Свежест, финес и съвършен стих в „Комореби“ на Владислав Христов

В поредицата „Нова българска лира“ на издателство Ерго през февруари излиза най-новата книга с поезия „Комореби“ от Владислав Христов.

Владислав Христов (1976, Шумен) живее и работи като журналист и фотограф в София. Носител е на отличия от конкурси за хайку, поезия и кратки прози. Три поредни години е в класацията на 100-те най-креативни хайку автори в Европа. Член e на The Haiku Foundation. Негови хайку са публикувани в изданията на Американската хайку асоциация Frogpond, Световния хайку клуб World Haiku Review и др. През 2016 г. хайку на Владислав Христов влизат в обучителната програма на университета „Кумамото“, Япония. Съставител е на първия учебник по хайку на български „Основи на хайку”. Текстовете му са превеждани на 17 езика. Издадени книги: „Снимки на деца“ (кратки прози, 2010), „Енсо“ (поезия, 2012), „Фи“ (поезия, 2013), „Германии“ (поезия, 2014), „Обратно броене“ (поезия, 2016), „Продължаваме напред“ (публицистика, 2017), „Germanii“ (поезия, немско издание, 2018).

Владислав Христов е един от най-издържаните, последователни и съдържателни съвременни български поети, които в нюанса, във финото, едва незабележимо изменение търси и открива поетическото настроение и въздействие. Бих оприличил тази негова книга на тушова рисунка – едно движение на ръката, но овладяно до съвършенство и ето го стихът!

Митко Новков

„Комореби“ е най-добрата сбирка от мигновения на Владислав Христов. Тя продължава неговите наблюдения и самонаблюдения на словесен фотограф. От книгата лъха свежест, финес и чувство зя мярка – и в броя на философските питанки, и в безброя на вътрешните удивителни.

Румен Леонидов

японците имат специална дума

за слънчевата светлина

която прониква

през листата на дърветата

наричат я комореби

по време на листопада

комореби може да те ослепи

напролет тази светлина е мека

и лекува всички ослепени през есента

 

жеравите нямат водач на ятото

някои калиграфи ги рисуват

като капки дъжд

други като мълнии в небето

 

след кремиране

човек се събира в една урна

същият съд поема двама души

ако са били влюбени

влюбените имат леки кости

като птиците са

 

мъжките славеи

пеят по цели нощи

когато си търсят партньорка

намерят ли я

започват нощем да спят

а спящият славей

много трудно се различава

от врабчето

 

Изданието е реализирано с финансовата подкрепа на Министерството на културата

Рисунка Албино Пити

Художник Мариета Първанова

78 стр., цена 8,00 лв.

ISBN 978-619-7392-32-6

www.ergobooks.eu

Публикацията е част от кампанията на Вевести.бг „Нещо за четене срещу неграмотността“.

Бъдете първият коментирал

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.



Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.