ЗАГЛАВИЯ

Четем „Шопенхауер между воля и представа“

Най-новата книга „Шопенхауер между воля и представа“ от София Петрова излиза с логото на издателство „Милениум“.

Изданието събира 44 интересни и увлекателни разказа за личността и живота на един от най-известните и най-значими немски философи Артур Шопенхауер. Сборникът е единадесетото издание в обичаната от читателите поредица „Философия за всеки“, която доближава ученията на големите умове на човечеството до читателите на всяка възраст.

От книгата читателите ще научат всичко за философията и етиката на немския мислител, неговите схващанията за волята, за морала, за самотата и любовта, за съществуването, за живота, приятелството, здравето, оптимизма и песимизма, славата, суетата, щастието и нещастието, жените, богатството и други негови влиятелни писания.

Обявеният за „философ на песимизма“ Артур Шопенхауер е роден в Полша на 22 февруари 1788 г. в семейство на заможен търговец. Очакванията да наследи семейния бизнес отрано са попарени заради отявления интерес на младежа към философията и хуманитарните дисциплини. Честите конфликти на тази тема с амбициозните родители са прекратени с внезапната смърт на влиятелния търговец и младият Шопенхауер се посвещава изцяло на философията.

Слуша лекции в Гьотинген при изтъкнатия по това време философ скептик Готлоб Шулце, възхищава се на Платон и Имануел Кант. В университета в Берлин пък Гьоте и Фридрих Майер го „запознават” с жалонните представители на литературата, историята и политическата мисъл. Той самият чете усилено източни философски трактати и така формира собствените си метафизични схващания, които са в ярък разрез с възгледите на Хегел – най-авторитетния немски мислител по онова време.

Песимизмът и скептицизмът на Шопенхауер са вдъхновявали много творци от онова време, сред които и Рихард Вагнер. Философията му пък съществено повлиява нихилизма на Фридрих Ницше, както и по-късните теории на Лудвиг Витгенщайн и Зигмунд Фройд, освен това осезаемо променя цялостното развитие на психологията, естетиката, етиката и политиката.

Мъдри сентенции на известния немски философ Артур Шопенхауер:

Здравето не е всичко, но без здраве всичко е нищо.

Животът може да се сравни с бродерия, от която всеки чрез първата половина на своя живот вижда лицевата страна, а през втората половина – обратната. Последната не е така красива, но пък е по-поучителна, защото позволява на човек да види как се съединяват нишките.

Истината преминава през три стадия: първо ѝ се надсмиват, след това яростно ѝ се съпротивляват, а накрая я приемат за очевидна.

Който не обича самотата, той не обича свободата, защото само в самотата е възможно да бъдеш свободен.

Не говори на приятеля си това, което не трябва да знае твоят враг.

Човешкият живот е само борба за съществуване, при която поражението е сигурно.

Представям ви една от най-известните притчи на Шопенхауер, в която той прави аналогия между хората и таралежите, за да опише разбиранията си за състоянието на човешките взаимоотношения в обществото.

Таралежите на Шопенхауер

Шопенхауер разказва кратката история за няколко таралежа, които студуват и търсят начин да се стоплят и спасят от измръзване. Ако застанат достатъчно близко един до друг, ще успеят да се сгреят взаимно, но ако прекалят дори и само с милиметър с близостта, ще се наранят и убодат един другиго. Необходимо е да се открие точното разстояние помежду им, което да им осигурява топлина, но и безопасно лично пространство. Трудността на тази задача принуждава таралежите да жертват топлината заради спасението от болката.

С тази притча Шопенхауер извежда извода, че този, който разполага с достатъчно собствена вътрешна топлина, може да избегне обществото и психологическата болка, която неминуемо следва от социалното взаимодействие с останалите членове на това общество.

Публикацията е част от кампанията на Вевести.бг „Нещо за четене срещу неграмотността“.