Казусът „Черни връх“ – между безсърдечието и безрасъдството

Снимка: Авторът

Евгени Петров – Gendo

Като планинар с около 50-годишен стаж по високата планина се чувствам морално ангажиран да коментирам случая с чайната на Черни връх и поведението на хижарите.

Няма да преразказвам вече известното от медиите дотук – добре описани са функциите на хижите, заслоните и хижарите, както и понякога безрасъдното поведение на туристите.

По-скоро ще се опитам да вляза в диалог с различните гледни точки на мнения в социалните мрежи. И веднага да кажа – не преценявайте коя от двете страни има повече право и как бихте постъпили конкретно вие. Планината има както писаните правила /като тези на БТС/, така и дваж по-силни и неотменими неписани закони.

И първият от тях е – не оставяй човек в беда. Спомняте ли си само преди 7 месеца как социалните мрежи избухнаха, защото група белгийски скаути – 12 души – изоставиха под Додов връх /около 2500 м./ свой приятел само с един човек и продължиха пътя си без да изчакат спасителите?

Странно, но в същия този Фейсбук сега се намериха коментиращи, които застанаха на страната на хижарите и тяхната новогодишна компания. И аргументите против изпадналия в беда младеж са: „Какво прави гол при -15 градуса и т.н.

Ето конкретен цитат от социалната мрежа: „Аз в града да видя гол по гащи само при минус 10 градуса да ми тича , не бих го пуснала …А в планината посред нощ …Това на турист ли ти прилича или на човек превъртял …бих се обадила на полицията…“

В същия смисъл са и други коментари, а общият знаменател е, че човекът може да е опасен и да ви нарани. Най-общо – да ви създаде маса главоболия. Пък вие естествено не ги искате…

Тук идва най-укоримото – страхът „Да не ми направи нещо“. Тоест – личната сигурност пред много малко вероятната и предполагаема опасност.

Добре, а ако вие сте на мястото на бедстващия? Не е задължително да сте в планината – представете си че сте закъсали с колата късно вечерта на пуст път, че возите болно дете и никой не спира да ви помогне, защото: „Кой го знае тоя дали не ни прави капан“… Точно като по филмите.

А защо казвам „много малко вероятна предполагаема опасност“? Ще ме разберат предимно планинарите.

Този предпазлив начин на мислене се отнася за „долната земя“, за градовете и селата, за всекидневието ни изпълнено с рискове и напрежение, с нерви и скандали.

Планината е нещо съвсем друго. Там напълно непознати хора се поздравяват с „Добър ден“, спират се да разменят някоя приказка и  задължително си пожелават добър път.

„Долу“ вадим ножове, ако някой ни отнеме предимство, в планината всеки дава предимство на другия, в реалния живот се опасяваме да не ни оберат, в планината спокойно и оставяме раниците без надзор. Планината, особено високата планина, е по-сигурно място от паркинга пред някое районно управление. Който може и го е изпитвал – ще ме разбере.

В този смисъл – всякакви опасения, че някакви луди ще се качат до върха, за да гуляят, чупят и трошат и т.н. за мен са сведени почти до нулата.

Няма начин и хижарите да не го знаят. Да, срещал съм и по-нелюбезни, темерути, понякога груби хижари, но никой, подчертавам дебело – никой не се е чуло да е отказал подслон.

Във Фейсбук със стари планинари си спомнихме за леля Ганка – изумителната хижарка на Черни връх преди много години. Е, при нея такова нещо не можеше да се случи, а и фактът, че една дребна беззащитна женица стопанисваше чайната дълги години говори колко „опасно“ е горе.

Колкото и сюрреалистична да е била картината с полуголия младеж в тъмната нощ на Нова година на Черни връх – никакво оправдание няма за хижаря и компанията му да не го пуснат. Първо го пускаш на топло, спасяваш го, а после, ако искаш му се карай, ако искаш го бий, ако искаш го съди. Но първо го спаси.

И всякакви определения, че бил луд като тръгнал така към върха също са еснафско-неверни. Защото обичайно хората не правели така.

Ами хората също така обичайно не плуват в ледените води на Антарктика като Петър Стойчев. Аз приемам това изкачване на Черни връх по този начин – като опит за търсене на границите на човешките възможности. Погледнете го от тази страна.

И така – повече сме склонни да пуснем гладно куче нощем в дома си, но бедстващ човек – не. Защото за гладното куче сме наясно, но виж от човека всичко може да се очаква. А безрасъдни и самонадеяни туристи в планината – колкото щеш. И всяка година ги одумваме по няколко пъти. Но това не означава да им отказваме помощ. Обратното, тоочно на тях трябва да се помага.

Значи – от едната страна на този случай стои безсърдечието, от другата – безрасъдството.

Ето затова – договорът с хижарите да бъде прекратен, а моржът-катерач Кирил Радев да си плати на спасителите от „Алеко“ за новогодишния „купон“. И дано да е като обеца за останалите. И от двете страни.

 

 

10 Comments

  1. Бях на път да стана планинарка, но след тази случка, както и след коментарите на Евгени Петров и на Явор Дачков се отказвам окончателно! Понеже от самото начало тази история беше представена в раздела „новогодишна пропагандна“ от капиталци, то логично и традиционно ни беше поднесена така, че да заемем „правилната“ страна. В България има Кодекс на труда и там е описано как се работи в системи, които имат режим 24/7. Работи се с дежурства и по график, а е повече от ясно, че 2-ма души не могат да покриват такъв график, дори да искат или да са принудени! Кои два последователни дни /както е за всички работещи/ за хижарите са почивни, след като по всяко време трябва да са на разположение? Не става дума дали някой посред нощ ще се отзове и ще спаси бедстващ човек, а дали този човек и през нощта е на работа! Сега за бягащия гол. Има една особена група протестиращи срещу втория лифт в Банско и за т.нар. диво къмпингуване, които някак успяват да излъжат публиката, че е в името на гражданския интерес. Нищо подобно. Тези хора или са трайно безработни, или с ниски доходи и не могат да си позволят стандарт на живот /на морето и в планината/, за който мечтаят и направо боледуват. Нужни са средства за екипи, техника, застраховка и транспорт, каквито те нямат и постъпват като левеещи се лумпени – по пътя на провокацията и с нахалство! Тъмнинно бягащият се е насочил към хижарите, понеже е безплатно и те са му длъжни, а не към ПСС. Планинските спасители са напълно наясно с този „екстремен герой“! Та с такива хора не искам да се разминавам нито на планинска пътека, нито на плажа. Когато няма ред, идва времето на безразсъдните, безсърдечните и за голямо съжаление, на безнаказаните!

  2. Евгени Петров – Gendo – Претендирате за това, че много сте чели по казуса…но става ясно че нищо не сте разбрали дори!!! Не сте разбрали най важното, което най добре личи от многократното повторение на думичката „хижари“! какви хижари, какви пет лева друже??? Това са хора стопанисващи една чайна, която е с работно време от 8 до 16.30часа! Преддверието се ползва като заслон и винаги е отключено. Самовлюбеният кретен е информиран от приятеля си, че чайната няма да е отворена а само праддверието, но въпреки това е тръгнал…и то с облекло крайно неподходящо за минус 15, виелица и снеговалеж. Жалко за дългогодишният опит в планинарството. И аз съм по планините от 1962 г…и съм преживявал какво ли не…и знам какво е горе…Жалко че вие оправдавате кретенизма и отричате правото на едни планинари, давали подслон хиляди пъти…веднаж…да отпразнуват на спокойствие Нова година у дома си /20 години чайната е и техен дом/. Заради някой идиот решил да тича точно на Нова година гол до върха! Жалко!!!! Много жалко!!!

  3. Като млад планинар, който прави нощни качвания през зимата ще кажа че
    винаги тръгваме поне 3ма души със спални чували, палатки, допълнителни дрехи, ски/алпийски обувки етц.

    Дори най-добре подготвеният и екипиран може да има нужда от помощ в планината. В същото време не трябва да се тръгва в планината все едно отиваш на гости при сеседа и да разчиташ, че той ти е длъжен да те спасява от собствената ти глупост.

  4. Цитирам от коментарите:“ Заслонът на Черни връх не предлага легла за преспиване. Отворен е 24/7, но за бедстващи по някаква причина хора, които са замръкнали в планината. Отворен е бил и на Нова Година. Те обаче са чукали и настоявали да ги пуснат в чайната, която не е заслон, а е заведение с нормирано работно време.“

  5. Не приемам изцяло мнението на Гондо.Това,че този глупак е решил да се самоубива (защото това си е чист опит за самоубийство) е негов избор. Това е същото,както с онези идиоти,които карат бясно моторите си по магистралите и плачат,че шофьорите били нетолерантни.Лично аз не тъгувам особено,ако такъв човек загине. Просто това е бил негов избор и аз го уважавам. С голия глупак в планината е същата работа.

  6. Статията е погрешна в няколко посоки. Аз съм също стар планинар и знам каква е разликата между „хижа“ и „заслон“. Заслонът на Черни връх не предлага легла за преспиване. Отворен е 24/7, но за бедстващи по някаква причина хора, които са замръкнали в планината. Отворен е бил и на Нова Година. Те обаче са чукали и настоявали да ги пуснат в чайната, която не е заслон, а е заведение с нормирано работно време. Аз ако дойда да чукам на вратата на редакцията в един часа през нощта, дали ще ме пуснете вътре? Отделно – сега заслона ще затвори, защото няма да има кой да го поддържа, заради тъпото его на един ненормалник. Хиляди планинари ще пострадат, заради това, че някой по джапанки е искал да се качи на Черни връх навръх Нова Година. И още – питал е по телефона и са му казали най вежливо, че няма да е отворена чайната – не заслона, той е отворен. Е чий го е търсил там, след като знае, че само заслона е отворен? И още – за да стигнете до заслона, пътеката минава до морената, в която са погребани двама мои братовчеди, аз съм отрасъл в тази планина, ама такова безочие не съм виждал! Предупреден, че чайната не работи и въпреки това хукнал по джапанки навръх Нова Година да притеснява хората? Той не е „бедстващ турист“, той е чист терорист. И на Гендо хич не му прави чест да го защитава, спирам да чета това издание.

    • Работно време в планината…не е, бакалия.

  7. +Щоза хуя ми търси там не може пи да празнува като всички нормални хора

  8. Написах един коментар, че искам да поема управлението на тази хижа- чайна, но беше наложена цензура и не показаха коментара ми!
    В планината е друг Господ и това го знае всеки, който е живял в планина през люта зима. Помощ не се отказва на нищо живо…дори на вълк! Знам един случай…при който планински овчари заредиха хранилка за вълцие с най хилавите си и болнави овчици ,за да спасят стадото от неконтролирано нападение. Законите на планината…те са непознати на хората от селата и градовете в низините.

Коментарите са ограничени.