Николай Облаков: Истинският консерватизъм е последната преграда пред радикализма

Николай Облаков. Снимка от ТВ "Европа"
Европейските граждани се чувстват предадени от бюрокрацията,  глобализацията и атаката на ценностите им, твърди пред Вевести.бг основателят на дясната платформа „Консерваторъ“

Николай Облаков е основател на дясна платформа „Консерваторъ” и главен редактор на първия по рода си в България Годишникъ на консервативната мисъл, който ще бъде представен на 10 декември 2018 г. в Литературен клуб „Перото” в НДК от 18.00 ч. – Николай Облаков е маркетинг мениджър с над 10-годишен опит в редица български и чужди компании.

Г-н Облаков, Годишникът на консервативната мисъл се издава за първи път в България. Каква е неговата цел?

С  този „Годишникъ“ ние се стремим да върнем смисъла от задълбочения обществен дебат. Профанизирането на публичното говорене в ключови сфери от обществено-политическия, икономическия и културния живот пречи на сблъсъка на визии, ощетява креативността и разпилява потенциала на елитите да формулират ясни послания, пътища за преодоляване на кризите и постигане на просперитет на обществата. През последните 30 години в България разломът беше между комунизъм и антикомунизъм, но вече все по-отчетливо влизаме в ерата на битката между консервативно и либерално. Този сборник съдържа именно есенцията на консервативните идеи с днешна дата. Той е своеобразна консервативна платформа за бъдещето на България, Европа и света

Всички автори са млади, с изявени обществени позиции и сериозни професионални занимания. Как отговаряте на хората, които са отвратени от ниското ниво на обществено политическия дебат в България и предпочитат да странят от него?

Проблемът на дебата, мнозинството от политиците и отразяващите медии не е, че имат ляв или десен, либерален или консервативен уклон. Проблемът е, че дебатът за изключително важни и определящи за бъдещето на страната теми се води на нивото на кварталната кръчма. Едните са „соросоиди”, другите „рубладжии”. Необходимо ни е да имаме реален политически дебат с аргументи, с последователна идеологическа политика. Всеизвестен е дефицитът на визионери в съвременната политика. Особено остро се чувства това в ЕС. Пишат се и се местят безцелно запетаи в купища документи от типа „Европа 2020“, но никой не обяснява на европейците как това реално променя тяхното ежедневие към по-добро- как ги прави по-образовани, по-благосъстоятелни, по-сигурни. Дефицитът на ярко лидерство също отблъсква гражданите от участие в обществения дебат- те са все по-мнителни към колебливи и консенсусни политици, които с лекота жертват интересите на собствените си народи в името на имагинерното „общо“.

Има ли такова нещо като „модерен консерватизъм”? Това не е ли оксиморон?

Консерватизмът по същество е реакционен – тоест той отговаря на различни предизвикателства и на определени течения в обществения и политически живот. Минали сме през консерватизма на Бърк, през роялистите във Франция, социалният консерватизъм на Бисмарк, младоконсерваторите във Ваймарска Германия, през Рейгън и Тачър, неоконсерватизмът в Америка, та чак до „популисткия“ консерватизъм на Тръмп и Орбан.

На какво се дължи краят на либералния консенсус, който наблюдаваме в цял свят и непременно консерватизмът ли е алтернативата?

Краят на либералният консенсус се дължи на хората, които се чувстват изоставени и предадени – от глобализацията, от бюрокрацията, от атаката срещу всичките им ценности и начин на живот, от самозабравили се политици, които са отдалечени от техните проблеми и се занимават с откровени глупости.  Консерватизмът е алтернативата, която ние смятаме, че ще работи – постоянни, но постепенни промени, защото въпреки всичките си проблеми, умиращият либерален консенсус донесе и много положителни неща – като например повишаването благосъстоянието на хората, някои важни права на всички граждани.

Консерватизмът ще е своеобразното смислено надграждане на това, но в същото време ще внесе и така нужното усещане за промяна – но онази градивна промяна, която стъпва на ценностите и ясната идентичност, без да разрушава живота на хората и без да ги кара всеки път да започват от нулата. Важно е осъзнаването, че държавата и наднационалните обединения не бива да се бъркат във всеки детайл от живота на хората. И че консервативните ценности са естественото състояние на хората, в което те се чувстват комфортно, без неспирната необходимост на либерализма от постоянен и измислен „прогрес“, въведен от необходимостта обществото да бъде разделяно на все по-малки и по-малки групички въз основа на имагинерни права. Права без задължения.

Защо е недостатъчно популярна тезата ви, че консерватизмът не е антиевропейска доктрина? Всъщност вие искате ли България да напусне ЕС?

Не смятам, че е непопулярна. Във всички държави, силно критични срещу начина, по който се управлява в момента Европейския съюз, се отчитат високи нива на подкрепата за идеята Европейски съюз. Това може да се обясни единствено със същото, което ние казваме: Европейски съюз – „да” на идеята, „не” на сегашната реализация. Излизане от ЕС би било пораженчество и бягство от отговорност. Наш дълг е да се борим за бъдещето на Европейския съюз – реформиран по нашия начин. Необходимо е ЕС да решава важните въпроси, които касаят общото бъдеще на съюза, а не да се намесва във вътрешните работи на държавите или да определя мощността на прахосмукачките или да въвежда дневници за овчарите.

Очаква се консервативните партии и движения да получат съществена подкрепа на бъдещите избори за Европейски парламент през пролетта. Но как истинският консерватизъм ще се превърне в преграда пред крайната левица и крайната десница, чиито проявления безпокоят много хора в Европа?

Истинският консерватизъм е последната преграда пред радикализма. Нека да дадем пример – както Чърчил и Айзенхауер спряха нацизма, а след това Рейгън и Тачър – комунизма, така консерваторите днес са призвани да спрат войнстващия, извратен и изгубил началното си съдържание „либерализъм“, новият социализъм и културния марксизъм.

Как би изглеждала България днес, ако на власт са истински консерватори?

По-малко истерична със сигурност. С повече мисъл за мнозинството, с по-малко бюрокрация и най-вече – със собствена позиция и глас в международната общност.

Как ще се разпространява Годишникът?

“Годишникъ” на дясна платформа “Консерваторъ” ще бъде изпратен на 999 личности в България – представители на политиката, медиите, бизнес, неправителствените организации, местната и националната власт, академичните и културните кръгове. В края на месец януари на интернет-страницата на Годишникъ, както и в профилите в социалните мрежи на “Консерваторъ” ще бъде публикувана напълно безплатно дигитална версия на годишното ни издание.

 

 

2 Comments

  1. това означава ли че консерваторите са и против либералната демокрация..?
    ===========================================
    То е написано, ама „чукча писател, не читател“
    ….така консерваторите днес са призвани да спрат войнстващия, извратен и изгубил началното си съдържание „либерализъм“, новият социализъм и културния марксизъм….“
    Днешната „либерална демокрация“ не е нито либерална, нито демокрация. Когато си върне истинското определение, тогава ще обсъждаме

  2. Част от тезите може би са верни, но когато се говори за „либерален консенсус“- това означава ли че консерваторите са и против либералната демокрация-т.е., парламентарни избори , политически плурализъм, свобода на медиите и съвестта, индивидуалните права на гражданите, свобода на сдруженията , демонстрациите, митингите ?

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.



This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.