Вижте новооткритата снимка на Левски

По новооткритата снимка на Васил Левски в Османския архив в Истанбул вероятно властите са го издирвали. Предположението се основава на надписа на гърба с описание на Апостола, каза на пресконференция днес Дора Чаушева, директор на Националния музей „Васил Левски“ в Карлово, предаде БТА.

Чаушева и колегата й Виктор Комбов, уредник в музея, който е направил откритието, представиха находките пред журналисти в галерия „Средец“ на Министерството на културата.
„Със среден ръст, светлокестеняви мустаци, червендалесто лице и когато приказва, единът му зъб се показва малко навън, повдига малко устната си, а очите му са големи и пъстри“, гласи надписът на снимката, която е с размери около 6 на 9 см.

Почти същото описание на Апостола дава неговият съратник Иван Фурнаджиев от Тетевенския революционен комитет пред властите през октомври 1872 г., казаха експертите.

По думите им, снимката е най-сходна с елипсовидния портрет на Левски, направен във фотоателие в Букурещ след заседание на БРЦК през май 1872 г. Той така и не е получил това свое „портретче“, за което е писал на някои от сподвижниците и приятелите си – на нито един от четирите запазени екземпляра няма надпис от Левски с посвещение за някого от тях. А османските власти се сдобиват със снимката вероятно чрез агентурната си мрежа във Влашко – направо от фотографското ателие.

Специалистите показаха още Указ на БРЦК, Окръжно писмо и квитанции. Останалите намерени документи сега се превеждат от османотурски и вероятно съдържат информация за Левски и революционната организация – предхождат залавянето на Апостола и се отнасят до следствието срещу други революционни дейци, след ареста на четата на Димитър Общи заради обира в Арабаконашкия проход, коментира Дора Чаушева.

Виктор Комбов отишъл в Истанбул, след като турски експерти са казали на българските си колеги, че в Османския архив вероятно могат да се намерят още документи за Левски. Той е имал пълно съдействие от служителите в архива. По думите му, там се работи лесно – всичко е дигитализирано.

Има за какво да се търси в архивите в Турция, където още по-резултатна би била работата на български специалисти по османотурски, струва си да се рови и в архивите в Букурещ и Белград – откриват се нови неща за нашата история и в частност за Левски, отбеляза Чаушева.

Бъдете първият коментирал

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.



This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.