Австрийската писателка Каролина Шути припознава собствената си история в тази на Елиас Канети

Снимка Стефан Тотев

Австрийската писателка Каролина Шути гостува в България за премиерата на  романа си „Някога навярно съм вървяла по мека трева“, отличен с Наградата за литература на Европейския съюз.

Романът бе преведен от Ваня Пенева и издаден от „Персей“. Той ни потапя в света на главната героиня Мая, свят, в който няма място за любов или безгрижна невинност. След смъртта на майка си Мая е приютена от леля си, която й дава подслон, храна и възпитание, но не й разкрива нищо за миналото й. И младата жена се опитва да го открие, търсейки своята идентичност.

Събитието се състоя в клуб „Журналист“ в СБЖ. Каролина Шути разказа любопитни неща от своя живот, които са намерили отражение в романа й, без пряко да разказва собствената си история. „Автобиографичният момент е, че като дете аз също загубих своя майчин език. Родена съм Австрия, но родителите ми са дошли от Полша. И докато навърших 5 години, вкъщи се говореше само на полски. Когато тръгнах на детска градина, родителите ми казаха, че е време да науча добре немски език и ми забраниха да говоря на полски. И тогава за много кратко време напълно забравих майчиния си език. И се случи нещо много странно. Приказките, които бях слушала на полски език, някак от само себе си се преведоха в главата ми на немски. Имах една дългосвиреща плоча – „Питър Пан“, която беше на полски, но след това започнах да я възприемам на немски език. Сега понякога я слагам на грамофона и като я слушам, изпитвам топли чувства. Звученето на езика ми е познато, но не разбирам нищо…“

Романът е посветен на двете й баби – с едната е общувала, защото тя живеела в Хановер и знаела немски, но с другата – полската, така и не можела да разговаря заради забравения майчин език.

Сходни неща Каролина Шути открива в автобиографията на Елиас Канети – родения в Русе нобелов лауреат, на когото посвещава докторантската си дисертация. „Когато прочетох автобиографията му „Спасеният език“, останах много учудена, защото това беше моята история – как е забравил българския, езика на детството си. И сякаш някакъв магьосник е превел историите, приказките от детството му на немски език…“