Радан Кънев: Печелившият модел в дясно е отделните партии – в единна политическа сила

Радан Кънев Снимка: Ладислав Цветков, bTV
Радан Кънев Снимка: Ладислав Цветков, bTV, архив
Лидерът на единното демократично пространство трябва да е представител на ново поколение и да прави политика, насочена към средата на XXI век, твърди зам.-председателят на ДСБ в разговор с редактора на Вевести Евгени Петров

-Г-н Кънев, наближават евроизборите, които ще бъдат първият тест за Демократична България. Колко високи летви си поставяте и ако не ги прескочите, разочарованието ще бъде ли проблем за обединението? В смисъл – доколко е устойчиво то, ако си поставяте дългосрочни цели?

-За момента, Демократична България показва стабилен ръст във всички социологически проучвания, а някои от най-реномираните агенции показват и безпроблемно прескачане на бариерата за присъствие в НС.

За извънпарламентарна коалиция с представителство в ЕП летвите са ясни – запазване или разширяване на присъствието в ЕП и връщане в националния парламент.

Но има нещо по-важно, една по-сериозна отговорност. С поведението си в рамките на 44 НС, ГЕРБ  предадоха десните си избиратели, работят против традициите на демократичната десница в България. От 2017 насам, свободата у нас става все по-малко, а авторитарните механизми – все по-силни. Това е видимо в медиите, в правосъдието, в дейността на полицията и службите, в създаването на един безкрайно неефективен, но пък силно репресивен чиновнически апарат в лицето на КПКОНПИ. И преди всичко – в прякото подчиняване на всяка бизнес активност, на всяко предприемачество на волята на политическата власт. Всички тези политики се провеждат при пълно съгласие между ГЕРБ, ДПС и т.нар. патриоти.

Успоредно с това, ГЕРБ напуска формалните си проевропейски позиции и се превръща във все по-типична популистка формация от източноевропейски тип. На този терен се конкурира с БСП на Нинова, надпреварват се в популизъм. В 44 НС няма партия, която да защитава ясна проевропейска политика.

Затова и мисля, че демократичната общност, демократичните партии център-дясно, и по-либерални, и по-консервативни, носим по-голяма отговорност от това да прескачаме бариери. Ние трябва да дадем представителство на всички български граждани, за които свободата, законността и Европа са важни.

-Ваши да го кажем академични симпатизанати пък сочат, че ни чакат безусловно предсрочни избори. Как виждате нещата Вие – избори 2 в 1 и как се готвите за вота през май? Преди около месец написахте, че не сте готови за такъм тип избори?

-Кога ще има предсрочни избори не зависи от нас, а от дефакто коалицията между ГЕРБ, ДПС и ОП. Тя хич не е лесна, в т.ч. вътре сред т.нар. патриоти виждаме всичко, само не и единство. Но изглежда за всички участници, властта е по-важна от принципите…

Иначе, избори в демокрацията има постоянно – почти всяка година. През 2019 има най-малко два национални избора, може би три. Наша работа е да сме готови, не е проблем на избирателите, нали?

Кое е равнището на десните гласоподаватели? От 2009 година не е мръднато от около 295 000 гласа плюс-минус? И то при мащабно дясно обединение.

Гласовете вдясно, извън ГЕРБ, досега са толкова – и с обединение, и без. Но без обединение остават непредставени, а последствията са много тежки. Цялата тази тенденция към авторитаризъм, към все по-силно политическо влияние върху бизнеса, медиите и правосъдието, целият разпад на институциите, който наблюдаваме, се дължи на отсъствието на демократичните формации от 44 НС. В 43 НС, с всичките му недъзи, такива тенденции просто нямаше. Да не говорим за резкия геополитически завой към корумпираните автотитарни режими в Москва и Анкара.

Най-много десни гласове получава ГЕРБ. Близо половината вот за ГЕРБ е от избиратели с десни убеждения. И те бяха жестоко излъгани в 44 НС. За съжаление, много хора с десни и реформаторски възгледи и не гласуват – не могат да изберат между политиката на Бойко, която все повече напомня късното БКП, и непрекъснато разделената и нееефективна десница. И си остават вкъщи…

-Стане ли дума за избори и навсякъде изникват вечните въпроси: „кой ще реди листите“ и „кой ще ги води“. Как е при вас? ДСБ вече очаквано издигна Светослав Малинов, очаква се кандидатурата на Стефан Тафров. Каква е стратегията – да се оставите на избирателите да решат с преференции?

-Нека видим окончателния състав на листата. А стратегията винаги трябва да бъде максимален резултат за листата. Преференциите могат да определят подреждането, но общият резултат е плод на общо усилие.

-СДС и ДБГ определено търсят обединение с вас. Известна е Вашата теза, че на този етап Демократична България трябва да се консолидира максимално и да партнира с други проевропейски, опозиционни сили. Какво означава това – връщането на стария РБ като логика и до голяма степен със старите играчи, или нещо ново?

-Ще се върна на това, което Ви казах в началото – много е голяма отговорността, много е кризисна ситуацията в цяла Европа. Не мисля, че можем да си позволим лукса да останат демократични гласове зад борда, да останат пак хора непредставени. Или пък разделението ни да остави пак хора вкъщи, при толкова важни избори за бъдещето на цяла Европа. Напротив – една пълна консолидация на демократичното, реформаторско пространство, ще даде алтернатива на тези десни избиратели, които Борисов изостави с политиката си.

Аз съм убеден, че Демократична България е логично обединение, то е важно за избирателите, които разделихме преди близо две години. Те със сигурност искат ДСБ и Да, България да сме заедно, искат и да знаят защо не бяхме през 2017г.

Демократична България обединява градската интелигенция и образованата средна класа в големите градове – и това е много важно, градивно обединение. Време е да докажем, че можем да работим кооперативно, да изграждаме, да консолидираме, че не сме сбор от суетни индивидуалисти. Това е важна задача.

Що се отнася до партньорството с други формации от бившия РБ – нека лидерите намерят модела. Аз не успях и се оттеглих. Знам, че е важно да бъдем заедно – но рецептата, механизмът, това са съществени лидерски решения. Да, те силно зависят и от решенията на демократичните партийни органи, но коалиционната политика е основно проявление на личната отговорност на лидерите, защото тя не е само пред партията, а преди всичко – пред избирателите.

Аз знам само, че има един модел, един механизъм, който не е пробван поне от 96/7 година насам – истинското обединение, постепенното вливане на отделните партии в единна политическа сила. Това е правено на много места, но никога – в модерна България. Отново мисля, че – рано или късно – трябва да счупим това проклятие. И понеже веднага ще започнат злъчните коментари, че го искам “за себе си”, за да оглавя такова обединение, да си кажа. Нямам такива амбиции. Смятам, че поколението на ражданите през 70-те изпукахме патроните си в периода 2014-2017. Веднъж, когато не изпълнихме обещанието си да обединим РБ в есента на 2014. Втори път, като приехме Борисов за премиер. Трети път, като не напуснахме заедно властта през 2015. И не на последно място – като издънихме избирателите си през 2017.

Лидерът на единното демократично пространство трябва да е представител на ново поколение и да прави политика, насочена към средата на XXI век, а не към края на ХХ.

-Аз съм напълно убеден, че сега е времето във вътрешнопартиен план да се води дебата „Каква Европа искаме“, но съм също толкова убеден, че основните политически партии ще се опитат да го превърнат както каза Корнелия Нинова във “вот на недоверие на правителството“. Как ще постъпите вие? Какъв ще е вашият /на ДБ/ дебат с избирателите?

-По този въпрос, нашият дебат с избирателите вече е започнал. И няма да се съглася, че такъв дебат в обществото ни няма. Просто е много еднопластов – Борисов и Нинова се надпреварват да заемат нишата на авторитарния проруски национализъм. Тъй наречените патриоти са си там, там е и ДПС – вижте медиите им, не ги слушайте какво говорят по конгреси. И нови ентусиасти са се запътили натам, колкото и да ми е трудно да спомена Петър Москов и Бареков в едно изречение. С голяма болка казвам това, последното.

Демократична България е на напълно ясни позиции – ние искаме реформирана, единна и демократична Европа. Защо не федерална Европа, с нови и силни европейски институции.

Изправени сме пред огромни проблеми, тежки кризи – вижте само бунтовете във Франция. Има ново, дълбоко социално разделение. То е разделение, предизвикано от технологичната революция, от кризата на традиционните индустрии, от новите климатични политики. Има нова световна икономика. И от нея има и губещи, и печелещи. Това е нов, тежък и болезнен сблъсък. Той постепенно елиминира традиционните партии – социалисти и християндеократи, вади нови представители, нови играчи, които предлагат решения на нови проблеми.

Е, аз съм убеден, че в Европа тези решения могат да бъдат само общи. Националните държави, дори и Германия, дори и Франция, са много слаби, за да се справят сами. Трябва да имаме нова социална политика, нова политика за ограничаване и управление на миграцията, трябва да проведем нов разговор за климатичните политики. Нужна ни е обща енергийна политика. Но преди всичко и над всичко – Европа трябва да има обща политика за сигурност, борба с тероризма, борба с корупцията. Е, в България, само демократичното дясно води тези разговори, колкото и да е тъжно това.

-През последните година-две се засили дебатът по оста либерали-консерватори. Приемате ли, че той има определящо значение за евроизробите и как бихте го използвали в контекста на предизборните послания?

-Изключително опростено е това определение, до степен да е съвсем неточно. Факт е, че социалдемокрацията загива, доста бързо. Но да се твърди, че с това свършва и конфликтът между икономическото ляво и дясно, е крайно несериозно при тези тежки социални сблъсъци, които наблюдаваме – и във Франция и в Испания, и в САЩ, а вярвайте ми – съвсем скоро и в Германия.

Ако разделението е либерали-консерватори, значи всички сме икономически десни, а ни разделят политиките на идентичността. Но това не е така – разделението е по оста губещи-печелещи от модерната икономическа реалност. Подчертавам, реалност, която не е по силите на политиката лесно да изменя.

От едната страна са националисти със социалистическа програма, които се противопоставят на отворените пазари, в т.ч. на Единния пазар на ЕС. Във Франция виждаме ефективно взаимодействие между крайна левица и крайна десница например.

От другата страна се очертава съюз на либералния център със зелените.

И големият играч в Западна Европа – средната класа, която традиционно гласува за християндемократите, ще реши изхода от този конфликт. На места тези традиционни десни партии са в дълбока криза, а другаде – пред тежък избор кой лагер да изберат. Самата им социална база е силно разколебана и разделена. На Изток нещата са по-прости. Тук властва мнението, че всички сме губещи, всички сме прецакани – което съвсем не е вярно, ако само леко си припомним как живеехме през ’87 или ’97 година. И по тази причина, националистите и социалистите имат голямо предимство. Оттам и предателството на Борисов към десните му избиратели – той просто, с присъщата си безскрупулност и малодушие, се присламчва към видимо печелившия лагер.

-Основен въпрос, който ви задават ваши симпатизанти е дали ще подкрепите ГЕРБ при едни бъдещи избори ако се наложи да се прави мнозинство? Или отиваме на нови избори?

-Нека първо пак уточня, че това е най-тежкият лидерски въпрос в нашето пространство. Мога да дам само скромно лично мнение. Но не мисля, че този въпрос ще стои. Мисля, че и ГЕРБ, и анализаторите, и социолозите все още не долавят степента на недоволство и гняв, които управлението е натрупало. Опасявам се, че системният отказ от реформи, авторитарният натиск и видмият разпад на институциите ни водят към популистка вълна с неочаквани мащаби и непредвидими последици. И когато дойдат парламентарни избори, ще бъдем силно изненадани, като през 2001 и 2009 – два случая, в които властта подцени степента на недоволство, а социолозите не можаха да я предвидят.

Имам обаче усещането, че лично Борисов, с прочутата си интуиция, усеща нещата. И че той първи ще направи много неочакван ход и ще изостави изненадващо и партията си, и феновете си – например в името на кариера в структурите на ЕС. Това, естествено, ще ускори процесите на разпад и разложение. Но да видим.

Малко се отклоних. Направо на въпроса Ви – лидер от демократичното пространство, който се коалира с Борисов, ще бъде ритан от избирателите си, в буквалния смисъл, ако посмее да излезе на улицата в София. Това е проблем, който Бойко сам си докара, но мачът е свирен. Не казвам, че няма шанс някой да поеме риска – казвам какво ще му се случи…

-Европа вече не е същата и е по-различна от преди 10, 5 години и дори отпреди дни. След компромисите Макрон не е същият, ХДС има нова председателка, лидерството в ЕС май се изгуби, Брекзит забуксува на Острова… Каква Европа виждате след изборите или каква бихте искали да видите?

-Донякъде отговорих на този въпрос.. ЕС не може да остане както е. Дълги години, социалисти и християндемократи налагаха един безличен, бюрократичен, бих казал – безполов консенсус. Това обезличи партиите и доведе до кризата им сега. Пак това създаде едно усещане в гражданите, че ЕС е недемократичен, че гласът им не се чува, че бъдещето на Съюза не зависи от тях.

Сега, в новите разделения, този консенсус вече не работи. Едни съвсем откровено искат ЕС да тръгне назад, да върне власт в националните правителства, дори да се разпадне. Други – да изгради силни, отчетни и демккратични институции и да има силни общи политики – в социалната сфера, в сигурността, в правосъдието, в енергетиката.

Е, аз съм от вторите. Не знам кои са по-силни днес, кои ще са по-силни утре. За мен този избор е ценностен, той е избор за бъдещето на децата ни, за мира на тяхното, не на нашето поколение, за тяхната сигурност и благосъстояние. И ако участвам отново в политически борби, то ще с тази цел.

Убеден съм, че повечето европейци искат единна Европа да я има. И те ще намерят и партиите, и лидерите, които да ни поведат в тази посока. Другото е връщане в XIX век, но от много по-слаби позиции. Разделена Европа ще бъде играчка за Китай, за САЩ, които обаче доста загубиха интерес, дори за икономически джуджета като Русия и света на исляма.

 -Конкретно – след изтеклите от прокуратурата СРС-та как лично приемате знаковата подкрепа към Иванчева от страна на водещи фигури в ДСБ/ДБ и уверените твърдения, че Иванчева е била “нагласена”? Ако разширим въпроса – не трябва ли все пак след тази поредица от арести да дадем шанс на прокуратурата, вместо да й се присмиваме и да определяме всяко нейно действие с някакви задкулисни идеи – било че се краде бизнес, било, че се разчистват територии, било, че просто е прах в очите, или изместване на вниманието…Не е ли доста повърхностно?

-Българската прокуратура отдавна няма “кредит на доверие” (това е тавтология, нали знаете?). Тя трябва да се докаже с осъдителни присъди, а не с шоу програма. Законът и дава предостатъчно “шанс” – тя има огромни правомощия. Не е доказала обаче, че има почтеност и компетентност. Има достатъчно основания за съмнения, подозрителност и критичност. За мен, впрочем, е напълно необяснима подкрепата от ГЕРБ за хората, които спретнаха “Костинброд”. Намирам го отблъскващо.

Що се отнася до Иванчева – има години, докато ВКС, с влязла в сила присъда, се произнесе за вината й. Това, което скандализира хората, е публичният линч и медийното шоу. За хората в “Младост”, а и не само, днес Десислава Иванчева е мъченица, а не крадла – това чувам аз по улицата. И това се дължи на действията на обвинението и бюрократите от КПКОНПИ.

-Още ли смятате, че агресивното говорене против ГЕРБ ви носи дивиденти? В смисъл – това е добре за твърдия електорат, но смятате ли, че можете да спечелите т.нар. периферия?

-Не съм привърженик на агресията в политиката. По принцип. Вярвам в преговорите, в компромисите, в балансите – те са в основата на демокрацията. В случая обаче трябва да правим разлика между способност за компромис и примирение с авторитарни тенденции. Първото е качество, а второто – низост.

-Г-н Кънев, бихте ли посочили ясно вашия идеологически противник в България.

То пък една идеология в България… При всяко положение, БСП и ГЕРБ са партии без идеология, партии на властта. Те не могат да бъдат ничий идеологически противник.

Най-далеч от моите политически възгледи, сред действащите политици, се намира Сидеров. Иначе е Вълко Червенков.

-Благодаря за това интервю

17 Comments

  1. Р. Кънев: „Отделните партии – в единна политическа сила“. И кой знае защо, запитан за мнението му относно желанието на СДС и ДБГ за контакти, с цел консолидация на десните избиратели, той говори за „ДСБ“ и „Да, България“. По подобен начин, на улави се правят и други самозалъгващи се миражни 4% поредни мераклии. А иначе всички сме за „обединение в дясно“. Само, че някои искат запазено място на „капрата на общата каруца“, а на е други отредена опашката. За да могат да я бутат, докато от капрата викат „Дий!“.

  2. Не може да му се отрече умението да владее словото. Каканиже сложни смислени изречения и приспивната риторика. Лошото е , че зад словоплетството се крие едно : реваншизъм и стремежа за конфронтация.Трябва да си пълен невежа да не можешда свържеш думите с делата. Само той беше в основата на оставката на Борисов 2 , като се опитваше да лапа и да лицемери. Погледнете контингента от мераклий за власт в привидно хрисимите лидери , опитващи се да яхнат дясната интелигенция.Основноврагаът им е Борисов – БСП я казват за да размият вота.А всъщност винаги са служили на статуквото. Какво беше преди 10 години- СДС- БСП, ДСБ- БСП – уж противници , а нищо ново.

  3. Вместо да работят нещо смислено,само дрънкат в пореден опит на избори да закачат нещо. Тоя индивид и тоалетна не може да ръководи. За какво да гласувам за рях ,да слушам критиките им към власт,старукво ,мафия. За тая роля вече имаме тякъв критик. Деси Радев

  4. Почтен и компетентен политик е Радан Кънев. Да сте чули някой друг така открито да си признава грешките и да понася политическа отговорност за тях? И същевременно да казва толкова „на място“ нещата, с такава прозорливост? Жалко е, че в България не залагаме на умните, знаещите и можещите, а на хитреците и крадците! И после – само оплаквания!

  5. Дясното няма бъдеще , нито лявото . Такова ляво дясно мислене е остаряло Това го знам от 10 години когато започна кризата и разбрах, че всъщност на вратата чука Голямата депресия на глобалното състезание по мизерия. Централните банки подпряха вратата със пачки , но пачките са вече в джобовете на най-богатите .Така не може да се пребори дефлационният натиск. Действително само една голяма достатъчно мощна и затворена икономика може да съхрани социалната държава , да опитоми капитализма , да го социализира .От 30-40 години такава държава няма в Европа и по света .Дори ЕС да се превърне във федерация , ще е много трудно .Нито в САЩ нито в Европа има възможност да се запази стандарта на живот и реализира кой знае какъв растеж . Растежът ще бъде в развиващите се страни . Не може да се арестуват капиталите .Светът отдавна е едно цяло и се изисква глобална регулация не само на търговията , но и на пазара на труда , което няма да стане , данъци , пране на пари и т.н. Интеграцията на Европа да държава е фатално закъсняваща

  6. Жужи като мушица винарка горкото политически недъгаво, ама много, много надменно провинциалистче, акъл дава, дясното разпределя, София владее, Бойко заплашва, а като се събуди какво да види – розов шипков храст!

  7. Речите на Радан и Румен – като две капки вода.

    • Чети Боко и му пляскай! Явно 1/та сива клетка не ти е достатъчно да възприеме написаното!

    • ТОЗИ ЧОВЕК РАДАН Е МНОГО НЕПРИЯТНА ЛИЧНОСТ.НЕГОВОТО СЛОВОБЛУДСТВО МЕ ОТВРАЩАВА

  8. БЕЗ ИВАН КОСТОВ НЯМА ДЕМОКРАЦИЯ!!НЯМА ПРОСПЕРИТЕТ!!РАДАН КЪНЕВ ДА НЕ ДАВА СЪВЕТИ И МНЕНИЯ СЛЕД КАТО НИ ИЗКАРА ИЗВЪН ПАРЛАМЕНТА!Г-нКОСТОВ В МОМЕНТА НАБИРА ЗНАЧИТЕЛНА СЛОРОСТ ВСРЕД ДЕС НИТЕ!ТОЙ НЯМА КАКВО ДА СЕ ДОКАЗВА!САМО ТОЙ И НИКОЙ ДРУГ ЩЕ ВКАРА БЪЛГАРИЯ В ЕВРОЗОНАТА!!РАЗНИ „“ПИШЛАНГАРИ“НА ПО30÷40Г.СИ ГИ ДРЪЖ ЗА СЕБЕ СИ!И ЗАМЪЛЧИ ЗАЩОТО ИМА ЗАЩО

    • Костов?!? Който неотдавна пледираше за излизане на България от валутния борд?!?

    • Що викаш, Шишев? По-добре чети:
      „По-интересен е другият негов отговор – за продажбата на единствената работеща българска рафинерия на „Лукойл“. Цитирам дословно:

      „Нефтохим” беше продаден на руска фирма, защото е с руска технология и преработва руски нефт. И затова представляваше интерес само за руски фирми.

      Винаги ме е впечатлявала способността на държавниците да изричат публично неистини, без да им мигне окото. …“

    • „… От справка за вноса на суров петрол за периода 1991 – 2003 г.[7], официално поискана от Лъчезар Тошев, народен представител в тогавашното 38-мо Народно събрание, и официално издадена от Изчислителния център на Министерството на финансиите, става ясно, че съвсем не сме купували и преработвали само руски нефт.“
      http://corruptionbg.com/Sdelkata-Za-Neftohim

  9. Герб е фалшиво дясно, посткомунистическа измама от хора, скарани както с правото така и с демокрацията.
    14/12/2018 в 18:26

    10 години посткомунистическо статукво без видим хоризонт. Нещо като застоя на Брежнев.

    • Говори за Плевнелиев, за Москов, за Митов и за много други отлюспени. Отлюспването като стил и метод, илюстриран в „Изгубеното поколение на ДСБ“ в Капитал. Отлюспването като стил и метод, илюстриран в пуча срещу Лукарски и т.н.
      Бедата ви е, че с десен мигач правите ляв завой, а това е гаранция за катастрофа.

  10. „Десните хора, подкрепили Радев“ са продължение на гласувалите амнистията на Станишев и участвалите в паралелното преброяване от ОФ-то. „Повече от същото“ по Москов.

Коментарите са ограничени.