Свежест, финес и съвършен стих в „Комореби“ на Владислав Христов

В поредицата „Нова българска лира“ на издателство Ерго през февруари излиза най-новата книга с поезия „Комореби“ от Владислав Христов.

Владислав Христов (1976, Шумен) живее и работи като журналист и фотограф в София. Носител е на отличия от конкурси за хайку, поезия и кратки прози. Три поредни години е в класацията на 100-те най-креативни хайку автори в Европа. Член e на The Haiku Foundation. Негови хайку са публикувани в изданията на Американската хайку асоциация Frogpond, Световния хайку клуб World Haiku Review и др. През 2016 г. хайку на Владислав Христов влизат в обучителната програма на университета „Кумамото“, Япония. Съставител е на първия учебник по хайку на български „Основи на хайку”. Текстовете му са превеждани на 17 езика. Издадени книги: „Снимки на деца“ (кратки прози, 2010), „Енсо“ (поезия, 2012), „Фи“ (поезия, 2013), „Германии“ (поезия, 2014), „Обратно броене“ (поезия, 2016), „Продължаваме напред“ (публицистика, 2017), „Germanii“ (поезия, немско издание, 2018).

Владислав Христов е един от най-издържаните, последователни и съдържателни съвременни български поети, които в нюанса, във финото, едва незабележимо изменение търси и открива поетическото настроение и въздействие. Бих оприличил тази негова книга на тушова рисунка – едно движение на ръката, но овладяно до съвършенство и ето го стихът!

Митко Новков

„Комореби“ е най-добрата сбирка от мигновения на Владислав Христов. Тя продължава неговите наблюдения и самонаблюдения на словесен фотограф. От книгата лъха свежест, финес и чувство зя мярка – и в броя на философските питанки, и в безброя на вътрешните удивителни.

Румен Леонидов

японците имат специална дума

за слънчевата светлина

която прониква

през листата на дърветата

наричат я комореби

по време на листопада

комореби може да те ослепи

напролет тази светлина е мека

и лекува всички ослепени през есента

 

жеравите нямат водач на ятото

някои калиграфи ги рисуват

като капки дъжд

други като мълнии в небето

 

след кремиране

човек се събира в една урна

същият съд поема двама души

ако са били влюбени

влюбените имат леки кости

като птиците са

 

мъжките славеи

пеят по цели нощи

когато си търсят партньорка

намерят ли я

започват нощем да спят

а спящият славей

много трудно се различава

от врабчето

 

Изданието е реализирано с финансовата подкрепа на Министерството на културата

Рисунка Албино Пити

Художник Мариета Първанова

78 стр., цена 8,00 лв.

ISBN 978-619-7392-32-6

www.ergobooks.eu

Публикацията е част от кампанията на Вевести.бг „Нещо за четене срещу неграмотността“.