Нобелов лауреат за света, в който живеем: Оптимист съм, има ли причина да не бъда?

Казуо Ишигоро, откъс от Нобеловата му лекция

Неотдавна се събудих и си дадох сметка, че няколко години съм живял в пашкул. Че не съм забелязвал недоволството и тревогите на много хора около мен.

Дадох си сметка, че моят свят – цивилизовано място, пълно с иронични, либерално настроени хора – всъщност е много по-малък, отколкото съм си въобразявал. Две хиляди и шестнайсета година, година на изненадващи – и за мен потискащи – политически събития в Европа и Америка, на отвратителни терористични нападения по цялото земно кълбо, ме принуди да призная, че безспирният възход на либерално-хуманистичните ценности, който смятах за даденост от дете, може би е илюзия.

Аз съм представител на поколение, което е склонно към оптимизъм, а и защо да не е? Пред очите ни по-възрастните успешно превърнаха Европа от място на тоталитарни режими, геноцид и невиждани до този момент в човешката история кръвопролития в предизвикващ завистливи погледи регион на либерални демокрации, живеещи в приятелство почти без граници. Пред очите ни старите колониални империи рухнаха по целия свят заедно с осъдителните предразсъдъци, които ги крепяха. Видяхме значителен напредък във феминизма, правата на хомосексуалистите и в битките на няколко фронта срещу расизма. Израснахме на фона на голямото – идеологическо и военно – противопоставяне на капитализма и комунизма и станахме свидетели на – поне така вярваха мнозина от нас – щастливата развръзка.

А сега, като обърна поглед назад, времето след падането на Берлинската стена ми се вижда като епоха на самодоволство, на пропуснати възможности. Беше допусната появата на огромни неравенства и по отношение на материалното състояние, и на възможностите между държавите, и вътре в държавите. Катастрофалното нахлуване в Ирак през 2003 година и дългите години строги икономии, налагани на обикновените хора след скандалния икономически крах през 2005 година, доведоха до настоящия разцвет на крайно десни идеологии и племенен национализъм. Расизмът, както в традиционния си облик, така и в осъвременената си, поразкрасена версия, отново надига глава и разтърсва нашите цивилизовани улици като отдавна погребано чудовище, което сега се събужда.

В момента като че ли ни липсва каквато и да е била прогресивна кауза, около която да се обединим. Вместо това, дори и в богатите западни демокрации ние се делим на враждуващи лагери, които яростно се съревновават за ресурси и власт.
А зад ъгъла – и дали вече не свърнахме зад него? – се тълпят предизвикателствата, породени от смайващите постижения на науката, технологията и медицината. Нови генни технологии като методите за генно модифициране CRISP и напредъкът на изкуствения интелект и роботиката ще ни донесат невероятни, животоспасяващи ползи, но също така могат да създадат жестоки меритокрации, напомнящи на апартейд, и голяма безработица, включително и за тези сред сегашните професионални елити.

И сега аз, мъж, превалил шейсетте, разтривам очи и се опитвам да различа в мъглата очертанията на този свят, за чието съществуване до вчера даже и не подозирах. Мога ли аз, един уморен писател от едно интелектуално уморено поколение, да намеря сили да прозра това непознато място? Останало ли ми е нещо, което може да спомогне за придаването на перспектива, на емоционална дълбочина на споровете, битките и войните, които ще се разразят при опитите на обществата да се приспособят към задалите се огромни промени?

Трябва да продължа напред и да направя всичко по силите си. Защото все още вярвам, че литературата е важна и ще бъде още по-важна, докато преминаваме през тези трудности. Но ще се надявам най-вече на писателите от по-младите поколения, които ще ни вдъхновяват и водят. Това е тяхната епоха и те ще притежават познанията и интуицията за нея, които на мен ми липсват. В света на книгите, киното, телевизията и театъра днес виждам възхитителни, дръзки таланти, жени и мъже на по четирийсетина, трийсетина и двайсетина години. Затова съм оптимист. Има ли причина да не бъда?

 

Бъдете първият коментирал

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.



This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.