Културна дискусия: Мартин Табаков отговаря на Радан Кънев

Мартин Табаков Снимка: Вевести.бг

След публикацията от блога на Радан Кънев „До моите консервативни приятели“, във Вевести и нашето предположеие, че то вероятно ще предизвика дискусия, не закъсня и отговорът на председателя на Института за дясна политика Мартин Табаков.

Публикуваме неговатапозиция във Фейсбук

Мартин Табаков, председател на Института за дясна политика

Уважаеми Радане,

Гледам, че гледаш ТВ Алфа и се чудя защо. Това би било равносилно на отказ от всякаква претенциозност като потребител на информация и признание за закърнели граждански рецептори. Но в крайна сметка, явно не е изненадващо, че един либерал като теб може да намери вдъхновение от един националист като Волен Сидеров. Все пак вие имате общ философски корен: скръбната френска революция, която зарази човечеството с либерализъм и национализъм едновременно.

А френската революция, уважаеми Радане, е второто отпадане на човека от Бога след Адамовото.

Но прости тази кратка ретроспекция. Приеми я като консервативен рефлекс: ние обичаме да се ровим в миналото. А същото това минало, при това близко такова, ни напомня, че доскоро вие говорихте императивно за либерална демокрация. А сега, виждам, сте я замели под килима и вече пишете за конституционна демокрация.

Разбира се, аз най-искрено те поздравявам за тази еволюция. Но на какво се дължи тя? Да не би, с оглед на компрометирането на либералната демокрация, това всъщност да е „способността ви да намествате политическите си убеждения според временните настроения на мнозинството“? Ако приликата между нас е в това, че успоредно си даваме сметка за кризата на либералната демокрация, то разликата е, че за нас това е добра новина: ние никога не сме имали пиетет към това оскотяване и редукция на демокрацията (и Европа), че та да ги свеждаме само до либералното.

Затова ако някой тук си е променил мнението, то това не са консервативните ти приятели.

Но какво предлагаш ти? Да премахнем изборите, та да не отчитаме „временните настроения“? Или да ги провеждаме не на четири, а на осем години? Или да сменим принципа на мнозинството при формирането на демократичното управление с принципа на малцинството?

Но което и да е от това би било по-скоро – как го написа? – авторитарен национализъм. Ето как само в рамките на няколко рехави абзаца ти пак се оказваш по-топло близко до Сидеров, отколкото консерваторът някога ще бъде. Нека те върна на френската революция: явно че когато философският ти корен е еднакъв, то и текущите ти разлиствания ще имат допирни точки. Като тази либерал да гледа националистическа телевизия и да черпи вдъхновение от нея.

Но аз няма да мимикрирам и да се правя на разсеян: това не означава, че едно просветително лидерство не трябва да задава и формира нагласите и настроенията на хората. Напротив! И една от първите битки на лидера се състои в това не да разделя, а да обединява хората, и от „тълпата“ да направи народ! Да даде органична формула за цялото общество, а не избирателна само за някой от сегментите в него!

Но именно тук, уважаеми Радане, бе редно от теб да марширува само и единствено едно дисциплинирано мълчание, тъй като за разлика от консервативните ти приятели, ти си бил председател на партия.

Само ти си бил лидер, докато ние бяхме тълпа и електорат.

Но когато капитанът е сблъскал кораба в айсберг, нека същият не се сърди на пасажерите, че са нахлузили спасителните жилетки.

А клубът на полезните идиоти не бил изчерпателен, ако равносметката не обхване и двете „рамене“ на реката: не само тия, които „разтягаха“ старици по границата ни с Турция, но и онези, които водят кучета на сешоари.
Не знам кое от двете е по-тъжно, по-нелепо и по-ирелевантно: такива сме консерваторите, лишени сме от самочувствието на всичко-знаенето.

Но това, което знаем, е явно: множат се недоброжелателите на единна и силна Европа. И ти коректно си посочил външните ни врагове: Русия и Турция. Но европейският проект има и вътрешни такива: това е левият либерализъм. Левият либерализъм начева своя Четвърти райх, който райх си има свой ариец (сектанта), който сектант готвеше Холокост за ортодоксалния човек и тихия му пиетет към традиционното.

А всичко това се оказа чудесен повод за хибридната пропаганда срещу Европа. Затова ако мразите Русия, моля, спрете да й помагате. Левият либерализъм е като спуснатото през нощта въже, по което неприятелят иска да се изкачи, за да вземе на абордаж кораба.

За левия либерализъм, уважаеми Радане, личната и икономическа свобода, законът и християнството, за които пишеш, са прах и шум. Левият либерализъм предпочита да чеша своята политическа екзема, в която субкултурната прима е по-силна от закона, икономическата свобода е смачкана от тежкия бюрократизъм, а Бог е помолен да не пречи на гледката към кълбата газ на небето.

И най-сетне, да си го кажем направо: да сложиш знак на равенство между Волен Сидеров и консервативните ти приятели би било равносилно на това ние да сложим такъв между теб и Делян Пеевски. Би било еднакво нелепо. Сидеров е толкова консерватор, колкото и Пеевски е либерал. Нищо, че си закачат такива етикети.

Но няма лоша дума, споменът от която да не бъде измит от подходящото количество спирт.

Консерваторите сме по-големи от това, от конюнктурата и от абревиатурите. Това всъщност остана неразбрано от либералните ни приятели: ние не сме заложници на Status quo, ние го формираме.

Това прилича ли ти на популизъм или на приказки, които би изрекла тълпата или Волен Сидеров?

А иначе някога някой бе казал, че ако стоиш достатъчно дълго на брега на реката, ще видиш как течението носи телата на враговете ти.

Затова, уважаеми Радане, смени канала и не скачай в реката.

15 Comments

  1. Уважаеми д-р Табаков, както обича да Ви титулува Харизанов, има един руски генерал – Свечин(преминал на страната на съветите и убит по време на терора пррез 30-те години на ХХ век), известен специалист в областта на стратегията. Та според този генерал „дефинирането на понятията в обществените науки е толкова важно, колкото са важни формулите в математиката“. Толкова по въпроса за демокрацията, либералното, консервативното, национализма, интернационализма, глобализна и прочие….! А да се гледа телевизията на Сидеров е толкова грешно (аз също я следя от време на време), колкото да търпиш за проповедник в ТВ Европа един прононсиран агент на Държавна сигурност, всеки делничен ден по ТРИ часа. Младостта не е порок, д-р Табаков, но не е и предимство!

    • Ако в ТВ Европа се появява агент на ДС,то значи всички трябва да гледаме ТВ Алфа-ГЕНИАЛНО,защо оше не сте станал академик?

  2. Много безсмислен текст. От такива „консерватори“ сме прокопсали. Сякаш Бареков е по-консерватор от автора на текста. Той поне може да пече кифтета.

  3. Поздравления, г-н Табаков! Достоен отговор на комплексарски заядливия Раданчо.

  4. Да напиша и още нещо. Една от либералните практики е свободното движение на стоки пари и капитали, и труд, майсторство и професионализъм на човешките ресурси. Аз мисля, че това свободно движение е за добро, но специално за труда, майсторството и професионализма – а не Работната сила, което е Марксово понятие и не е вярно – та свободното движение на труд майсторство и професионализъм, трябва да бъде ограничено. Примерно даден гражданин на България или на Румъния да може да работи в страни от ЕС 10 или 15 години. А след това да се завърне в България или в Румъния, а ако не иска доброволно – да бъде експулсиран обратно в България или Румъния. Като ще може да получава пенсия и от държавата или държавите от ЕС, където е работил и да може да работи и в България и да получава пенсия и от България.Така само можем да ограничим миграцията от България а изобщо и в Европейския съюз. А това е консервативна мисъл според мен.

  5. Мисля че либерализъм и консерватизъм са два полюса, като консерватизма е дясното, десния либерализъм е центъра, а левия либерализъм е лявото. Като ляво може да бъде и социалдемокрацията, които признават капитализма и при тях има отказ от марксизма – ленинизма и класовата борба, и социалдемократите са за социална държава. Напоследък се наблюдава сериозно разместване на възгледите за ляво , център и дясно. Старата координатна система на комунистите, каквато беше преди и където ляво и дясно беше дали си с работниците или с капиталистите, отпадна и сега има нови координатни системи за ляво и дясно. Дали повече свобода на икономическото общество или по голяма намеса на държавата, или консерватизъм и либерализъм. Но комунисти, социалисти и тези за демократичен социализъм не са нито леви, нито център. Те са крайно леви радикали, които са за класова борба, марксизъм ленинизъм и нищо старо не са забравили и нищо ново не са научили. А социализма или комунизма имат за идеи идеи на Маркс, както и на Ленин за държавно монополистичния капитализъм – империализма, като Ленин прави още една крачка напред и създава ДЪРЖАВЕН държавно монополистичен капитализъм, който е социализма, а Хитлер, Мусолини и сега Путин в Руската федерация създадоха и създава държавно монополистичен капитализъм – империализъм, който според Георги Димитров е фашизмът. Докато в САЩ и Англия и Франция и по късно ГФР и Япония създадоха силово налагане на конкуренцията, чрез анти тръстово и антимонополно законодателство и особено в САЩ за първи път в света се създава силово , чрез държавата налагане на конкуренцията. А не както в Германия на Хитлер, Италия на Мусолини и Руската федерация на Путин се създаваше и създава частен монополизъм на олигарси.

  6. Ваша милост Красимире, (нео)либерал ли си или консерва? Като гледам що си написал, комай си първото, т.е. чиста проба неомарксист.

  7. Мисля, че консерватизъм и либерализъм ще са заедно. Ако либерализмът е за единна обединена Европа – ЕС, то консерватизма е за отечествата, и за християнството. Или общото между консерватизъм и либерализъм е да има обединена Европа на отечествата и християнство, последното което да споява отечествата. Но в ЕС има центробежни и центростремителни сили. Центробежни сили за ЕС са патриотизма, родолюбието, любовта към Родината и Отечеството. А не трябва да се допуска национализъм,нацизъм, велико държавен шовинизъм и фашизъм, които трябва да са забранени. А центростремителни сили са общия пазар, общия език – английския – общата валута, общата религия – диамантеното християнство с четири единен Бог – както и обща армия и други въоръжени общи сили, както и култура, спорт, изкуство, фолклор, наука, право и т.н. Така Европейската комисия и Европейския съвет трябва да са един вид ЦЕНТРОБЕЖЕН РЕГУЛАТОР. Когато се засилят центробежните сили да се възбудят центростремителните сили. А когато се засилят центростремителните сили да се възбудят центробежните сили. Така ще има динамично равновесие в ЕС. Според мен само по този начин може да съществува ЕС – Европа на отечествата.

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.



This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.