Ново от Ерго: „Недоказуемо, неотменимо“ на Дмитрий Кленовски

Ексклузивно за Панаира на книгата в поредицата на издателство Ерго  „Събеседници“ излиза двуезичната книга с избрана поезия на Дмитрий Кленовски „Недоказуемо, неотменимо“.

Дмитрий Йосифович Кленовски (Крачковски) е роден на 24 септември 1892 г. в Петербург в семейство на художници. Един от най-големите руски емиграционни поети, почти напълно непознат у нас, чието творчество се отличава с високата си духовност и класическо съвършенство на формата. Приживе Дмитрий Кленовски остава почти непознат за любителите на поезията в СССР. Малко негови стихове – на хартия или магнетофонна лента – стигат до родината му. Толкова повече го радват редките отзиви оттам. Едва след 1990 г. негови творби се публикуват в Русия – повече от 70 години след първата му книга. Пълното издание на стихотворенията му е осъществено през 2011 г. от издателство „Водолей“, Москва. По това издание е подготвена и тази книга.

Поетът говори ясно и откровено за своята вяра, за съмненията си, за досега си до трансцендентното, за любовта си. Традиционни и не твърде разнообразни по форма, стиховете му – най-често четиристишни строфи, неоригинални римни схеми и размери (дори логаедите му са еднотипни) – са изпълнени с толкова интензивен и автентичен духовен живот, тонът им е толкова непринуден, образните и езиковите му находки са тъй свежи и органични, че читателят е благодарно увлечен от този разговор – сериозен и ведър, остър и деликатен, безкомпромисен и милосърден. Умира през 1976 г. в Траунщайн, Германия.

60

Замяука ли вънка котка,
ако можеш ѝ помогни
да се сгрее – и с мляко топло
до котлона я нахрани.

Тътри ли се хлапе печално,
весел нож ти му подари –
пушка дървена и пищялка
с него да си измайстори.

Щом девойка в зори се свие
тихо в теб – тъй деца мълчат,
от игра морни – преведи я
през житейския труден път.

Туй е всичко, което можеш
стори Господу за хвала.
То е малко и много. То е
като цвете върху скала.

1948

324

За тайната на битието
да поговорим малко пак.

Да, никой няма да докрета
до съкровения й праг,
да, примирили сме се вече
с това, че вечния й код
духът жадуващ е обречен
да не открие в тоз живот –
но колко радостно това е,
как е спокойно с мисълта,
как важно е за нас да знаем,
че все пак съществува тя!

1968

414

Вяра

Тъй всичко я оспорва, че хабиш
си времето, обсъждайки я даже!
Как би могъл да я онагледиш,
да я разкриеш точно и докажеш?

Но жива е у тебе тя все пак –
непроумяно чудо, избуяло
незнайно откъде, незнайно как,
като трева, растяща през асфалта.

Без име, мълком я носи, разбрал,
че не е всичко тука обяснимо,
но с чувство, че си прав, изпълнен цял –
недоказуемо, неотменимо.

1972

С подкрепата на Програма „Транскрипт“ при Фондация „Михаил Прохоров“
Превод от руски, съставителство, бележки и рисунки Владимир Морзоханов
Оформление и дизайн Илко Грънчаров
352 стр., цена 20,00 лв.
ISBN 978-619-7392-28-9

www.ergobooks.eu

Публикацията е част от кампанията на Вевести.бг „Нещо за четене срещу неграмотността“.