Проучване в ЕС: България с най-голямо недоверие към ваксините

Снимка: pixabay.com

България е страната с най-голямо недоверие към смисъла от ваксинирането и е на предпоследно място в доверието към сигурността на ваксините.

Това показва най-новото и най-голямо досега проучване на отношението към ваксините и ваксинирането в ЕС, разпространено от Европейската комисия преди днешния Световен ден за борба с детския паралич (полиомиелит).

В него се посочва, че едва две трети от българите смятат, че ваксините са безопасни, а 72.7% – че са ефективни, пише „Дневник“.

Това поставя страната на последно и предпоследно място сред страните от съюза. В останалите 6 въпроса, зададени на десетки хиляди европейци през тази година, България заема между 24-о и 26-о място.

Категорична убеденост, че ваксините са сигурни, са изразили 27.6% от българите, а други 38.7% казват, че по-скоро са склонни да се съгласят с подобно твърдение. Но общо 13% не го приемат, а други почти 14% нямат мнение или не са отговорили на въпроса.

Иначе казано, при анкетирани 1200 души в България, недоверчивите са сред тях са 240, а без мнение са още 164.

Българите показват малко повече увереност в ефективността от ваксинирането – 34% я приемат категорично, а отново 38.7% с уговорка. Но и тук общо 327 души не вярват в това или нямат мнение и не отговарят.

България (78.4%), Полша (75.9%) и Словакия (85.5%) са страните с най-малък дял анкетирани, заявили, че е важно децата в страната да се ваксинират.

Скептицизмът и предубежденията на българите са сравними само с тези в Полша, но това е страната, отбелязала и най-сериозен срив спрямо 2015 г. в доверието към ваксинирането и то благодарение на много силната кампания на конкретна организация (STOP NOP) и участието в нея и на лекари и политици.

В доклада е включено и отделно допитване сред общопрактикуващите лекари, но само в 10 от 28-те страни членки. България не е в тази група, но авторите заявяват, че са установили връзка между отношението на населението и на джипитата. В страните, където личните лекари имат по-високо доверие към ваксините, населението обикновено има и по-положително отношение към тях.

Две държави – Чехия и Словакия – показват, че скептицизмът може да е силен и сред професионалистите.

В Чехия 36%, а в Словакия 25%, от анкетираните джипита не са съгласни, че MMR (т.нар. тройна ваксина срещу морбили, паротит и рубеола, поставяна на малки деца) е безопасна, а 29% и 19% не вярват, че тя е нещо важно за здравето им. В същите две страни мнозинството лични лекари казват, че не биха препоръчали на пациентите си да си поставят сезонна антигрипна ваксина.

Витянис Андрюкайтис – еврокомисарят по здравната политика, предупреди в изявлението си, че доверието към ваксинирането намалява и Европа е най-недоверчивият към безопасността на ваксините район в света (4 от водещите 10 държави на планетата по този показател са от ЕС).

„Това отчасти се дължи на растящото влияние на разнообразни групи срещу ваксинирането, които разпространяват подвеждаща информация през интернет или политическите послания. Трябва да внимаваме с влиянието им.

Освен това още един нов доклад демонстрира до каква степен отсъства координиране между страните членки, както и колко значителни са разликите между националните стратегии за ваксиниране.“

В случая с България, например, две са основните пречки за ефективно ваксиниране на децата срещу морбили, посочени във втория доклад. Едната е забавеното приемане или случаите на отказ от ваксиниране, другата е неспособността да се достигне до найзастрашените групи (споменават се роми и то предимно от Пловдив).

От 2010 г. насам обхващането с имунизация срещу морбили в България и още 11 държави от ЕС намалява, посочва още докладът. Девет от тези страни са от Централна и Югоизточна Европа.

Когато става дума за ваксинирането на възрастните българи срещу грип, факторът недостъпност на най-застрашените отново излиза, но се появява и друг – недостатъчни информираност, здравна грамотност и осъзнаване сред населението за смисъла от тази процедура (в доклада, обаче се посочва, че България е сред седемте страни в ЕС, в които в този случай пациентите доплащат).

Доверието към грипните ваксини е по-ниско дори от това към MMR и вероятно това отчасти се дължи на промяната им всяка година, казва Хайди Ларсън, професор и директор в Vaccine Condence Project към Лондонското училище за хигиена и тропическа медицина.

Тя е и ръководител на научния екип зад доклада на Европейската комисия и допълва, че има и друг фактор – неосъзнаването колко сериозни могат да бъдат рисковете при заболяване от грип.

Ларсън също обръща внимание на регистрираното растящо нежелание сред лекарите да препоръчват грипни ваксини на бременните, които са смятани за особено рискова група.

В доклада се посочва, че нивото на образование изглежда има роля – анкетираните, завършили основно училище, са най-склонни да се съмняват във ваксинирането. Но тук има уточнение, че това важи при ваксините за морбили, но не и при тези за грип.

Полът с малки изключения (жените в Чехия, Германия, Унгария и Италия се открояват с недоверие към сигурността) не определя какъв отговор ще предпочете анкетираният. Но възрастовите групи имат значение, като по правило тези над 65 години настояват, че ваксинирането е важно за децата.

В България групата с най-висок дял на съмняващи се във важността на MMR ваксината, например, е на 25-34-годишните.

Когато стане дума за смисъла от ваксиниране срещу грип, в цяла Европа се откроява силна разлика между скептиците между 25 и 54 години и убедените, че това е важно в групите 18-24 и над 65 години.

Бъдете първият коментирал

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.



This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.