Четем „Шопенхауер между воля и представа“

Най-новата книга „Шопенхауер между воля и представа“ от София Петрова излиза с логото на издателство „Милениум“.

Изданието събира 44 интересни и увлекателни разказа за личността и живота на един от най-известните и най-значими немски философи Артур Шопенхауер. Сборникът е единадесетото издание в обичаната от читателите поредица „Философия за всеки“, която доближава ученията на големите умове на човечеството до читателите на всяка възраст.

От книгата читателите ще научат всичко за философията и етиката на немския мислител, неговите схващанията за волята, за морала, за самотата и любовта, за съществуването, за живота, приятелството, здравето, оптимизма и песимизма, славата, суетата, щастието и нещастието, жените, богатството и други негови влиятелни писания.

Обявеният за „философ на песимизма“ Артур Шопенхауер е роден в Полша на 22 февруари 1788 г. в семейство на заможен търговец. Очакванията да наследи семейния бизнес отрано са попарени заради отявления интерес на младежа към философията и хуманитарните дисциплини. Честите конфликти на тази тема с амбициозните родители са прекратени с внезапната смърт на влиятелния търговец и младият Шопенхауер се посвещава изцяло на философията.

Слуша лекции в Гьотинген при изтъкнатия по това време философ скептик Готлоб Шулце, възхищава се на Платон и Имануел Кант. В университета в Берлин пък Гьоте и Фридрих Майер го „запознават” с жалонните представители на литературата, историята и политическата мисъл. Той самият чете усилено източни философски трактати и така формира собствените си метафизични схващания, които са в ярък разрез с възгледите на Хегел – най-авторитетния немски мислител по онова време.

Песимизмът и скептицизмът на Шопенхауер са вдъхновявали много творци от онова време, сред които и Рихард Вагнер. Философията му пък съществено повлиява нихилизма на Фридрих Ницше, както и по-късните теории на Лудвиг Витгенщайн и Зигмунд Фройд, освен това осезаемо променя цялостното развитие на психологията, естетиката, етиката и политиката.

Мъдри сентенции на известния немски философ Артур Шопенхауер:

Здравето не е всичко, но без здраве всичко е нищо.

Животът може да се сравни с бродерия, от която всеки чрез първата половина на своя живот вижда лицевата страна, а през втората половина – обратната. Последната не е така красива, но пък е по-поучителна, защото позволява на човек да види как се съединяват нишките.

Истината преминава през три стадия: първо ѝ се надсмиват, след това яростно ѝ се съпротивляват, а накрая я приемат за очевидна.

Който не обича самотата, той не обича свободата, защото само в самотата е възможно да бъдеш свободен.

Не говори на приятеля си това, което не трябва да знае твоят враг.

Човешкият живот е само борба за съществуване, при която поражението е сигурно.

Представям ви една от най-известните притчи на Шопенхауер, в която той прави аналогия между хората и таралежите, за да опише разбиранията си за състоянието на човешките взаимоотношения в обществото.

Таралежите на Шопенхауер

Шопенхауер разказва кратката история за няколко таралежа, които студуват и търсят начин да се стоплят и спасят от измръзване. Ако застанат достатъчно близко един до друг, ще успеят да се сгреят взаимно, но ако прекалят дори и само с милиметър с близостта, ще се наранят и убодат един другиго. Необходимо е да се открие точното разстояние помежду им, което да им осигурява топлина, но и безопасно лично пространство. Трудността на тази задача принуждава таралежите да жертват топлината заради спасението от болката.

С тази притча Шопенхауер извежда извода, че този, който разполага с достатъчно собствена вътрешна топлина, може да избегне обществото и психологическата болка, която неминуемо следва от социалното взаимодействие с останалите членове на това общество.

Публикацията е част от кампанията на Вевести.бг „Нещо за четене срещу неграмотността“.

Бъдете първият коментирал

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.



This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.