Сърдитко Радко между задълженията по конституция и „Съсипахте я тая държава“

Румен Радев Снимка: Пламен Трифонов

Колкото повече Румен Радев харесва „Дондуков“ 1, толкова повече мрази изпълнителната власт

На 28 януари 2019 г. президентът Румен Радев даде отчет по повод втората година от встъпването си длъжност. Речта му не беше просто реч, нито пък беше и реч с отчетен характер.

Тя се превърна в еманация на нападките, фалшивите новини, недоказаните твърдения, сякаш събирани в период от две години из сайтовете за фалшиви новини на Арман Бабикян, изричани от един човек, който явно или е много сърдит на света, или живее в паралелна реалност.

Никой не казва, че всичко в България е перфектно. Както и всички други държави, така и нашата има проблеми. Сред тях и системни проблеми. Но икономиката на България не расте ли с над средното за Европа? Нямаме ли рекордно ниска безработица? Няма ли България нови и стабилни индустрии, които опровергават Корнелия Нинова /„Демокрацията ни отне много“ / и бляновете на БСП за „Химко“ във Враца и завода „Петко Енев“ в Стара Загора?

Ръст на учителски и лекарски заплати, по-голяма инфраструктурна мрежа от всякога и противно на твърденията на Сърдитко Радко – механизъм върху корупцията и съдебната система, който е пред затваряне с три приключени показателя по него на фона на унищожителна критика към Румъния… Който казва: „България има необратими успехи в борбата с корупцията и организираната престъпност“. И като институционален напредък, и като преки резултати.

Президентът говори за лобистко законодателство, лобистка ерозия. Може би има предвид себе си и своята позиция за „Грипен“? Тъй като интересен момент е, че няма държава, където „СААБ“ да не са изнесли изтребители и да не са били намесени в тежки лобистки и корупционни скандали. В Бразилия с дела срещу двама бивши президенти и едни милиони през лобистки фирми и фондации… Унгария, Чехия, Тайланд, Южна Африка… Как точно Радев е „убедил“ в последната седмица правителството на Огнян Герджиков да вземе решение за „Грипен“ досега никой не е излязъл да заяви.

Президентът говори за изборни манипулации. Да няма предвид неговия почитател Манол Генов от БСП? С обвинение в купуване на гласове. И как успя да спечели изборите при същите тези изборни манипулации?

Президентът говори за национално помирение, което не е „апел за индулгенция на виновните“. Колко пъти той почете паметта на жертвите на комунистическия режим? Колко пъти посети лагера в Белене? Така от кумова срама – да остави поне едно карамфилче. В БСП, въпреки напомнянето на Илиана Йотова, че и най-малкото движение срещу тази партия няма да му бъде простено, ще му простят. Генерал Деси няма да му се кара. Няма да спи на кушетката.

Истината е, че президентът Радев не само сякаш живее в паралелна вселена. Той прекрачва границите на нашата вселена с такава сила, с каквато прекрачва гаранциите на Конституцията и правомощията на собствения си пост.

Започвайки от реплики като „Остава ви една седмица“ до „Не е въпросът дали ще има предсрочни избори, а кога“ и „Аз ще подкрепя политическа алтернатива“ не е нещо, което олицетворява единството на нацията, както пише в Конституцията. Нито пък поредният му ясно изразен и категоричен отказ от диалог с властта.

Това, извън дребнавата институционализирана злоба (облечена в мантия на власт), представлява пряко нарушение на мандата, който носи. Президентът е балансираща, обединителна фигура. Олицетворява единство, а не заемане на  позиции на една или друга група в обществото. За него са гласували 2 милиона. Но и 2 милиона граждани са казали, че искат да ги управлява коалиция между ГЕРБ и Обединени патриоти. Кои 2 милиона имат по-голяма тежест тогава?

Но за две години – толкова.

Две години обаче не са малко време. То може да послужи за много смислени неща извън натрупания опит съпругата ти да бръмчи по столични булеварди с кола на НСО, понякога и в насрещното. Човек може да спомогне истински за развитието на своята страна.

Наистина е тъжно обаче, че човек, който е завоювал небесата чрез крилете на могъщи летателни машини, да не може да погледне към тях и да се придържа към стеснения си хоризонт на заяждане, което на моменти опира до нивото на разговора в кварталната кръчма от типа „Съсипаха я тази държава“.

От мандата все пак има още години. И наистина може при някакви особени обстоятелство, при някакво нареждане на планетите или космическа каскада, президентът Радев в една сутрин да се събуди и да реши, че вече няма да е Сърдитко Радко, а ще бъде президент на цялата българска нация.

Засега обаче изгледът към „Дондуков“ 1 очевидно му харесва повече. И колкото повече му харесва, толкова повече не му харесват управляващите.