИЕ. Тази инициатива, в която освен нашата държава участват Албания, Гърция, Македония, Румъния и Турция, има съществен принос за подобряването на взаимоотношенията между страните, за тяхната интеграция в евроатлантическите структури и за повишаването на регионалната сигурност и стабилност в Югоизточна Европа.

Одобрен е проект на меморандум относно създаването на Многонационална програма за подготовка на авиацията за специални операции

Правителството одобри проект на Меморандум за разбирателство между министерствата на отбраната на България, Хърватия, Унгария и Словения относно създаването на Многонационална програма за подготовка на авиацията за специални операции в гр. Задар, Хърватия.

Изграждането на център за обща подготовка на авиационните формирования за специални операции на четирите държави ще оптимизира разходите за обучение и подготовка на авиационните екипажи и ще унифицира подготовката съгласно стандартите на НАТО.

Българските Военновъздушни сили ще участват с един военнослужещ в състава на центъра, а авиационни екипажи ще водят периодично специализирана подготовка.

Одобрен е съставът на комисиите „България – Бавария“ и „България – Баден-Вюртемберг

Правителството определи Антоанета Байчева, началник на кабинета на министъра на външните работи на Република България, за председател на българската част на Постоянната междуправителствена комисия „България – Бавария“ и за председател на българската част на Смесената междуправителствена комисия „България – Баден-Вюртемберг“, и одобри състава на двете междуправителствени комисии.

Комисиите се утвърдиха като ефективни инструменти за координация и развитие на сътрудничеството във всички области от взаимен интерес между Република България и германските федерални провинции Свободната държава Бавария и Баден-Вюртемберг.

Дейността им допринася съществено за разширяване на българо-германските връзки в приоритетни области като повишаване на административния капацитет, подпомагане на реформите в областта на правосъдието и вътрешния ред, сътрудничество на регионално равнище, поощряване на инвестиционната политика, развитие на малките и средни предприятия, тясно сътрудничество в сферата на образованието, науката и културата.

Правителството одобри българската позиция за предстоящото заседание на Съвета на ЕС по околна среда

Правителството одобри българската позиция за заседанието на Съвета на ЕС по околна среда, което ще се проведе на 9 октомври 2018 г. в Люксембург. В рамките на Съвета се предвижда политически дебат по две ключови досиета, които са част от цялостния подход за намаляване на емисиите СО2 от автомобилите. По предложенията за Регламент за определяне на стандарти за емисии на СО2 от нови тежкотоварни автомобили и Регламент, установяващ стандарти за емисиите на нови леки и лекотоварни автомобили, държавите-членки ще дебатират заложените цели и механизма за стимулиране на нулево и ниско емисионни автомобили. Съветът ще приеме Заключения, изразяващи основните елементи на преговорната позиция на ЕС за Конференцията на страните по Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата, която ще се проведе през декември тази година в Полша. Очаква се министрите да приемат и Заключения на Съвета на ЕС относно позицията на ЕС за предстоящите през ноември срещи по Рамковата конвенция за биологично разнообразие на ООН.

МС одобри също позицията на България за предстоящото неформално заседание на Съвет външни работи (Търговия) на Европейския съюз. То ще се проведе на 4 и 5 октомври в Инсбрук, Австрия. В рамките на заседанието ще бъдат обсъдени теми, свързани с модернизацията на Световната търговска организация (СТО), търговските отношения между ЕС и САЩ, както и актуалното състояние на текущите преговори на ЕС с трети страни.

В периода 10-11 септември се състоя неформално заседание на Съвета на ЕС по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси, формат „Здравеопазване“. Делегациите дебатираха относно предизвикателствата от регулаторен и политически характер пред осигуряването на достъп до лекарствени продукти, получили разрешение за употреба чрез централизираната процедура. Акцент бяха високите цени на иновативните лекарства, както и липсата на достатъчно доказателства за ефективността им. Обсъдена беше също темата за инвестиции в дигиталното здравеопазване.

Правителството одобри резултатите от Осемнадесетата сесия на българо-индийската междуправителствена комисия

Правителството одобри резултатите от Осемнадесетата сесия на българо-индийската междуправителствена смесена комисия за икономическо и научно- техническо сътрудничество. Тя беше проведена на 6 март в гр. Делхи, Индия.

По време на сесията бяха обсъдени въпроси свързани с българо-индийските търговски отношения, инвестиции, иновации, стартиращи компании, малки и средни предприятия, финансово сътрудничество между двете държави, селско стопанство, информационни технологии и съобщения и др.

„Траш Енерджи“ ЕООД ще бъде новият концесионер на участък „Миньор“ от „Бобовдолски въглищен басейн“

Дружеството „Траш Енерджи“ ЕООД ще поеме изцяло правата и задълженията по концесионен договор за добив на твърди горива – кафяви въглища, от участък „Миньор“ на находище „Бобовдолски въглищен басейн“. Това реши правителството, одобрявайки поисканата от досегашния концесионер – „Фундаментал“ ЕООД, промяна.

Участък „Миньор“ на находище „Бобовдолски въглищен басейн“ е разположено в община Бобов дол, област Кюстендил. Концесионният договор за добив на кафяви въглища от него е сключен през 2005 г. за срок от 35 г.

С днешното правителствено решение се предвижда и промяна на клаузите на концесионния договор, свързани с предоставянето на банкова гаранция. До момента исканата банкова гаранция покриваше 50% от паричните задължения на концесионера. След измененията тя ще се отнася 100% за всички (не само за паричните) задължения, свързани с изпълнението на концесионния договор. След въвеждането на по-широк обхват на банковата гаранция, вноските във фонда за окончателно напускане на концесионната площ също ще бъдат финансово обезпечени с нея.

Съгласно друго решение на МС, концесионният договор за добив на строителни материали – пясъци, от находище „Горен близнак 2“ ще бъде прекратен по взаимно съгласие на страните. Находището се намира на територията на община Аврен, област Варна. През юли 2011 г. за него е сключен концесионен договор с „Ескана“ АД, гр. Варна. В искането си за прекратяване на договора дружеството посочва, че пазарната конюнктура налага преструктуриране на активите на концесионера и ограничаване на разходите за поддържането им.

Правителството одобри също така предложената от „Каолин“ ЕАД, гр. Сеново, промяна на концесионната площ на находище „Саръгьол – гнезда 17 и 20“ („Жълти дол“), което е за добив на неметални полезни изкопаеми – индустриални минерали. Концесионната площ се определя в размер на 838,6 дка. Правната възможност за промяна на концесионната площ по мотивирано искане на концесионера е регламентирана със Закона за подземните богатства. От „Каолин“ ЕАД мотивират искането си с факта, че при предоставянето на концесията за добив концесионната площ не обхваща цялото находище. „Саръгьол – гнезда 17 и 20“ („Жълти дол“) се намира на територията на община Каолиново, област Шумен. Концесионният договор е сключен през 1999 г за срок от 27 години.

Отпускат се близо 2,8 млн. лв. за преодоляване на щетите от бедствията в общините Мизия, Дупница и Тетевен

Правителството одобри допълнителни разходи/трансфери за 2018 г. в размер на 2 782 263 лв. по бюджетите на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и общините Мизия, Дупница и Тетевен.

Сумата е предназначена за преодоляване на щетите от бедствията в посочените общини и е предложена с решение на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към МС. Заложените цели са: възстановяване на засегнати обекти в следствие на падналите обилни валежи на 23 и 24 юли т.г. в района на Община Тетевен, ремонтни дейности на улици и сгради в Мизия, укрепване на пътя Дяково-Кременик чрез изграждане на подпорна стена.

Правителството одобри проект на Закон за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането

Министерският съвет одобри проект на Закон за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането (ЗИД на КЗ). Предложените промени са в резултат от транспонирането на изискванията на Директива (ЕС) 2016/97 на Европейския Парламент и на Съвета от 20 януари 2016 г. относно разпространението на застрахователни продукти. Директивата отменя Директива 2002/92/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно застрахователното посредничество.

Законопроектът предвижда въвеждането на нови, завишени изисквания спрямо познанията и квалификацията на застрахователните посредници, членовете на техните органи и служителите, които са непосредствено заети с разпространение на застрахователни продукти. Новите изисквания са диференцирани по области на познания и спрямо категориите на предлаганите застрахователни продукти. Поставят се нови изисквания за повишаване квалификацията на застрахователните посредници, членовете на техните органи и служителите, които се занимават с разпространение на застрахователни продукти – чрез професионално обучение или развитие, не по-малко от 15 часа годишно. Повишава се минималният размер на застрахователната сума по задължителната застраховка „Професионална отговорност“ на застрахователните посредници.

Законопроектът въвежда регламентация на нова категория разпространители на застрахователни продукти – посредници, предлагащи застрахователни продукти като допълнителна дейност. Те ще могат да бъдат регистрирани при спазване на ограничени изисквания за квалификация, които основно се свеждат до познаването на предлаганите застрахователни продукти и на правилата за разглеждане на претенции и жалби. Предоставя се възможност спрямо тази категория посредници да се прилагат и по-ниски нива на минималната застрахователна сума по задължителната застраховка „Професионална отговорност“ на застрахователните посредници.

С проекта на закон се въвежда ново условие за регистрация на застрахователен посредник, касаещо разкриване на самоличността на лицата, които притежават повече от 10 на сто от капитала на посредника, както и на лицата, които имат тесни връзки с него. Предвидена е и възможност за подаване на заявление за регистрация като застрахователен посредник по интернет. Текстовете поставят и допълнителни изисквания по отношение на пакетните продажби и на продажбите на основаващи се на застраховане инвестиционни продукти.

Със законопроекта се въвеждат нови правила за трансграничното извършване на дейността по застрахователно посредничество и за надзора върху него. Уредена е детайлна процедура по изпращане на уведомления между надзорните органи. Предлага се също така механизъм за разпределение на правомощията между надзорните органи на държавата членка по произход и държавата членка по седалището на клона на застрахователните посредници.

Промените ще създадат задължение за предоставяне на обективна информация относно застрахователните продукти, като се предвижда предоставянето на стандартизиран информационен документ за застрахователния продукт при сключване на застраховки по общо застраховане. Предлага се доразвиване на уредбата в частта й по предоставянето на ползвателите на застрахователни услуги на информация върху траен носител, различен от хартия, включително и чрез интернет страница с изричното съгласие на конкретния ползвател.

ЗИД на КЗ предлага също така актуализирането на минималните размери на застрахователната сума по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, като досегашният размер от 10 000 000 лв. за имуществени или неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт да се увеличи на 10 420 000 лв., а досегашният размер от 2 000 000 лв. за вреди, причинени на имущество, да се увеличи на 2 100 000 лв.

Одобрени са промени в НК за превенция срещу кражбата на автомобили и за по-ефективна реализация при конфискация на престъпно имущество

Правителството прие пакет от законодателни промени, свързани с ефективното изпълнение на присъди относно конфискация на имущество, придобито от престъпна дейност, както и за противодействие на противозаконното отнемане на моторни превозни средства (МПС).

Законопроектът за промени в Наказателния кодекс прецизира уредбата относно превенцията срещу противозаконно отнемане на МПС. В чл. 195, ал. 1 на НК се създава т. 12 за квалифициран състав на кражба, когато деецът с обективните си действия е демонстрирал намерение противозаконно да присвои МПС и да се разпорежда с него, като със своя вещ. Предлага се още приготовлението към кражба на МПС да се наказва като самостоятелно престъпление.

Отпада предвидената възможност за налагане на алтернативното наказание глоба в случаите на противозаконно проникване в чуждо МПС. Това е мотивирано с високата степен на обществена опасност на тези престъпления, което се обуславя както от значителната стойност на отнетата движима вещ, така и от факта, че много често отнетото МПС се използва при извършването на други престъпления.

С промените се предвижда още пряката и непряка облага, придобити чрез престъплението, да се отнемат в полза на държавата, ако не подлежи на връщане или възстановяване. А в случаите когато тя липсва или е отчуждена, да се присъжда нейната равностойност.

Въвеждането на мярката е в изпълнение на изискванията на Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в ЕС. Тя цели създаване на реална възможност не само за признаване, но и за ефективно изпълнение на наказателните присъди в частта им относно конфискация на имущество, придобито от престъпна дейност. За вземане на мерки, гарантиращи адекватно управление на обезпечено имущество с цел евентуална последваща конфискация, се предлагат промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Те предвиждат имуществото, обезпечено по реда на чл. 72 от НПК с цел конфискация или отнемане на вещи в полза на държавата, да се управлява о г Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество.

Във връзка с транспонирането на Директива 2013/48/ЕС за установяване минимални правила относно правото на достъп до адвокат в наказателното производство и в производството по изпълнение на европейска заповед за арест, с проектозаконът се уреждат по-подробно правата на лицата при задържане и обвиняемите в наказателното производство, и правата на лицата в производствата по изпълнение на европейска заповед за арест и на издирваните по Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест.

Правителството одобри промени в Закона за експортното застраховане

Правителството прие законопроект за изменение и допълнение на Закона за експортното застраховане. Промените са свързани със системата на управление на „БАЕЗ“ ЕАД, като Междуведомственият съвет за експортно застраховане (МСЕЗ) отпада и се заменя с Надзорен съвет на „БАЕЗ“ ЕАД. По този начин се прави и преход от едностепенна система на управление (Общо събрание и Съвет на директорите) към двустепенна (Общото събрание, Надзорен и Управителен съвет). Някои от разпоредбите в Закона за експортното застраховане ще отпаднат, а други ще се хармонизират с действащия Кодекс за Застраховането.

Министърът на икономиката следва да представи Законопроекта в Народното събрание.

Правителството одобри промени в Закона за филмовата индустрия

Правителството одобри Законопроект за изменение и допълнение на Закона за филмовата индустрия. Чрез промените ще бъде осигурено прилагането на изискванията на европейското законодателство в областта на държавните помощи, съответно на изискванията на Регламент (ЕС) № 651/2014 и Регламент (ЕС) № 1407/2013 на Комисията.

Целта е да се установи прилагането на три схеми за помощ – две схеми за държавна помощ, прилагани на основание Регламент (ЕС) № 651/2014 и една смеха за помощ de minimis по Регламент (ЕС) № 1407/2013.

Със законопроекта се въвеждат разпоредби, регламентиращи изричното прилагане на двата регламента, като същевременно се предлага процедурите за прилагане за всяка от схемите да бъдат регламентирани с правилник за прилагане на закона. Касае се конкретно за разписване на условията за предоставяне на минималната помощ съгласно Регламент (ЕС) № 1407/2013 и съответно за разписване на условията предоставяне на държавна помощ съгласно Регламент (ЕС) № 651 /2014.

Намалява се административната тежест за кандидатстващите за разрешение по чл. 73 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите

Министерският съвет прие промяна на Наредбата за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл. 73, ал. 1 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. С промяната се отменя изискването към физическите лица за представяне на свидетелство за съдимост, и се въвежда изискване за служебно установяване на обстоятелствата относно съдимостта.

С промяната се създава и ново приложение с образец на заявление, което да се подава в случаите на промяна на обстоятелствата, посочени в издадено разрешение по реда на Наредбата.

Очакваният резултат е намаляване на административната тежест за лицата, кандидатстващи за издаване на разрешение по чл. 73, ал. 1 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, както и улесняване при подаване на заявление в случай на промяна в обстоятелствата, посочени в издадено разрешение.

Нов пакет от мерки за намаляване на административната тежест предвижда отпадането на 373 услуги и режими

Правителството одобри пакет от над 1500 мерки за трансформация на модела на административно обслужване. Предвижда се общо 373 административни услуги и регулаторни режима да бъдат премахнати с цел облекчаване на гражданите и създаване на по-добри условия за икономическа и инвестиционна дейност. С решението се редуцират изискваните от заявителите документи, увеличава се служебният обмен на документи, съкращават се някои срокове и такси, стандартизират се услуги на администрации със сходен профил на дейност.

До 31 декември т.г. министрите трябва да организират съответстващото на приетите мерки заличаване или вписване в Административния регистър на предоставяните административни услуги, а в срок до 31 март 2019 г. – да изготвят и внесат за одобрение в Министерския съвет проектите за изменения на закони и подзаконови нормативни актове от тяхната компетентност. Отчет за изпълнението на приетия пакет от мерки ще бъде внасян на всеки три месеца от заместник министър-председателя, отговарящ за административната реформа.

Отпускат се 315 000 лв. за довършването на храма „Св. Св. Онуфрий, Дамаскин и всех мучеников Габровских“ в Габрово

Правителството одобри допълнителни разходи по бюджета на Министерския съвет за 2018 г. в размер на 315 000 лв. за довършителните дейности по новостроящия се храм „Св. Св. Онуфрий, Дамаскин и всех мучеников Габровских“ в гр. Габрово. Отпуснатите средства ще спомогнат храмът да се превърне в духовен център на един от най-големите квартали на гр. Габрово – Младост.

Министерският съвет предлага за ратификация изменението на Споразумението със САЩ за икономическа, техническа и друга помощ

Министерският съвет одобри Споразумението за изменение на Споразумението между правителството на Република България и правителството на САЩ за икономическа, техническа и съответна друга помощ, сключено чрез размяна на ноти на 20 септември 2018 г., и го предлага за ратификация на Народното събрание.

Със Споразумението се предвижда, че данъците и митата, и по-специално данъкът върху добавената стойност, начислени върху стоки или услуги, закупени във връзка с програми за предоставяне на помощ, финансирани от правителството на САЩ, да се заплащат от българските бенефициенти или от Република България. Тяхното възстановяване ще става чрез Единната процедура за осигуряване на средства за заплащане на данък върху добавената стойност и/или митни сборове на бенефициенти по проекти, финансирани по Споразумението със САЩ за икономическа, техническа и съответна друга помощ, която е приета на 11 септември 2015 г.

След ратифицирането и влизането в сила на Споразумението се очаква закриване на процедурата по нарушение на правото на Европейския съюз от страна на Европейската комисия, започнала във връзка с това Споразумение.