ГЕРБ 10 години по-късно – нужна е промяна и повече справедливост

Снимка: Пресцентър на ГЕРБ

Евгени Петров

Един не особено точен шаблон на недоволството вече около година обикаля медии и социални мрежи – какво става с нас и държавата след 10 години управление на ГЕРБ?

Това с десетте години не е съвсем точно, но ГЕРБ трябва да са готови за критиките. Откакто взеха властта в средата на 2009 година досега минаха 9.5 години. От тях трябва да се извадят година и половина управление на ДПС-БСП. Трябва да се приспаднат и три служебни правителства от по 3 месеца. И най-важното – по още толкова, докато се конструират новите управляващи коалиции, докато се разпишат управленските програми и т.н.

Спомнете си тежките преговори и при Реформаторския блок и при Обединени патриоти. Реално ГЕРБ като водеща партия и то в коалиция, не е управлявала ефективно повече от 7 години.

Обаче обществото това не го интересува. То пита: Какво направихте за тези 10 години?

Усещането за бедност, липса на социална справедливост /особено наблягам на това/ задълбочаващото се неравенство изяждат постигнатото, колкото и управляващите да го изтъкват. Става нещо като „30 години демокрация и пак 40% носталгици“

Защо продължаваме да сме най-бедни, най-нещастни, най-корумпирани, най…и все на опашката в ЕС, освен, ако не стане дума за инсулти, инфаркти и т.н. са въпроси, които си задават хората и съвсем логично се подсилват от опозицията. На този фон няма никакво значение, че БВП се е удвоил, заплатите растат с по 10% на година, безработицата намалява, а метрото има своя трети лъч.

Защото и равнището на Франция да постигнете у нас, пак ще има протести като на жълтите жилетки както у тях.

Хората са така устроени, че когато някой им каже: „Теглят 16 млрд. дълг и загробват децата ни“ реагират остро негативно, но когато им кажеш само след 3 години, че същият този външен дълг е намалял рекордно и сме сред първенците в Европа, това се посреща с безразличие…

10 години управление ще бъде клише, което дори да не е вярно, ще се повтаря и хората ще питат: „Е, това ли ви беше управлението“, колкото и несправедливо да изглежда това за ГЕРБ и неговите съмишленици.

И тези въпроси се поставят от опозицията и от ляво, и от дясно, и в парламента, и извън него.

Към всичко това трябва да се прибави и вроденият у българина нихилизъм, оплаквачество и критикарство на принципа „те, другите са виновни“, който е в пряка връзка с навика ни да търсим „бащицата“, който ще ни оправи.

Това е реалността, независимо дали на симпатизантите на ГЕРБ им харесва, или не.

Някои казват: Комуникационната стратегия куца. Може би има доза истина, но не съвсем. Просто хората искат да чуят нещо друго.

Независимо от сметките, които направих по-горе, ГЕРБ трябва да са готови именно сега, между двата избора да приемат, че в очите на обществото са във властта 10 години, което по всички правила изхабява и неминуемо ще бъде повод за острокритична равносметка. Примери?

Магистрали? Асфалтът не се яде, а и качеството е пълен боклук…

Метро? Абе я вижте „Графа….“

Повишени доходи? Пак сме най-бедни в ЕС…

Западните Балкани в ЕС и НАТО? Няма значение, Борисов и ГЕРБ са руски подлоги…

Знакови босове в ареста? Не, управляващите крадат бизнес…

Всичко това го пиша не защото е така, а защото един социолог обясни доста цинично позицията на президента Радев в последната му /и не само/ реч: „Той казва това, което народът мисли, затова му имат доверие“.

Но народът в една бедна, макар и в държава от ЕС, макар и в групата на „Златния милиард“ винаги ще мисли така. Жълтите жилетки във Франция също мислят така, независимо от стандарта на държавата.

Затова на 10-годишнината от първата парламентарна победа на ГЕРБ лидиращата партия ще трябва да предложи нещо ново.

И тъй като всичко се върти около личността на премиера, това от години дава повод на известния ни социолог Андрей Райчев да го определя като Борисов-строителят, Борисов-обединителят, Босисов изпълнителят и т.н.

Вероятно сега е време за Борисов – справедливият. Той е заложил за изпълнение в близка перспектива – Шенген, влизане в Еврозоната, ръст на БВП над средния за ЕС, по-високи заплати и пенсии, качествено образование.

Но заради ниското равнище от което тръгваме, това едва ли ще докара българина до ентусиазъм. Аз помня като днес, как за първи път ЕС ни разреши пътуване до Европа и Надежда Михайлова като външен министър плака от радост на българо-гръцката граница на 10 април 2001 г. Но това не попречи на СДС да загуби изборите след 2 месеца. Нужно е повече. Винаги е било.

Важното е обществото да усети желанието у управляващите за справедливост, категорична борба с корупцията и за движение към европейските стандарти на сигурност и увереност у гражданте.

На хората им трябват нещо по-малко, но видимо и конкретно, пред глобалните цели и перспективи, тях по-трудно ги усеща.

Не са нужни революции. Нито смяна на модела, както стана модерно да се казва. Обратното – именно консервативното начало дава увереност за стабилност и справедливост, когато с върховенството на закона и решителността на законодателната и изпълнителната власт се решават проблемите.

А територия за работа – бол. От битовата престъпност през незаконните строежи, циганските гета, полицейските изнудвачи и зеления рекет до побоите над лекари и хора като Живко Суджука. И нетърпимост за корупцията по високите етажи на властта. Затова Борисов-справедливият да изпълни обещанието си и да обяви безкомпромисна борба с корупцията. Да, тук е нужна и прокуратурата, но нека първо МВР и ДАНС си свършат работата.

Опозицията ще каже, че властта не може да разследва себе си. Така е, и затова властите са три. Президентът да забрави за друго.

Що се отнася до евроизборите – те отдавна престанаха да бъдат такива, защото самите големи партии ги превърнаха в предпремиера на парламентарния вот.

ГЕРБ /почти/ сигурно ще спечели и евроизборите, и местния вот. Но с по-малко от преди и изхабяването е видимо.

Но бих посъветвал онези около 30 процента колебаещи се: Сядате и трезво преценявате – дали на базата на изминалите 10 години в бъдеще очаквате онова, което искате и се надявате да се случи, е по-вероятно да се случи при ГЕРБ, или при БСП.

Имате 4 месеца за размисъл. Но промяна е нужна. Както и малко повече твърдост към опозицията в отстояване на позициите. Всичко останало е както пееше Висоцки: „Бег на месте“