Нова левица ще има, но десницата пак ще е Бог, Отечество, капитализъм

Със статията на Тома Биков Vevesti.bg продължава дискусията, родила се след интервюто с един от основателите на Института за дясна политика и последвалия разговор с проф. Евгений Дайнов за ролята на либералното начало като алтернатива на консервативната десница и техните измерения в края на българския преход*.

Тома Биков

Тома Биков

Преди няколко седмици в интервю за сайта vevesti казах, че либералното начало в лицето на Евгений Дайнов, „Протестна мрежа“ и „Зелените“ опонира много по-ефективно на трите опорни точки на десницата отколкото БСП. Тези три опорни точки са християнски ценности, патриотизъм и капитализъм.

Думите ми породиха силни реакции от страна на някои представители на споменатите организации, които се разграничиха от мен, но и потвърдиха тезата ми. Най-адекватната от тези реакции беше реакцията на проф. Дайнов, който е разбрал какво имам предвид. Понеже този разговор има потенциал да се превърне в спор за идеи, а не за хора се чувствам длъжен да го продължа и развия.

Казано най-просто, с проф. Дайнов имаме консенсус по отношение на диагнозата, но се разминаваме по отношение на лечението. Диагнозата на настоящата политическа ситуация е, че

преходът свърши, а партиите и кливиджите на прехода се изчерпаха.

Според мен се задава нов политически разлом по оста либерали – консерватори и нашият спор е едно от малките доказателства за това. Проф. Дайнов твърди, че лечението за българското общество вече не минава по оста ляво-дясно, докато аз подобно на Маргарет Тачър твърдя, че има само два пътя – десният и грешният.В този смисъл за мен не е важно дали грешният път ще нарече себе си ляв, центристки или ни ляв, ни десен. А десният път, както казахме по-горе, от стотици години следва оста Бог, Отечество, Капитализъм.

За да започнем този разговор обаче трябва да си дадем сметка за това какво се случи до тук. В периода 1989 – 1997 година България преживя либерална революция в истинския смисъл на думата. Революцията е онзи миг, в който разклатената сграда рухва под силата на собствената си тежест и произвежда мощен грохот и прах. Ако се гледа отстрани, тази картина изглежда величествено и мащабно, но погледната отвътре тя създава паника, страх и разочарование. Романтиката е краткотрайна и само малцина могат да я усетят. Революцията приключва в момента, в който умореното общество започне да почиства отпадъците от старата сграда с мисълта на нейно място да построи нова. Затова аз не вярвам в перманентната революция и в постигането на нейните цели извън събарянето на сградата.

Важно е да уточним, че революцията не е нито процес, нито последователна линия. Тя е просто взрив и резултат, който се случва не благодарение на революционерите, а благодарение на неспособността или невъзможността за реформиране на рухналите вече системи. Това важи, както за френския абсолютизъм от 1789 и руския царизъм от 1917 година, така и за социалистическия строй в Източна Европа от 1989 година. Революцията има своите правила, фази и играчи, които се повтарят независимо от мястото и времето, в което се случват. От битката между якобинците и жирондистите, през разправата на болшевиките с меншевиките, до завладяването на СДС от кинжалите за сметка на умерените либерали, тези процеси се различават единствено по броя на жертвите.

Революциите са поле за действие на активните малцинства

Понякога тези активни малцинства приличат по-скоро на престъпни банди, отколкото на групи от политически активисти. Типичен краен пример за автентични революционери в днешни дни са членовете на „Ислямска държава“. Те имат за цел да разрушат до основи системата и да моделират света по свой образ и подобие. Със сигурност и те както другите революционери си мислят, че каузата им е благородна и ще спаси цялото човечество. За да постигнат тази цел представителите на „Ислямска държава“ са готови на убийства, атентати и саможертва. Подобни са били въжделенията и действията на революционни „икони“ като Робеспиер, Ленин и Че Гевера, които в края на революционните си кариери се превръщат в масови убийци.

В зависимост от способността си да излъчат ефективно лидерство тези малцинства могат да упражняват властта определено време. От мига, в който революционната власт започва да функционира обаче, революцията приключва и отпечатъците й остават само по лозунгите. Колко дълъг ще бъде политическият живот на революционерите зависи от способността им да изоставят революционните си принципи и през властта да изграждат система, която след това да защитават. Защото революцията е преди всичко инструмент за разрушаване, а не за изграждане. В този смисъл все още не е ясно кой кого изяжда – революцията децата си или децата своята революцията. След годините на революционен хаос и управление на улицата френската революция приключва с управлението на Наполен, болшевишката с овладяването на властта от Сталин, а кубинската с едноличния режим на Фидел Кастро. И тримата са деца на революцията, които я унищожават в мига, в който получават възможност да изградят на нейно място нова система.

Последната българска революция се роди след рухването на социалистическия строй в цяла Източна Европа. Самата социалистическа система беше следствие на политическа, икономическа и ценностна революция. Твърдя, че

това, което се случва в България след 9 септември е революция.

Независимо от начина, по който се случва комунистическата революция в България, тя отговаря на всички критерии за революционност, защото унищожава предишната политическа, икономическа и ценностна постройка. В мига, в който започва изграждането на социалистическата система тази революция приключва и на нейно място се появява малцинство, което има достатъчно жизненост и решителност да защитава с всякакви средства статута си на управляващо. Това обаче не е перманентна революция, а обикновена защита на една нелегитимна власт на определено малцинство над мнозинството.

След 9 септември 1944 година активното малцинство се опитва да подмени автентичните начала Бог, Отечество, Капитализъм като ги имитира. Така Българската православна църква е изтикана в ъгъла и на нейно място се появяват гражданските ритуали, патриотизмът е заменен със социалистическа солидарност, а капитализмът с планова икономика. И трите начала на постреволюционния комунистически период обаче са само имитация, която няма основание за дългосрочно съществуване, защото няма истински корен. Ценностите на комунизма са въпрос на мода, чиято годност трае малко повече от век. Така на 10 ноември 1989 година гражданските ритуали, социалистическата солидарност и плановата икономика изглеждаха толкова амортизирани и вехти, че никой, дори и тези, които ги защитаваха няколко дни по-рано не искаше да се припознае в тях. А бяха минали само 45 години от тяхното конструиране. Какво са 45 години граждански ритуали на фона на 2000 години църковни?

Рухването на тоталитарния режим беше съпроводен от либерална революция.

По ирония на съдбата тази революция беше лидирана от поколение родено и възпитано в рамките на социалистическата система. Това беше изначално индоктринирано поколение, чиито политически представители независимо от коя страна на барикадата стояха имаха две общи черти. Първата беше, че и едните и другите не вярваха в успеха на комунистическата идеология. Втората, че и едните и другите не можеха да мислят политиката без да я вкарат в идеологическа рамка. Така срещу идеологическите догми на комунизма се изправиха идеологическите догми на антикомунизма. Срещу фалшивите граждански ритуали на бившия режим се изправи революционна църква, срещу социалистическата солидарност се изправи либералният интернационализъм, а на плановата икономика се противопостави революционния капитализъм. И трите начала на революцията след 1989 година бяха точно толкова неустойчиви и фалшиви, колкото началата на социалистическия режим. Затова тези начала рухнаха с края на революцията. Революционната църква в лицето на разколниците от „алтернативния синод“ се оказа фалшива, либералният интернационализъм се оказа неустойчив и краткотраен, а революционният капитализъм прерасна в безскрупулно и грозно първоначално натрупване на капитал, което приключи със серия от показни убийства на голяма част от революционните капиталисти.

Тези три начала на либералната революция бяха грохота и прахта от рухналата сграда на социализма. Поради това, че по стечение на обстоятелствата БСП се наричаше социалистическа, либералните революционери седнаха от дясната страна в Народното събрание и по инерция нарекоха себе си десница. Повечето от тях не разбираха и все още не разбират какво означава това. Те родиха и убиха своите якобинци, опитаха се да управляват в революционни условия и разрушиха до основи старата система. Последното не е критика, а констатация.

В същото време БСП превърна в своя идеология защита на членовете на бившата комунистическа партия от репресии отстрана на либералните революционери и се ангажира с интеграцията им в новите условия. По-късно тази кауза прерасна в носталгия по бившия режим,

а днес левицата на прехода може би изживява предсмъртните си мигове.

В самата партия протекоха процеси сходни на процесите, които протекоха в средите на антикомунистическата опозиция. Докато в СДС кинжалите обвиняваха умерените либерали в подмяна на революционните ценности и сделка с комунистите по време на Кръглата маса, в БСП „червените бабички“ водени от Жан Виденов се разправяха с „червените мобифони“ на Луканов и ги обвиняваха за отказа от комунистическите идеали. Въпреки всичко бившите социалисти се включиха в консенсуса на либералната революция и постепенно се отказаха от всичко, за което се бореха от 1944 до 1989 година.Повтарям, че това, за което се бореха не беше комунистическият идеал. Той остана валиден докато БКП не излезе от нелегалност и не пое управлението на държавата. От тогава започна борбата за запазване на властта и строя.

След 1990 година БСП, подобно на всички европейски бивши и настоящи комунистически и социалистически партии призна негласно, че социализмът е неуспешен експеримент и на негово място трябва да се изгражда капиталистическа система. Затова днес БСП се бори не срещу капитализма, а срещу плоския данък. Тази битка е доста незначителна, за да породи каквато и да било политическа емоция. Те самите знаят, че Маркс е мъртъв и това познание им личи.

Днес, в цяла Европа, опразненото от модата на комунизма пространство все повече започва да се заема от екстремни идеологизирани либерали, които подобно на ранните комунисти твърдят, че трите десни начала Бог, Отечество, Капитализъм са отмрели. Такъв е случаят с гръцката СИРИЗА, която включва в себе си анархистични, ултралиберални и зелени движения. Нима не е „модерно“ поведението на гръцкия премиер Ципрас, който отказа да се закълне пред Библията, обяви се за носител на тенденция, която има за цел да покори и промени цяла Европа и пое курс към смяна на икономическия модел.

СИРИЗА не е комунизъм по Маркс, но е негово естествено продължение.

Подобно на комунизма това е идеологическа мода, която рано или късно ще отмине и ще изглежда точно толкова нелепо, колкото днес изглеждат ранните комунисти. Призивите за дехринистиянизация на Европа, опитите за убийство на националната държава и въвеждане на нов, незнайно какъв справедлив икономически ред не са оригинални. Те са част от цикличност. Поривите за „модерност“ и „прогресивност“ се появяват в различни форми през различни периоди от време с претенцията, че са открили нещо ново, което е в състояние да замени вярата в Бог, любовта към родината и надеждата за икономически успех. Тези пориви винаги се редуват с разочарования, защото са обречени на неуспех.

След края на българската либерална революция целта пред българското общество е

да изгради консолидирана демокрация.

Българското общество се нуждае от изграждането и налагането на норми и правила, които да гарантират дългосрочност, а не от обещания за нови разрушения на несъществуващото вече старо. Историческата отговорност на всяка десница е да изгради монолитна държавност и правила по оста Бог, Отечество, капитализъм. Затова изборът е между ясните правила на хилядолетната традиция и поредното „ново“, което иска да ги замени. Лично аз не вярвам в „новото“, защото то е имитация на нещо не чак толкова добре забравено старо.

Този ценностен избор не стои само пред България, но и пред целия западен свят. Либерално-консервативният разлом е валиден с пълна сила и ще бъде единственият възможен в следващите десетилетия. В тази ситуация, десницата ще става все по-консервативна и ще бъде призвана да удържа лудостта и авантюризма, които тлеят във всяко общество, включително и в българското. Защото десните хора не са хора на авантюрата и революцията. Те искат спокойствие, ред, системност и възможност да работят. Почти винаги са мнозинство. Левицата, било тя либерална, социалистическа или комунистическа е призвана да се бори срещу нормалността и мнозинството. Затова подсъзнателно тя винаги ще се опитва да замени демократичната система с „нещо ново“, което да й позволи да реализира идеите си въпреки волята на мнозинството. Предстои ни да видим дали коктейлите „Молотов“ или бюлетините ще са оръжието на новата левица. Защото

демокрацията не е идеологическа мантра, а технология и практика.

Тя е тази, която балансира интересите в обществото. През нея мнозинството и различните активни или пасивни малцинства получават своето без да застрашават цялото. С всичките си дефекти, най-лошата демокрацията е по-добра от най-красивата идеологическа рамка, която си е поставила за цел да „спаси“ човечеството и да го моделира по свой образ и подобие, въпреки волята му. Защитата от този тип екстремистки идеализъм също ще бъде важна задача на десницата през следващите десетилетия.

Акцентите са на редакцията

*Ето предишните публикации по темата:

http://vevesti.bg/evgeniy-daynov-ako-protestna-mrezha-nalozhi-vernia-debat-v-obshtestvoto-shte-vleze-v-uchebnitsite/18720/

http://vevesti.bg/toma-bikov-bsp-izchezva-zelenite-i-protestna-mrezha-sa-novite-oponenti-na-dyasnoto/16807/

4 Comments

  1. Всички, които като Радев оценяват един теоретичен спор само на базата кой какъв е и какво местенце има, а не на това, което е написано като съдържание, са блестящо доказателство за правотата на Биков и левичарското мислене на революционелите-неолиберали. Тоба е типичното болшевишко и комунистическо мислене – въпросът дали си прав се базира на това какъв си, какво ти е потеклото, миналото, родителите, на каква служба си…Лявото наистина е неизкоренимо.

  2. Хубава статия и съдържателен спор, четох предишните още когато излезоха – Дайнов наистина зацепи и отговори адекватно. А колкото до трола Радев – Борисов затова няма загубени избори, защото има умението и привилегията да се обгражда с умни хора. Какъвто ти очевидно не си, Радев.

    • Борисов има „умението“ да се обгражда единствено с предани лакеи. Но това не променя фактите за Биков.

  3. Мдааа, след вече си имаш топло местенце под крилото на бате си Бойко /когото иначе си хранил години наред/, можеш да седнеш и да нацвъкаш един куп ненужни изречения.

Коментарите са ограничени.