Отива си една креслива година, идва думата на избирателите

Корнелия Нинова в подкрепа на поредния протест. Снимка от Канал 3

Евгени Петров

Повърхностните наблюдения биха определили 2018-а като „Година на скандалите“. Но далеч не е така.

Скандали в нашия политически живот винаги е имало. Просто сега те бяха предизвикани от няколко фактора, с които нашият политически живот не се беше сблъсквал.

Първият е, че скандали се търсеха по всякакъв повод, дори без повод и бяха издигнати на кресливо-популистки пиедестал от лидерката на БСП Корнелия Нинова.

От това се създаде и впечатлението, че има сериозна опозиция. Всъщност е обратното, особено ако вярваме на оценките на една от известните ни социоложки Боряна Димитрова, която твърди в интервю за БГНЕС, че именно слабата опозиция без липса на алтернатива всъщност неволно подпомага властта.

Усещането за скандали през годината се допълни и от най-неочакваното място, което по дефиниция трябва да излъчва диалог и разбирателство. Това е президентът Румен Радев и неговата администрация. И в най-голямото противопоставяне по оста ляво-дясно в миналото не сме имали толкова критикарски настроен държавен глава с толкова ясно изразено желание за реална власт.

Поведението на Радев превърна институцията „Президент“ в истинска политическа опозиционна сила и съществено допринесе за нестихващото напрежение в държавата.

В друга неочаквана „опозиция“ се  превърна омбудсманът Мая Манолова. С присъщата си хиперактивност на ръба на популизма, а често и отвъд него, тя се опита да накара държавата да реши всички възможни въпроси на онеправданите граждани изведнъж и навсякъде. Което, разбира се е невъзможно. Нейното остро критично поведение, много по-различно от това на предшествениците й също създадоха впечатление за скандали, неуредици и обществено напрежение.

Извънпарламентарната опозиция, предимно от дясно, стана все по-остро критична, но остана на декларативно равнище. Най-често яростната критика към правителството с удоволствие се подемаше и от ляво и само затвърждаваше впечатлението, че червено-синята мъгла играе от един отбор.

Но пък Борисов вече свикна да не си променя политиките всеки път, когато под прозореца му в МС се съберат петдесетина души, които са виждали Пирин само на пощенски картички.

Реални скандали имаше в „малката коалиция“. Те също наляха няколко туби бензин в огъня срещу управлението и за тях оправдание няма. Както и за поведението на Валери Симеонов, Волен Сидеров и понякога Каракачанов.

Да, част от скандалите бяха предизвикани и от самите управляващи и то от големия коалиционен партньор. И „Сууджукгейт“, и масовите оставки на министри, и смяната на председателя на НС Димитър Главчев, и някои недомислени законопроекти, които се налагаше да се преработват в движение и дори да се съгласят с едно президентско вето.

Ето основните причини, които ни караха да усещаме политическата температура не като реалните 10 градуса, а като минус 10 заради брулещия ураганен вятър на обединената опозиция.

По-сложният въпрос е какво ни чака през следващата година?

Чакат ни два избора – за еродепутати и за кметове и общински съветници. За разлика от някои мои колеги-социолози и политолози, /Райчев, Дайнов, Асланов, Колев/, които със сигурност твърдят, че ни чакат предсрочни парламентарни избори, аз продължавам да смятам, че вероятността за това е малка. Или ако се случи, ще бъде 2 в 1 с някои от редовните вотове.

Колкото и да се внушава, че аха кабинетът ще падне под тежестта на скандалите /обяснихме за тях по-горе/, обективната реалност е друга.

Според изследване на „Екзакта“ /последното за годината/ разликата между ГЕРБ и БСП е 2.7% и не се е променила нито последния месец, нито съществено от началото на годината. А това показва нещо много важно, че скандалите, които не бяха съвсем скандали не са ерозирали управлението въпреки всеобщото твърдение, че всяко управление, особено вече трети мандат, се изхабява.

Друг интересен факт от днес, 28 декември е, че българите харчат рекордно за празниците – 2 млрд. лева. Нещо повече, миналата година също е била рекордна с 1.5 млрд. Тоест нарастването е с цели 25 на сто.

Годината ще започне с най-богатия бюджет от всички досега, с повишени заплати на администрацията и особено на учителите. Безработицата е на най-ниското си равнище. БВП нараства, но не с желаните темпове на други страни от Източна Европа – тук има какво още да се желае.

Данните от почти всички агенции показват, че българите не одобряват особено правителството, но и не искат предсрочни избори.

Ето ви поне три причини, които ме карат да очаквам редовни евро- и местни избори през годината, ако не се случи нещо изключително и непредвидимо, за което в момента няма условия.

БСП ще се опита да превърне евроизборите в парламентарни

Доколкото обаче едни национални избори са показател за състоянието на партиите, то евровотът ще се окаже много важен за всички партии. Този избор е натоварен с исторически очаквания, доколкото на предишните избори ДПС го превърна в лакмус след продължилите цяла година протести.

Сега въпросът ще бъде поставен така: ГЕРБ или БСП ще спечелят повече евродепутатски места. И от това би зависело провеждането на предсрочни парламентарни избори.

По традиция на евроизборите избирателната активност е далеч по-ниска от парламентарните – някъде между 35 и 38 на сто. Ето защо от БСП замислят да превърнат евровота в нещо средно между вот на недоверие към правителството и квази парламентарни избори.

От „Позитано“ ще създадат такова усещане у избирателите си, защото само така могат да ги привлекат до урните. И защото основният им електорат – предимно пенсионери, хора от селата или малките градове и с ниски доходи изобщо не се интересуват кой ще отиде в Брюксел, а дали Нинова  ще бие Борисов…

Каква е целта пред ГЕРБ? Очевидно – да спечели най-много евродепутати.

Според повечето прогнози ГЕРБ просто ще повтори изборните си резултати от 2014-а. Това ще даде самочувствие на хората на Борисов, което е дваж по-необходимо, защото се очертава малкият им коалиционен партньор да не успее да вкара евродепутат. В случая механичният сбор от резултатите на БСП и ДПС няма да се сравнява с този на патриотите и ГЕРБ най-малкото, защото няма никакви индикации социалистите да припознават като бъдещ коалиционен партньор хората на Доган и обратното.

Най-много да се „отвори“ отново темата за „програмен кабинет“, за какъвто настоява Сокола.

Що се отнася до БСП – там ще трябва да решават вечния въпрос с реденето на листите. Както се очертава Станишев едва ли ще бъде поставен като водач и това ще създаде доста проблеми на Корнелия Нинова, която освен със сериозна вътрешнопартийна опозиция вече се обзаведе и с неодобрението на ПЕС и лично на нейния президент.

При очакван успех на ГЕРБ на евроизборите Борисов и Цветанов със сигурност ще прелеят завършилия процес в предизборна кампания за местните избори. Там преди 4 години постигнаха зашеметяващ успех, оставяйки БСП без нито един кмет на областен град. Сега дори да не постигнат равнището от 2015 година, успехът им е гарантиран.

Ако пък се случи заедно с местния вот да се проведат и парламентарни избори, това няма да е добра новина за БСП, ГЕРБ имат полза от подобно развитие и на теория е възможно сами да го предизвикат. Но само на теория.

По скромната ми прогноза това ще бъде годината, в чийто край президентът Румен Радев ще подкрепи свой политически проект, Мая Манолова ще погледне или към кметския стол на столицата, или към шефския на „Позитано“, защото никой няма да прости на Корнелия Нинова три последователни загуби. Ако отново не се обединят, десните ще загубят мястото си в европарламента и областните кметове, а последният политически вагон ще замине от гара „Шоуто на Слави“ празен.

9 Comments

  1. В БСП ще умрат от мерак да се докопат до някаква власт,да,ама не,няма да стане тяхната,себе си не могат да оправят тръгнали да затриват България-те това го могат от 44година насам като избиха българската интелигенция и офицерство,затриха селата и измислиха градове-гиганти,които напълниха с хора от селата,не това не бива да се повтаря в никакъв случай!!!

  2. В най-добрите традиции на Народна младеж е този така наречен обзор… или на Работническо дело, все тая.

    Гласът на Банкя е польоженьието.

  3. Господин Петров, една математическа поправка. Нарастването от 1,5 на 2,0 не е 25, а 33,3 процента. Желая ви весели празници и много здраве и късмет през Новата 2019-а!

  4. Ако беше нормална опозиция щеше да има някакъв шанс, да ама не!!!

  5. Това си е чист парадокс! Да натрупаш милиони на гърба на хората и след това да застанеш до тях да протестираш за бедността им! А по-точно е лицемерие и наглост!

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.



This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.