„Попитай татко“ на Ян Балабан – история, която пречиства

Ян Балабан

Мотивът да я напише е един от най-трудните мигове в живота: смъртта на собствения му баща

  

Книгата „Попитай татко“ на Ян Балабан се оказва последна в неговото битие. Два дни, преди да предаде ръкописа в издателството, писателят е покосен от сърдечна недостатъчност.

След себе си обаче оставя истинско бижу. „Попитай татко“ се превръща в съвременна класика за чешката литературна сцена. Романът е обявен за книга на годината през 2011-а и получава както наградата „Магнезия Литера“, така и престижния приз на в. „Лидове новини.“ Българският превод е на Красимир Проданов, а изданието – на „Изида“.

Сюжетът е до болка личен. Писателят се впуска в най-тъмните кръгове на мъката по собствения си баща. Съдбата на провинциален лекар, обвинен в корупция, при това докато е на смъртен одър, е пресъздадена чрез множество кратки истории, всяка от които задава важни въпроси. За живота, за смъртта и предателството, също за любовта.

Зряла жена е забравила лика на починалия си съпруг. Синовете й пък се лутат между алкохолизма, апатията и проблемите у дома. Единствената й дъщеря е гениална, но това я прави още по-ранима. Всички обаче напипват една и съща нишка. На опрощението, което изчиства спомена за баща им.

Балабан е наричан приживе „най-добрия съвременен чешки писател“. Всичко, което създава, е образец на изчистена от излишни думи литература. Пословично е и умението му да докосва душата. Личи си и на всяка страница в този роман.

За „Попитай татко“ казвал на своите приятели, че иска да създаде съвършеният роман. Работата по книгата продължава три изтощителни години, което го прави и лесна плячка на болестта.

Основната идея в книгата е свързаността. Реално няма преграда между световете, които наричаме този и онзи, показва писателят. „Попитай татко“ е като лабиринт, но посочва откъде минава пътят, за да го осъзнаем.

Мрачният тон на романа е само привиден. „Попитай татко“ крие всъщност много скъпоценни камъни, които може да променят отношенията ни и представата за живота. Ето някои от тях:

·       Гората и тя се люби, когато смърчовете цъфтят.

·       Признаеш ли любовта си, от грях тя се превръща в призвание.

·       Всеки миг съдържа безкрайност в себе си. Всеки миг ни дава възможност да сме с любимите си хора завинаги.

·       Да обичаш означава всъщност да се грижиш – без празни дрънканици, просто с усилен труд.

·       Ако хората се любят, светът ще е по-добър.

·       Страхът от смъртта изчезва, щом усетиш в себе си любов.

·       Всяко нещо може да е или съчувствено, или безчувствено. И е такова, каквото го направим сами.

Историята на греха и възмездието описва Ян Балабан. Но го прави толкова топло, че книгата му изчиства, пречиства – дори и на цената на сълза. Като коледна светлинка е в този наш свят, толкова отчужден, че служим само на предметите. Като докосване от ангел, което разтърсва и ни кара да си спомним кои сме. Човеци.

 

Ян Балабан

„Попитай татко

Роман, чешки

162 стр., 10 лв.

Превод Красимир Проданов

изд. Изида

 Публикацията е част от кампанията на Вевести.бг „Нещо за четене срещу неграмотността“.

Бъдете първият коментирал

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.



This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.