Нищо не е ясно в дясно*

Политическото обединение "Демократична България" всъщност представлява само част от предполагаемите 300 до 500 000 гласа в дясно извън ГЕРБ. Снимка: Георги Кожухаров, "Дневник"
Кое ви е по-важно – да загърбите политическите различия от миналото, или да оставите отново половината избиратели непредставени заради неуредени партийни сметки?

Евгени Петров

За да развия тезата си този път ще започна с един цитат от интервю на Радан Кънев пред Вевести:

„Не мисля, че можем да си позволим лукса да останат демократични гласове зад борда, да останат пак хора непредставени. Или пък разделението ни да остави пак хора вкъщи, при толкова важни избори за бъдещето на цяла Европа. Напротив – една пълна консолидация на демократичното, реформаторско пространство, ще даде алтернатива на тези десни избиратели, които Борисов изостави с политиката си.“

Радан Кънев по моему е прав. След като загубиха изборите през 2017 година разделени, тогавашните разпаднали се реформатори си посипаха главата с пепел, оценявайки разединеното явяване на изборите като основна своя грешка.

Това, че партиите от извънпарламентарното дясно загубиха заради вечното си комплексарсо високомерие е по-малкият проблем. Лидерите му си признаха и по-големия грях – че оставиха десния избирател без парламентарно представителство.

Изборите отново чукат на вратата. Нима не са на път да направят поредната си грешка, която си признаха преди няма и две години? Защото онова обединение, което да представи в парламента максимален брой избиратели отново е на път да не се случи.

Сметките

Те са прости, могат да се видят в Гугъл. От времето на Синята коалиция през 2009 година винаги, когато т.нар. десни влизат в парламента събират около 290 000 гласа. И като Синя коалиция, и по-късно като  Реформаторски блок.

Би трябвало да се каже, че ето това са представените десни гласове в парламента. След загубата през 2017 година се заговори, че всъщност резервът е бил около 500 000 и повече  гласа.

Проблемът е, че засега и най-оптимистичните социологически сондажи дават на „Демократична България“ електорална подкрепа малко над 4% след преизчисленията и в зависимост от избирателната активност.

А това означава около 140-150 000 гласа и 11-13 места в парламента. Тоест сега са на път да осигурят само половината от заветните 300 000 гласа, камо ли повече. И половината ще останат отвън заради вечната горделивост и липсата на компромис.

И още – в „Да, България“ се борят двете крила – продясното и пролявото. Едното е за обединение със СДС, другото – против. На лидерска среща преди Нова година нещата за съвместни политически действия са били почти уговорени, сега настроенията са „ще видим“.

Позициите

Сега да разгледаме и другата „част“ от т.нар. дясно, тези, които бяха основни партии в Реформаторския блок, но не са допуснати в обединението „Демократична България“.

И СДС, и ДБГ самостоятелно едва ли биха прескочили и еднопроцентовата бариера.

СДС вече обявиха, че ще търсят консервативната пътека и, както споменахме по-горе, са готови на партньорство с „Демократична България“. Но и там нещата са „фифти-фифти“. Една част от сините лъвове иска обединение с Христо Иванов и Атанас Атанасов, друга тегли към коалиция с ВМРО и НФСБ без Сидеров.

Сега нали ви става ясно колко сложна е играта? И как за n-ти път десният избирател като нищо може да се окаже в голямата си част непредставен.

Другата партия, която дава признаци на живот в условно дясното е ДБГ. Нейният млад и напорист лидер Димитър Делчев води открита политика против ГЕРБ, надявайки се, че така ще спечели сърцата и благоволението на лидерите и ръководствата на „Демократична България“.

От ДБГ също се излъчват мощни и отчаяни призиви за обединение и съвместно явяване на изборите. Но Христо Иванов и Атанас Атанасов пазят пълно радиомълчание. Което може да отведе „Гражданите“на „Раковски“ 134.

Ето тук стигаме до основната сметка. И без калкулатор можете да прецените, че с едно връщане на практика на стария Реформаторски блок /няма го Корман Исмаилов, но влизат Зелените/ на изборите с много усилия пак ще влязат в парламента, но прогнозирам вече не повече от 230-250 000 гласа. В противен случай предават десните избиратели, като този път ще оставят половината от тях отново непредставени.

Всяко необединение /да се върнем към позицията на Радан Кънев в началото/ ще бъде поредната демонстрация на високомерие, неуредени политически сметки и чиста партийна партизанщина.

Защо е важно и защо закъсняват?

Обединението трябва да се случи сега, не само защото остават малко повече от 100 дни до евровота и няма капка време за пилеене.

Но и защото това е най-удобният повод да се тества подобно обединение, да се проиграят неговите механизми на взаимодействие преди далеч по-важните във вътрешнополитически план местни избори. И защото, лицемерно или не, точно в дясно настояват за предсрочни парламентарни избори, също като социалистите.

Дори да не се случи предсрочен вот, така или иначе ще има местни избори. Това също ще бъде тест за десните. Ако се провалят на 26 май и продължават да затъват наесен /и Плевен, и Добрич могат да „паднат“/ да не чакат нищо на бъдещи парламентарни избори. Разочарованието ще бъде поредно и за пореден път – пълно.

И още аргументи за обединение – съмнително е дали единни в този десен сектор могат да вкарат повече от един евродепутат, но дойде ли време за парламентарен вот, ако си повторят резултата от предишни избори и при низходящия тренд на Патриотите имат всичките шансове да станат четвърта политическа сила. И ще бъдат пълни политически кретени, ако изпуснат този шанс.

Но, както е известно, сините стигнат ли дъното, започват да копаят надолу.

*“Дясно“ или „градско дясно“ в текста се използва с цялата им условност, особено при политическото обединение „Демократична България“, което повече гравитира към центъра.