„Адската седмица” – книгата, която ще промени живота ти само за 7 дни (четете откъс)

Ръководство за успех, вдъхновено от тренировките на военноморските тюлени

Световноизвестният ментален треньор и бивш военен от спецчастите Ерик Бертран Ларсен показва на практика как да рестартираш живота си само за седем дни в книгата си  „Адската седмица“, която промени основите на приложната психология и литературата за лична мотивация.

Книгата е един от най-големите световни бестселъри в областта и сега излиза на български в издание на „Персей“ и превод на Галина Узунова. Седемте дни, в които да промениш живота си, не са обикновени дни. „Адската седмица“ е вдъхновена от тренировките на военноморските тюлени, специално адаптирана така, че да помогне на всеки от нас да постигне дългосрочно професионални и лични успехи.  Методът на Ларсен може наистина да промени живота ти, като те накара със собствени сили да пречупиш ограниченията, които сам си налагаш.

Книгата предлага широк спектър от техники за самоусъвършенстване, практични съвети и една напълно нова перспектива. Човек наистина може да промени живота си само за седем дни. За целта е нужно да си организира седмица, в която физическите сили и психиката му да са на границата на оцеляването, т.е. да излезе от рутината и да рестартира начина си на живот.

Общите правила, които се спазват през тези 7 дни, включват: ставане в пет часа и лягане в 22 часа, през цялата седмица се употребява само здравословна храна, занимания със спорт поне един час денвно, да не се водят празни разговори, да не се гледа телевизия, да не се използват социалните мрежи и комуникацията в тях. През „Адската седмица” човек трябва да се съсредоточи върху това да бъде в най-добрата си форма и да изпълнява текущите си задачи.

Всеки ден от седмицата се отработват определени задачи. В понеделник се изграждат правилните навици, като вредните се заменят с положителни и се излиза извън стереотипа. Във вторник се намира оптималното състояние за работа, най-правилният режим. В сряда се оптимизира времето, като се отстраняват процесите, водещи до напразна загуба на време. В четвъртък се става в пет часа сутринта и се ляга за спане в петък в 22 часа. Целта е човек да разбере, излизайки от зоната си на комфорт, че ресурсите му са много по-големи, отколкото може да си представи. Петък е ден за възстановяване и учи как да си почиваме ефективно. В събота се отдаваме на диалога със себе си, а в неделя поглеждаме живота си в перспектива. Търсим отговор на въпросите: въпросите: „Коя е моята висша цел?”; „Следвам ли мечтания си път?”, „Всеки ден ли използвам своите възможности на 100%?”, „Как мога днес да бъда по-добър?”, „С какво ще се гордея със себе си днес, когато вечерта си легна да спя?”

„Адската седмица” е нещо като глътка чист въздух. Помага ти да излезеш от автоматизма, да спреш за момент и да преосмислиш живота си. Задаваш си много важни въпроси, за които обикновено нямаш време. Забелязваш, че около теб има много възможности и врати, които можеш да отвориш.

Ерик Бертран Ларсен е един от най-известните ментални треньори в света, успешен предприемач и бивш военен парашутист, служил в Босна, Косово, Македония и Афганистан. Детството му съвсем не е било леко. Като малък бил дребничък и тормозен от връстниците си. Намирал утеха, като четял за различни спортисти, изобретатели, политици, полярни изследователи – все личности, постигнали нещо необикновено в живота си. Вдъхновявал се от постиженията им и не на последно място от факта, че голяма част от тях също са имали трудно детство.

Сега той помага за успеха на мениджъри на световни компании, професионални атлети, олимпийски медалисти. Популярността му прекрачва границите на родината му Норвегия, а сред клиентите му са Microsoft, Бостънската консултантска група, енергийният гигант „Статойл“.

Освен военната подготовка като военноморски тюлен, той има и магистърска степен по бизнес и икономика.

С книгата му животът ви действително може да се промени кардинално.

Ерик Бертран Ларсен

Адската седмица: 7 дни, които ще променят живота ти

Изд. Персей

240 стр., 13 лв.

9786191611720

Превод Галина Узунова

По-долу четете откъс от книгата Адската седмица – как да промениш живота си за 7 дни

„Адската седмица” е ръководство за успех, вдъхновено от тренировките на военноморските тюлени. Ментален треньор и бивш военен от спецчастите, Ерик Бертран Ларсен показва на практика как да рестартираш живота си само за 7 дни.  Книгата предлага широк спектър от техники за самоусъвършенстване, практични съвети и една напълно нова перспектива в живота.

ОТКЪС

Представи си живота си като дълга права времева линия. Раждаш се, живееш живота си, а след много години умираш. Живееш в страна, където има достатъчно от всичко. Борбата за съществуване, която представлява значителна част от ежедневието на толкова много хора на планетата, не е нещо, за което мислиш особено често.

Но годините минават и започваш да осъзнаваш, че всеки един ден прилича на предишния. Всяка една седмица е като предишната. Всяка една година. Може би дори вече не ги различаваш, толкова са еднакви.

Имаш всичко, от което се нуждаеш. Всъщност нещата са си съвсем добре, нямаш от какво да се оплачеш.

Животът ти се е подредил горе-долу така, както го искаш.

Имало е и възходи, и падения, но като цяло равносметката е добра.

И все пак има нещо, което ти липсва. Може би.

Отново си представи живота си като дълга права линия. Представи си, че решаваш да нарушиш тази линия, да завържеш здрав възел в нишката, да създадеш примка, представляваща една седмица, в която да се измъкнеш от рутината на всекидневието, от всички привички и представи, според които живееш. Може би именно от това имаш нужда – от нещо различно, от предизвикателство, което да те накара да положиш повече усилия, отколкото по принцип ти се налага. Вероятно би било хубаво да обогатиш ежедневието си с нещо, което после ще си спомняш, от което има какво да научиш, с което можеш да се гордееш, което да ти дава ориентир в бъдеще. Нещо, което ще ти даде повече, отколкото досега си успявал да получиш. Често се случва човек, макар и несъзнателно, да повтаря един и същи модел, рутинно да извърша едни и същи действия.

Аз, изглежда, съм късметлия, защото съм имал възможността да работя на различни места, в разнообразни среди, да се запозная с немалко отрасли на индустрията и прослойки на обществото. Бил съм служител в компании в областта на телекомуникациите и финансите, бил съм и „ловец на глави“. Работил съм със състезатели и треньори от 15 различни национални отбора в Норвегия и по света – от борба, голф и ветроходство до ски бягане и таекуондо. Работил съм с Военноморските тюлени*, Британските специални въздушни сили (SAS, двайсет и втора група) и норвежките спецчасти. Работил съм най-вече в Норвегия, но в последните години и в други държави. В качеството си на ментален треньор** пътувам по целия свят, за да споделя познанията си по ментален тренинг. Всяка седмица разговарям с мениджъри и специалисти от различни области.

Средата на повечето места, в които съм работил и съм придобил опит и познания, се състои от хора, отличаващи се с достойнство и гордост. Хора, горди с професията и уменията си, с нагласата си към работата, към самите себе си, към колегите и шефовете си. Професионалисти, уверени в собствените си качества и действия. Въпреки това има едно-единствено място, където средата се отличава от всички останали, и това място са специалните части – както в Норвегия, така и по света. Само там човек може да види нещо, което според моите представи е уникално. И самите индивиди, и културата на цялата организация са белязани от него, а причината до голяма степен е фактът, че тези хора напълно осъзнават огромното значение на това, което аз наричам ментален тренинг.

Един от основните елементи на тази уникална култура е адската седмица. Случвало се е да разговарям с офицери с висок ранг от специалните части на Великобритания и след няколко бири, когато настроението е приповдигнато, те започват да споделят различни истории от личния си опит. Удивително е колко много от тези истории всъщност водят началото си именно от адската седмица. Изумително е колко често се случва хората да си припомнят адската седмица, дори много години след като са я преминали. Почти винаги говорят за нея с чувство за хумор, с радост, смях и доволство. И с гордост. Ако започнеш да им задаваш въпроси, повечето от тях със сигурност ще потвърдят, че тя им е донесла нещо повече от физическо предизвикателство. Дала им е нещо, в което всички ние можем да се включим, от което да се поучим и да имаме полза. Нещо по-задълбочено и важно.

Бих искал да създам вариант на адската седмица на въоръжените сили, но предназначен за цивилни. Адска седмица, през която всички могат да преминат, независимо от това с какво се занимават. Период, в който не спират с обичайните си задължения и занимания, но се справят с всичко много по-добре.

Ще нарека тази седмица „Адската седмица на Бертран“. Тя започва в 5.00 часа в понеделник сутрин. Тогава трябва да станеш. Приключва в 22.00 часа в неделя вечер, когато си лягаш. Във времето между тези дни и часове ти ще успееш да смениш старото си Аз с една по-добра, по-осъзната версия на самия теб. Ще бъдеш най-добрата версия на себе си в продължение на една седмица. Не се надявай или заблуждавай, че всичко ще се нареди от само себе си, без усилия от твоя страна. Препоръчвам ти да проведеш такава седмица колкото е възможно по-скоро. По този начин ще можеш да видиш, да научиш, да създадеш моменти и преживявания, които после да си спомняш и да прилагаш по безброй различни начини. Толкова много, че ще се радваш, че си преминал през тази седмица.

Всички ние сме съвсем наясно какво трябва да направим, за да живеем по-добре, да имаме по-високи постижения, да се чувстваме по-добре. Но не го правим. Моят опит показва, че ако преминеш през адската седмица, ще установиш, че съвсем не е толкова трудно да направиш нещата в живота си, които преди са те плашили. Съвсем простички мисли и действия ще станат част от ежедневието ти в продължение на една седмица. Ще се храниш здравословно. Ще имаш физическа тренировка всеки ден. Ще си почиваш качествено. Ще изслушваш околните. Ще бъдеш концентриран, докато работиш. Ще ставаш рано. Ще си лягаш рано. Ще бъдеш прецизен във всичко, с което се захващаш. Ще отсяваш маловажното от значимото. Ще имаш правилни приоритети. Ще бъдеш добър към ближния си. Ще се научиш да даваш. Ще бъдеш позитивен и с бодър дух. Ще гледаш напред, ще бъдеш деен, енергичен, предприемчив. Ще бъдеш най-добрата версия на самия себе си в продължение на една седмица. Само една седмица. Това дълго време ли е, или кратко? Едно е сигурно – това преживяване ще ти послужи за цял живот.

хх

Представата за живота е съвсем различна за всеки отделен индивид. На едни им е трудно почти през цялото време, за малцина пък всичко изглежда прекрасно, за други има възходи и падения, на трети им изглежда монотонно, сякаш нищо не се променя. Въпреки това аз вярвам, че всеки, независимо откъде тръгва, би могъл да живее по-добре и по-пълноценно, да има повече върхове. Идеята е да живеем най-добрата възможна версия на живота си, да се грижим за нея и активно да повлияем на заобикалящата ни среда по положителен начин. Да имаме желание да направим и себе си, и тези около нас по-добри хора.

Неколцина възприемат личното развитие като нещо егоистично. Но това да дадем най-доброто от себе си до голяма степен включва именно да си дадем възможността да бъдем добри към другите. Съвсем не е случайно, че пътниците в самолетите биват инструктирани първо да сложат собствената си кислородна маска, преди да помогнат на другите.

Следователно не бива да се опасяваш, че след адската седмица, която ти предлагам да преминеш, ще се превърнеш в чудовище. По-скоро ще се случи точно обратното. Ще станеш по-добър човек след нея. По-хармоничен, по-доволен от себе си. Да, ще имаш по-високи постижения, но и ще станеш по-добър вариант на самия себе си.

Техниките, похватите, възгледите и начините на себепознание, които съм описал както в предишната си книга, така и в тази, и които до голяма степен на свой ред съм научил от други, са простички.

Всъщност толкова са лесни, че това често става причина мнозина да не ги прилагат. Изглежда прекалено просто, за да даде резултат. Почти банално лесно, затова много хора подхождат скептично: „Как е възможно нещо толкова просто да промени ситуация, която усещам като трудна, сложна, мъчителна, а може би направо безнадеждна?“

Установил съм, че групата, която се отнася най-критично и недоверчиво към това, на което се старая да обучавам хората, се състои от високо образовани мъже на възраст от четиресет години нагоре, с успешна бизнес кариера. Разбирам техния скептицизъм. Може би при други обстоятелства аз самият щях да бъда критичен и да изпитвам силни съмнения. В много отношения съм консервативен и рационален, а и съм израснал в дом, където мисленето е било такова. Освен това съм работил на места, които на свой ред са засилили тази ми нагласа. Но по различни причини, под влиянието на по-сложни фактори – смесица от собствените ми качества, средата, интересите ми, това с какви хора съм общувал и какво съм преживял – бавно, но сигурно съм си дал сметка каква огромна сила биха могли да имат тези техники. Едва когато човек повярва в тях, спре да се съмнява и започне истински да ги прилага, може да усети ефекта им. Липсата на сложност е причината мнозина да бъдат скептични, да не вярват, че може да се постигне толкова значим резултат. Ако един скептик опита, но изпитва съмнение, съвсем естествено е да не постигне резултат и да затвърди първоначалния си скептицизъм.

Хората често си казват: „Не ми трябва да чета ръководството за употреба, за да правя снимки с този фотоапарат, да сглобя този шкаф или да използвам този компютър.“ Най-вероятно имат право. Могат да използват и компютъра, и фотоапарата, затова нетърпеливо започват да го правят. Но няма кой да им покаже как правилно и оптимално да използват камерата, какво да правят с нея в различни ситуации, как да се възползват максимално от всички функции – казано накратко, как да се възползват от потенциала на фотоапарата.

И в живота е така. Повечето се справят горе-долу. Задоволително. Има ръководства за употреба и на живота. Написани са удивително добри книги за това по какъв начин би могъл да живееш по-пълноценно, да разгърнеш потенциала си, да постигнеш баланс, да бъдеш по-щастлив – чисто и просто: как да се чувстваш по-добре. Но мнозина реагират по следния начин: „Никой не може да дойде и да ми каже как да живея. Правя каквото мога и се надявам на най-доброто.“ Не казвам, че съществува една-единствена книга, която съдържа всичко, което ти трябва, всички отговори, които са необходими конкретно на теб. Категорично съм на мнение обаче, че съществуват похвати, които могат да ти помогнат значително да подобриш ситуацията си. Независимо от това кой си и какво е положението ти към момента.

Получих много коментари от читатели след първата си книга. Най-вече положителни реакции, а критично настроените най-често казваха, че съдържанието на книгата е неприложимо в техния конкретен случай, защото положението им е наистина непреодолимо тежко. Или са имали трудно детство, или страдат от някакво заболяване, или живеят на социални помощи. Но нека не забравяме: идеята на тази книга не е да станеш най-добрият, а да станеш най-добрата версия на самия себе си. Важи единствено твоята дефиниция на успеха. Ти си този, който трябва да открие за себе си какво е добър живот.

Просто е, но същевременно изобщо не е просто. Може или да се мотивираш, или да постъпиш като повечето хора – да захвърлиш ръководството за употреба, да вземеш камерата и да се надяваш, че ще се получат задоволително хубави снимки.

Ще получиш нещо, ако преминеш през адската седмица. Ще научиш нещо. Ще можеш да използваш този опит през целия си живот. Само от теб зависи дали ще си направиш адска седмица, или не. Само от теб зависи и дали ще я направиш правилно, или изпълнен със съмнения. Книгата ще ти помогне дотолкова, доколкото може всяка една такава книга. Нейната цел е да те накара да спреш за малко, да се замислиш, може би да научиш нещо и да промениш живота си поне мъничко. Можеш да извлечеш полза от тази книга и без да си правиш адска седмица. Но много би помогнало, ако наистина го направиш.

Първо прочети цялата книга, най-добре в продължение на една до три седмици. Няма да ти е необходимо повече време, това е малка книга, лесна за четене. След като я прочетеш, започва подготовката за твоята адска седмица. Отдели минимум три седмици за подготовката, но не повече от месец. След това правиш седмицата. Използвай книгата като наръчник и по време на подготовката, и през самата адска седмица.

Дните минават. Седмиците минават. Годините минават. В живота ни, ако сме късметлии, има страшно много седмици. Колко седмици си спомняш? От кои седмици си научил най-много? През кои седмици наистина си успял да свършиш нещо значимо? Кои седмици са били важни за теб? Кои са те приближили до целта ти, до мечтата ти?

Това е моето лекарство за теб, вариант на легендарната адска седмица на въоръжените сили, но предназначен за цивилни. Той ще те научи как да отъпчеш собствената си пътека. Ще ти покаже какъв човек си всъщност.

Ако живееш до 80 години, ще си живял общо 4160 седмици.

Може би това ще бъде седмицата, в която ще научиш най-много? Може би ще бъде тази, която ще си спомняш най-добре?

Добре дошъл в „Адската седмица на Бертран“.

хх

Защо да преминеш през Адската седмица на Бертран?

Един показателен пример

Има много причини да си направиш адска седмица. За мен е изключително вдъхновяващо да виждам как мениджъри на високо ниво в бизнеса, адвокати, брокери и спортисти преминават през една такава седмица. Те се връщат, за да ми разкажат как са получили невероятно много от нея и как възнамеряват да я преминат пак в бъдеще. Тя ни помага да се стегнем, да погледнем живота си в друга светлина. Помагал съм на голяма част от клиентите си да направят детайлен план за своята адска седмица. Поставят се ясни и конкретни цели за седмицата, прави се стратегия, разпределение на времето, важни правила, които неотклонно се следват.

Един финансист, който си направи адска седмица, ми каза след края ѝ, че следните елементи са най-важните, които ще запомни и съзнателно ще се старае да използва в ежедневието си в бъдеще (разговорът е записан на диктофон, така че това са неговите собствени думи):

„През тази седмица чувствах, че съм по-добър баща, защото, когато прекарвах време с децата си, се мобилизирах така, че на 100% да се фокусирам върху тях. Трябваше да положа усилия, за да ми се получи, но децата го усетиха и реагираха, което само по себе си ми донесе много радост. Изключвах мобилния си телефон веднага щом прекрачех прага на дома си след работа, и го включвах чак по-късно вечерта, когато сядах да поработя още няколко часа. Някой път го включвах чак на следващата сутрин. Дори това елементарно действие даде страхотен резултат. Сякаш „изключвах“ работата си и включвах на режим „баща“. Невероятно е всъщност. Това ги накара да се смеят повече и да ми разказват как е минал денят им. Никога не го бяха правили точно по този начин. С жена ми се получи горе-долу същото нещо. Искрено приех ролята на загрижен, заинтригуван и фокусиран върху семейството човек.“

Пауза.

„Чисто и просто станах по-съзнателен във всичките си действия в ежедневието. Резервирах романтичното пътуване до Венеция за мен и жена ми, което бях отлагал със седмици. Така имаме какво да очакваме и предвкусваме през следващите два месеца. Тя толкова се зарадва, когато ѝ показах в интернет снимки на мястото, където щяхме да отседнем! Даже каза, че би трябвало да си направя няколко адски седмици. Хе-хе. Чисто и просто правех нещата, които знам, че трябва да правя, но влагах в тях много повече. Дали имах нужда от една адска седмица, за да започна да подхождам така? Не знам, но сега ми изглежда, че явно съм имал нужда от малко „побутване“, напомняне, допълнителна доза мотивация. В срядата подарих на жена си цветя, когато се прибрах от работа. Отдавна не го бях правил, но ми се прииска да бъда по-добър съпруг, да ѝ купя най-красивите рози, които можах да намеря, просто ей така, само защото я обичам. Малко романтика, макар и в ежедневието. По-често от обикновено си задавах въпроса какво мога да направя за нея и за отношенията ни.“

Още една пауза.

„Успях да свърша много повече неща на работа от когато и да било преди. Отделих няколко допълнителни часа сутрин и вечер, които дадоха страхотни резултати. Да се откажа от телевизията в началото ми се струваше трудно, а после се оказа същинска благословия. Винаги съм знаел, че е важно да отделяш повече време за планиране, да се концентрираш върху задачите една по една и да имаш правилни приоритети, но едва сега започнах истински да го прилагам. По този начин успях да работя с по-голяма лекота и замах, да усещам, че наистина се справям – бях забравил това усещане. Всяка една свободна минута на работа уплътнявах с малки, но важни задачи. Работех интензивно и фокусирано през цялата седмица, всеки един час, всеки един ден на работното място. Божичко, колко добре ме накара да се чувствам, особено вечер, когато си лягах. Неведнъж се улавях, че се чувствам горд. Гордеех се, че продължавам, макар от време на време да изпитвах умора, макар да знаех, че обикновено в такива моменти си позволявах да сърфирам малко из интернет или да си направя чаша кафе.“

Отпива глътка кафе.

„Насилих се да тренирам, дори да съм изморен. Така стигнах до този интересен момент, в който си казваш: „Аха… така ли било…“, момента на прозрението, че няма как да съжаляваш, че си направил една добра тренировка или си излязъл да потичаш. Винаги си доволен след това. Така ми дойде енергия да продължавам, вместо да си позволя да се отпускам и да си намирам извинения, за да поспя повече или да си почивам на дивана. Много добре си спомням историята за чуждестранния легионер, за когото ми разказа на една среща. За това, че трябва просто да продължаваш напред, да правиш нещата на практика, не постоянно да премисляш твърде много. Тази история ми помогна. […] Радвам се, че разказах на някои от приятелите си, че имам намерение да си направя адска седмица. По този начин се чувствах задължен да се справя. Оказа се добро решение, че разказах в детайли на жена си за тази седмица, защото без нейното разбиране, подкрепа и роля на мотиватор щеше да ми бъде много по-трудно. На нея много ѝ допадна цялата концепция и тя самата ще опита след няколко седмици. Тогава аз ще съм този, който оказва подкрепа. Нямам търпение да я видя как става от леглото всяка сутрин, за да отиде да тича. Като цяло, беше трудно, защото трябваше да се придържам към стриктна програма, но в края на краищата оставам с чувството, че искам да продължа. Забавно и много мотивиращо беше, когато някои колеги на работа се питаха какво се е случило с мен. Направи им впечатление, че се движа много енергично по коридорите, че имам страхотни попадения на бизнес срещите, че пристигам на работа по-рано сутрин, отколкото преди. Коментираха също, че съм по-фокусиран и демонстрирам повече ентусиазъм.“

Както се вижда, адската седмица на този човек е донесла много позитиви. Сега ще навляза в подробности и систематизирано ще разкажа защо една адска седмица би могла да бъде страхотна идея за повечето от нас.

Предизвикателствата те правят силен

„Пропуснал съм хиляди изстрели в кариерата си. Точно затова успях.“

Майкъл Джордан

Често мисля за живота като пътуване, като разходка пеша сред природата. Ту се изкачваш, ту слизаш. На някои места е приятно, слънчево, сухо, теренът е лесен за ходене, усещаш радостта от живота. На други места е блатисто, трудно се върви, стръмно, сенчесто и студено. Би могъл да избереш да се движиш сред еднообразен пейзаж. Може даже да ти хареса. Но тази безспирна повторяемост, ежедневната борба да поставяш единия крак пред другия, може в даден момент да стане причина нищо да не се случва, животът ти да се превърне в пътуване без особен смисъл. Дори по природа да си човек, който предпочита сигурността и е склонен да избере монотонен пейзаж, все пак е необходимо да се изправиш и пред стръмнини, ако искаш да имаш удовлетворение и чувство за победа. Ако избереш алпийски пейзаж за пътуването си, предизвикателствата, катеренето и трудностите след време ще придобият смисъл за теб. Да излезеш от зоната си на комфорт, да преминеш през дълбоки долини, да се движиш с мокри обувки и ранички по краката, без да знаеш кога ще достигнеш до следващия връх, е необходимо, за да имаш богат и пълноценен живот. Да не се почувстваш победител веднага, да се усещаш малък и незначителен, да изпитваш несигурност, да не знаеш какво те очаква в следващата долина, за добро или за лошо е предпоставка човек да може да изпита цялата палитра от емоции в живота. По този начин, когато стигнеш отново до върховете, чувството ще надмине всичките ти очаквания.

Пътят към успеха е пълен със стръмнини и дълбоки ями. Няма смисъл да го отричаме.

Предизвикателствата са неизменна част от пътя към всяка цел, която наистина си струва.

Задай си нов стандарт

Когато бях студент в Норвежкия икономически университет в Берген, голяма част от студентите недоволстваха, че учебният конспект е толкова голям. Толкова много материали трябваше да прочетем и научим. Струваше им се тежко да бъдат на лекции по цял ден, а после да четат в библиотеката. Стресът им идваше в повече.

Малко преди да започна да следвам в Норвежкия икономически университет през 2006 г., бях преминал през адската седмица на въоръжените сили. Идвах като че ли от друг свят, по-различен от този, който познаваха останалите студенти. На мен ми се струваше страхотно да ходя на лекции и да чета в библиотеката. Беше тихо и спокойно, топло и удобно, имаше храна и напитки. Наслаждавах се. Не се усещах стресиран от това, че трябва да покрия голям конспект. Адската седмица ми беше задала друг стандарт. Сравних живота си като студент с този в разузнавателните служби в Северна Норвегия и като войник от парашутната дивизия в Транум. Макар че 1996-а по много причини се оказа изключително трудна за мен година, студентският живот ми се стори като облекчение. Да мога да нося сухи дрехи през цялото време, да ям, когато огладнея, да знам кога какво следва, да спя през цялата нощ и да не студувам – всичко това ми носеше радост. Благодарение на адската седмица си бях създал нов стандарт, който ми даде възможност да се трудя повече и по-усилено от повечето други студенти. Гарантирам, че и твоята адска седмица ще ти помогне да достигнеш до някои прозрения, да си кажеш: „Аха, така ли било…“, да зададеш нов стандарт на старото си Аз, което търси комфорт и малко напрежение.

Всичко ще ти се стори лесно след адската седмица.

Създай момент

Друго въздействие на адската седмица, което е тясно свързано с новия стандарт в преценката ти за живота, е, че тя създава момент за промените, които ти би искал да направиш напред във времето. „Момент“ е едно от основните понятия в тази книга. Взето е от физиката, където се нарича още „момент на сила“, „въртящ момент“ или просто „момент“. Това е физична величина, изразяваща въздействието на сила върху въртяща се система. За мен – и за мнозина, които се занимават със спорт – думата „момент“ дава отлично описание на това, което се случва, когато си готов да се оттласнеш. Или във физическия смисъл, когато кракът ти се отделя от дъската при дълъг скок, или в менталния, когато трябва да съумееш да създадеш промяна в живота си. Адската седмица на въоръжените сили е чудесен начин да създадеш един такъв момент на сила. Тя кара войника да осъзнае какъв човек е всъщност, да признае силите и слабостите си. Именно в това признание се крие потенциалът да променим нещата с времето. Твоята адска седмица ще бъде лост. Ще събуди толкова силни усещания в теб, че ефектът ѝ ще бъде дълготраен. Ще бъде нещо, към което да се връщаш пак и пак, с което да се измерваш. Ще ти покаже докъде се простират собствените ти познания и капацитет. Всичко става по-лесно и постижимо, ако вече си се справил с нещо много по-трудно. Моментът на сила се създава, като правиш всичко в ежедневието си, но оптимално. Тогава кривата, описваща нивото ти на успеваемост, ще тръгне рязко нагоре. Не мисля, че ще можеш да поддържаш това ниво в седмиците след това, но моментът на сила ще бъде създаден. Ще забележиш, че много от промените ще бъдат трайни, ще продължават много след края на тази седмица. Някои от промените ще се задържат до края на живота ти.

Разшири собствените си граници

Най-голямото предизвикателство в моята адска седмица е от ментален и емоционален характер. Мнозина, в това число и аз, ще потвърдят, че такъв е случаят и през адските седмици, провеждани в армията. Но физическото натоварване не е толкова застъпено в Адската седмица на Бертран, колкото в тази на военните – освен ако не си професионален атлет, разбира се. Ще правиш това, с което по принцип се занимаваш, в продължение на една седмица. Но ще вършиш всичко удивително добре, с повече старание и ентусиазъм, по-осъзнато, с по-голяма смелост, а във всеки един от дните ще поставяш фокус върху определена сфера от живота си. Ще се измориш психически повече от обичайно, тъй като ще бъдеш по-концентриран и по-целенасочен, отколкото си свикнал.

Но въпреки че най-много ще наблегнеш на психиката, ще трябва да си поставиш и физически предизвикателства. По-точно, ще тренираш всеки ден, ще се изморяваш и ще се налага да устояваш на изкушението да си хапваш неща, които обичаш, понеже ще се храниш само със здравословна храна. Ще забележиш, че сънят ти ще претърпи промяна и няма да е такъв, какъвто си свикнал. Всички тези фактори ще окажат ефект върху тялото ти. Ще имаш нужда да приложиш цялата си воля и самодисциплина. Но няма причина да се притесняваш, че през тази седмица няма да разполагаш с най-основните неща, които обичайно присъстват в ежедневието ти.

Сега може би ти се струва, че звучи лесно, но мога да ти гарантирам: изобщо няма да е лесно. Лично аз съм успял да разширя границите на възможностите си много повече чрез ментални предизвикателства, отколкото тичайки през гората с дървени трупи на раменете. Чувствал съм, че се намирам в по-голяма степен извън зоната си на комфорт, докато се опитвам да бъда по-добър лектор, отколкото докато спя в мокър и студен спален чувал вече четвърта нощ. Или когато се принуждавам да се осмеля да се свържа с някого, за да му предложа да бъдем бизнес партньори. Или когато осъзная, че съм допуснал грешка, и събирам сили да се обадя на клиента и да се извиня, а и да попитам дали ще ми даде възможност да се поправя.

В момента, докато пиша тези редове, знам, че по-късно този следобед ще изнасям лекция пред необичайно голяма публика. Само като си помисля, ми се приисква да нося дървени трупи вместо това. Всъщност щях да избера трупите, ако, разбира се, имах възможността да избирам между двете. Но нямам такава, затова променям нагласата си, ставам по-смел, за да отида на лекцията.

Естествено, нагласата на всеки човек е съвсем индивидуална. Тези сфери в живота, които са извън моята зона на комфорт, са „фасулска работа“ за други хора. Затова е важно за теб като читател да бъдеш искрен със себе си и да си поставяш предизвикателства именно в области, в които знаеш, че трябва да разширяваш границите си. По този начин наистина ще се измъчиш, докато трае твоята адска седмица. Ти самият трябва да я създадеш, да поемеш отговорността за нея, да създадеш допълнителни правила към тези, които описвам в книгата.

Най-бързо учиш и се развиваш, когато се намираш извън зоната си на комфорт.

Откривай удоволствие дори в моментите на големи трудности

Както вече си разбрал, адската седмица в армията за мен остава едно позитивно и градивно преживяване – погледнато от днешна гледна точка. Докато седмицата течеше обаче, съвсем не я усещах по толкова позитивен начин. Но имаше кратки мигове, в които виждах лъч светлина в мрака. Все още си спомням блокчето млечен шоколад, което ми даде един капитан на четвъртия ден от изпитния период за прием във Военната академия. Този капитан беше следил неотлъчно как се справям през целия ден, а този ден бе започнал зле за мен. Постоянно получавах обратна връзка, че не водя отбора си добре. Както може да се очаква, това ми въздействаше, но понеже мислено се бях подготвил, че ще бъде трудно, продължавах и не се отказвах. Вярвах, че представянето ми ще се подобри в крайна сметка и ще се справя. С всички сили се стараех да водя добре екипа си и да работим ефективно, да преодоляваме големия брой препятствия, които изникваха едно след друго, да помагам на хората да не падат духом.

Предполагам, че капитанът е забелязал това и че в някакъв момент е изпитал дори съчувствие към мен. А може би просто е видял, че не се отказвам въпреки лошия старт. Може да е решил, че по този начин ще ми помогне да продължа. Може би дори си е помислил, че го заслужавам. Не знам. Той беше седнал под едно дърво на около 20 метра от нас и наблюдаваше мен и отбора ми, докато правехме импровизиран сал, за да преминем едно малко езеро. Той извика:

– Ларсен, ела тук! – И ми махна с ръка да се приближа. – Ти си го заслужи, Ларсен – каза той. – Сложи го под езика си и не го споделяй с никого.

Очите ми се насълзиха. Не бях сигурен дали не е някакъв тест, но погледнах капитана и протегнах мръсната си и изранена ръка към него. Предполагам, че най-силно впечатление ми направи това, че каза да не го споделям с друг. Той държеше един 200-грамов млечен шоколад и ми отчупи едно блокче. Едно блокче! При други обстоятелства щях да разчупя това малко блокче на трохички, така че всички в отбора ми да могат поне да усетят вкуса на шоколад на върха на езика си. Един за всички, всички за един. Но сега щях да мога да получа цялото парченце само за мен. Изпитвах остър глад и щях да се зарадвам на малко храна, каквато и да било. Но шоколад – това е най-любимото ми!

– Сложи блокчето в устата си сега, за да видя, че няма да го делиш – каза той. Парченцето шоколад имаше райски вкус. Върнах се бегом, но без да бързам към момчетата, а през това време усещах как вкусът на шоколад се разлива в устата ми. Напомнях си, че трябва да запазя изражението си непроменено. Не биваше да забележат, че имам нещо в устата, затова стиснах леко устните и челюстта си така, че да не се вижда. Останалите в отбора бяха заети да привързват петролните варели за прътове, затова мисля, че не забелязаха. Когато след малко парченцето се стопи и аз с известно съжаление преглътнах последния останал шоколад, мотивацията и ентусиазмът ми се увеличиха. Почувствах се така, сякаш ми бяха дошли сили, сякаш запасите на тялото ми се бяха подновили. А всъщност това, което ми бе върнало вярата и енергията, беше самият жест на капитана.

Заради огромния контраст, създаден от това парченце шоколад, макар и най-вече символичен, този момент за мен бе белязан от радост, благодарност и мотивация. Общо взето, силни положителни емоции. В обичайното ми ежедневие едва ли щях да му обърна кой знае какво внимание. Все още се сещам за тази случка всеки път, когато ям млечен шоколад. Запомни: в ситуации на трудност и предизвикателства, във време на изпитания, изпитваме благодарност много по-силно. Човек научава много от контрастите в адската седмица.

Когато ям млечен шоколад в наши дни, винаги се сещам и за Арне Нес Старши*, който в едно интервю по телевизията каза, че винаги обръща внимание колко много радост и удоволствие му носи едно блокче млечен шоколад. Ето пример за ментална тренировка на практика! Вместо да изяде целия шоколад, Нес избира да мисли за удоволствието от едно-единствено парченце. Такъв начин на мислене и такава нагласа могат да ти донесат съвсем различно преживяване, отколкото ако просто излапаш целия шоколад.

В продължение на хиляди години човешкото тяло и мозък са се развивали по такъв начин, че да искат всичко мазно, сладко и солено. Когато не можеш да спреш да ядеш, всъщност се е активирал един от механизмите за оцеляване. За пещерния човек е било жизнено важно да приеме малко сол, за да може да успее да задържи вода в тялото си, а сладкото и мазното винаги са му били добре дошли, за да има енергия, ако изпадне в трудна ситуация. Нашите инстинкти ни карат да продължим да ядем сладко, когато веднъж сме започнали – освен ако нямаме съзнателна нагласа да се контролираме.

Нес беше един осъзнат, мислещ човек. Когато е хапвал шоколад, не се е оставял на инстинктите да го управляват. Фокусирал се е върху нещо друго: какъв вкус има шоколадът, колко много удоволствие носи, къде на езика си да го сложа, колко силно чувство на задоволство мога да си създам, ако поставя парченцето в устата си, какво точно е чувството, което изпитвам, в какво се състои? Едно парченце млечен шоколад може да ни донесе фантастично усещане. Ние се борим за силните, приятни усещания в живота, защо да не си ги доставим с нещо малко?

 

Публикацията е част от кампанията на Вевести.бг „Нещо за четене срещу неграмотността“.

Бъдете първият коментирал

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.



This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.