ГЕРБ 10 години по-късно – нужна е промяна и повече справедливост

Снимка: Пресцентър на ГЕРБ

Евгени Петров

Един не особено точен шаблон на недоволството вече около година обикаля медии и социални мрежи – какво става с нас и държавата след 10 години управление на ГЕРБ?

Това с десетте години не е съвсем точно, но ГЕРБ трябва да са готови за критиките. Откакто взеха властта в средата на 2009 година досега минаха 9.5 години. От тях трябва да се извадят година и половина управление на ДПС-БСП. Трябва да се приспаднат и три служебни правителства от по 3 месеца. И най-важното – по още толкова, докато се конструират новите управляващи коалиции, докато се разпишат управленските програми и т.н.

Спомнете си тежките преговори и при Реформаторския блок и при Обединени патриоти. Реално ГЕРБ като водеща партия и то в коалиция, не е управлявала ефективно повече от 7 години.

Обаче обществото това не го интересува. То пита: Какво направихте за тези 10 години?

Усещането за бедност, липса на социална справедливост /особено наблягам на това/ задълбочаващото се неравенство изяждат постигнатото, колкото и управляващите да го изтъкват. Става нещо като „30 години демокрация и пак 40% носталгици“

Защо продължаваме да сме най-бедни, най-нещастни, най-корумпирани, най…и все на опашката в ЕС, освен, ако не стане дума за инсулти, инфаркти и т.н. са въпроси, които си задават хората и съвсем логично се подсилват от опозицията. На този фон няма никакво значение, че БВП се е удвоил, заплатите растат с по 10% на година, безработицата намалява, а метрото има своя трети лъч.

Защото и равнището на Франция да постигнете у нас, пак ще има протести като на жълтите жилетки както у тях.

Хората са така устроени, че когато някой им каже: „Теглят 16 млрд. дълг и загробват децата ни“ реагират остро негативно, но когато им кажеш само след 3 години, че същият този външен дълг е намалял рекордно и сме сред първенците в Европа, това се посреща с безразличие…

10 години управление ще бъде клише, което дори да не е вярно, ще се повтаря и хората ще питат: „Е, това ли ви беше управлението“, колкото и несправедливо да изглежда това за ГЕРБ и неговите съмишленици.

И тези въпроси се поставят от опозицията и от ляво, и от дясно, и в парламента, и извън него.

Към всичко това трябва да се прибави и вроденият у българина нихилизъм, оплаквачество и критикарство на принципа „те, другите са виновни“, който е в пряка връзка с навика ни да търсим „бащицата“, който ще ни оправи.

Това е реалността, независимо дали на симпатизантите на ГЕРБ им харесва, или не.

Някои казват: Комуникационната стратегия куца. Може би има доза истина, но не съвсем. Просто хората искат да чуят нещо друго.

Независимо от сметките, които направих по-горе, ГЕРБ трябва да са готови именно сега, между двата избора да приемат, че в очите на обществото са във властта 10 години, което по всички правила изхабява и неминуемо ще бъде повод за острокритична равносметка. Примери?

Магистрали? Асфалтът не се яде, а и качеството е пълен боклук…

Метро? Абе я вижте „Графа….“

Повишени доходи? Пак сме най-бедни в ЕС…

Западните Балкани в ЕС и НАТО? Няма значение, Борисов и ГЕРБ са руски подлоги…

Знакови босове в ареста? Не, управляващите крадат бизнес…

Всичко това го пиша не защото е така, а защото един социолог обясни доста цинично позицията на президента Радев в последната му /и не само/ реч: „Той казва това, което народът мисли, затова му имат доверие“.

Но народът в една бедна, макар и в държава от ЕС, макар и в групата на „Златния милиард“ винаги ще мисли така. Жълтите жилетки във Франция също мислят така, независимо от стандарта на държавата.

Затова на 10-годишнината от първата парламентарна победа на ГЕРБ лидиращата партия ще трябва да предложи нещо ново.

И тъй като всичко се върти около личността на премиера, това от години дава повод на известния ни социолог Андрей Райчев да го определя като Борисов-строителят, Борисов-обединителят, Босисов изпълнителят и т.н.

Вероятно сега е време за Борисов – справедливият. Той е заложил за изпълнение в близка перспектива – Шенген, влизане в Еврозоната, ръст на БВП над средния за ЕС, по-високи заплати и пенсии, качествено образование.

Но заради ниското равнище от което тръгваме, това едва ли ще докара българина до ентусиазъм. Аз помня като днес, как за първи път ЕС ни разреши пътуване до Европа и Надежда Михайлова като външен министър плака от радост на българо-гръцката граница на 10 април 2001 г. Но това не попречи на СДС да загуби изборите след 2 месеца. Нужно е повече. Винаги е било.

Важното е обществото да усети желанието у управляващите за справедливост, категорична борба с корупцията и за движение към европейските стандарти на сигурност и увереност у гражданте.

На хората им трябват нещо по-малко, но видимо и конкретно, пред глобалните цели и перспективи, тях по-трудно ги усеща.

Не са нужни революции. Нито смяна на модела, както стана модерно да се казва. Обратното – именно консервативното начало дава увереност за стабилност и справедливост, когато с върховенството на закона и решителността на законодателната и изпълнителната власт се решават проблемите.

А територия за работа – бол. От битовата престъпност през незаконните строежи, циганските гета, полицейските изнудвачи и зеления рекет до побоите над лекари и хора като Живко Суджука. И нетърпимост за корупцията по високите етажи на властта. Затова Борисов-справедливият да изпълни обещанието си и да обяви безкомпромисна борба с корупцията. Да, тук е нужна и прокуратурата, но нека първо МВР и ДАНС си свършат работата.

Опозицията ще каже, че властта не може да разследва себе си. Така е, и затова властите са три. Президентът да забрави за друго.

Що се отнася до евроизборите – те отдавна престанаха да бъдат такива, защото самите големи партии ги превърнаха в предпремиера на парламентарния вот.

ГЕРБ /почти/ сигурно ще спечели и евроизборите, и местния вот. Но с по-малко от преди и изхабяването е видимо.

Но бих посъветвал онези около 30 процента колебаещи се: Сядате и трезво преценявате – дали на базата на изминалите 10 години в бъдеще очаквате онова, което искате и се надявате да се случи, е по-вероятно да се случи при ГЕРБ, или при БСП.

Имате 4 месеца за размисъл. Но промяна е нужна. Както и малко повече твърдост към опозицията в отстояване на позициите. Всичко останало е както пееше Висоцки: „Бег на месте“

8 Comments

  1. Добро утро
    Благодаря на Евгени Петров за публикацията.
    От години очаквам от политиците в моята Родина следните неща:
    – В критиките си да посочват не само „черните“ краски , а и „белите“ и как те биха ги направили да бъдат „по-бели“. Това би ми показало, че критиката е градивна, че те са анзлизирали ситуациите, че се базира на реална основа а не на обши приказки с които ни „облъчват“, че са ПОДГОТЕНИ, ОБУЧЕНИ И ИЗУЧЕНИ за професията политик. В момента се сблъсквам само с грозни и адски послания, критики и визии, с които се опитват да спечелят доверието ми. Аз, който не съм политик, с лекота бих написал, изказал и ви облъчил със същите общи описания на някакъв АД в Родината.
    – Всяка от партиите, които искат да им се доверя, да посочи и изтъкне своите политици, специалисти или екипи в конкретните области от управлението. Те да представят и защитават своите виждания, анализи и тези пред мен, да изтъкваат и формулират КОНКРЕТНИ ЦЕЛИ и ПРОГРАМИ, ЕТАПИ И СРОКОВЕ за тяхното реализиране и по какъв начин ще се отчитат пред мен и моето доверие. Само тогава, на база моят „умствен багаж“,интуиция, наблюдения, опит и начин на живот, ще направя своя избор
    – Да имат достойнство и чест да признават грешките си, да признават дори своите престъпления, да анализират причините за тях /конкретни и дълбоки/, да предпишат действия за атакуване на причините и предотвратяване на тяхното повтаряне.
    – Да имат съвест и достойнство да поемат своята ОТГОВОРНОСТ пред закона и пред моето доверие, с което съм ги удостоил като съм гласувал за тях.
    Към момента, мога да констатирам за себе си, че Президент, социалисти „визионери“, неоформени десни, „патриоти“ и други формации НЕ СА В СЪСТОЯНИЕ ДА МИ ПРЕДОСТАВЯТ ТЕЗИ ПРОСТИЧКИ НЕЩА.
    За тези 10 години виждам наченки в ГЕРБ. Бавно, трудно и на малки стъпки се върви в тази посока, но има развитие и предпоставки към добро. Имам много конкретни критики и „черно“, но виждам и „бялото“, което е направено за моята Родина.

  2. Тук чета как Борисов си заминавал- къде заминава? В САЩ , в Турция , в Брюксел? Той е канен навсякъде , желан навякъде , уважаван от света , деен на Балканите. ….Борисов вече е политик от световна величина, а кой е Радев? Какъв е , с какво се занимава , какво ниво на морал има , какво ниво на интелигентност демонстрира???Радев си стои в Президенството по чехли с жена си и няма намерение никъде да заминава – нито в Брюксел , нито в САЩ , която според последната му изява е пробиита страна от корупция, представете си,, нито на Балканите го канят – след това ми твърдение виж го поканила Сърбия с шумни телевизионни изяви. И защото няма къде да ходи , плете в България интриги пред народа. Мачка държавността , пръска обвинения и се прави на моралист , а сина си пуска в 2 през ноща на дискотека с алкохол- 15 годишен .Е , Как такъв човек да сложим начело на страната?ГЕРБ няма алтернатива ,въпреки всички грешки за 7 години, Борисов също, така , че г-н Петров , какво искате да кажете , че и вие сте от страната на Радев?

  3. Усещане за справедливост… точно така, това липсва! Хората усещат, че националният капитал се разпределя между олигархията и малко остава за тях. Това не е истински капитализъм, а съветски капитализъм! Има голяма разлика! Олигархията е неконтролируема. Може да строи хотели върху дюните! Това вбесява народа и усещам, че на тези евроизбори ще накаже ГЕРБ. Ще им направи тънък намек!

    • Олигархията, завладяната държава е в Статус Инвест и главния му прокурор:
      – „Борис Велчев – между Ясер Арафат и Конституционния съд“ – http://www.xn--80aepcclrgjoh6i.com/2014-03-31-10-44-02/9-2014-04-04-13-31-46

      Олигархията е в ДЗПО-то и приумицата за допълнително-задължително. Там са и Лакомниците, и тимаджиите и съгласието и топлината…

  4. Г-н Петров, моля дайте изявлението на Калин Манолов! Разтърсваща дисекция на „речта“ на пРезидента!

  5. Повече мигновена реакция и твърдост към всички обвинения на опозицията. Тя трябва да се научи да внимава,когато обвинява.

  6. „Западните Балкани в ЕС и НАТО? Няма значение, Борисов и ГЕРБ са руски подлоги…“
    🙂 Тази опорка е ясна. И не хваща дикиш. Гледайте какво става и около фракцият на Корни. Паси твърди, че 12 от нейната ПГ НЕ е гласувала против Ф-16. Знаково е. Има цяла фракция против по-бързото ни развитие. Но пък и БСП се разцепи. На Герб се наложи да се чисти от много хора – от Фидосова през Рицар Попова до „Суджука“. От сектор сигурност трябваше да изчистят и Гестапото, и Йовчев /“Червей“/, и Писанчев. Затова едва сега започват съвместни акции по линия на Европол. Преди това беше сагата „Бисеров“, „реализирана“ от Йовчев, С.Лазаров.
    Другото ново е не толкова прокуратурата, а взаимодействието и с МВР и следствия. Огледайте се какво беше преди това – прокуратурата на Борис Велчев като прокуратура на Статус Инвест. И не се чудете на липсата на присъди за съакционерите му. От липса на взаимодействие с МВР и следствие се оплаква дори Филчев. И не мислете, че е случайно.
    Липсващата лустрация и заверата на Гоце, Сава и Санкин…
    Или договорът на Луканов със Сорос…

Вашият отговор на high & mighty. Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.



Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.