Избори идат и нов „Костинброд“ с тях

Николай Бареков пред печатницата в Костинброд в деня за размисъл. Снимка от News 7

ДПС знае, че единственият начин да се върне във властта е чрез БСП, социалистите – също

Евгени Петров

Два дни вече, откакто БСП напуснаха парламента и два дни откакто ДПС идват в залата, но не се регистрират. И управляващите с мъка събират кворум.

На пръв поглед ДПС и БСП пазят дистанция един от друг, имат несъгласия по някои законопроекти, но по основното – предизборна атака срещу ГЕРБ – нямат различия.

Опитът за превръщане на евровота в скрити парламентарни избори не е новост. Проблемът е, че изтича срокът, в който социалистите могат да предизвикат така желаните от тях избори 2 в 1 и напускането на парламента е отчаян ход за предизвикване на парламентарна криза, съчетана с нарастващо отвращение в обществото срещу парламента и парламентаризма.

И докато емисарите на Нинова ще обикалят страната и ще бунят народа „на терен“, ДПС ще атакува управляващите от вътре, от пленарната зала.

Това много намирисва на един

далеч по-отрано организиран и планиран „Костинброд-2“

и ето защо.

Тогава, през 2013 година от опозицията се чуваха оценки за крах на институциите и призиви за връщане на държавността. Сега стилистиката е абсолютно същата. А атаките срещу авторитета на институциите са повсеместни и непрекъснати.

През 2013 година имаше призив /помня го като днес/ да се изчегърта диктаторската власт на Борисов и самата партия от политическата карта на България. Същото е и днес – мафиотска шайка, еднолична диктатура и кражби като за световно.

През 2013 година се случи най-скандалната предизборна афера – „Костинброд“. Тогава денят за размисъл беше превърнат в най-активния ден за агитация. Пак тогава Местан обяви опасността от държавен преврат. А БСП обвини ГЕРБ в най-мащабния опит да се фалшифицират изборите.

Сега е абсолютно същото, но по-отрано и по-мащабно. Не само защото в хора се включи и президентът Румен Радев.

Опитът да се внуши и от „Позитано“, и от „Дондуков“, че изборите ще бъдат фалшифицирани, че ГЕРБ си подготвят служебна победа не са само застраховка, ако БСП загуби изборите. Не е толкова просто.

Целта е така да се подготви общественото мнение, че когато БСП ги загуби, да има право да ги обяви за опорочени и фалшифицирани. А ако това се случи на евровота, скандалът ще бъде огромен и незабавно ще предизвика предсрочни парламентарни избори.

Доколко е възможно това и не е ли картината мрачна в стила на световната конспирация?

Не, защото спомнете си още веднъж, че преди 6 години никой не допускаше такава мащабна провокация като „Костинброд“. А какво се е променило оттогава?

В Сараите както и преди, така и сега управлява почетният председател Ахмед Доган, д-р. А на кормилото на Позитано е Корнелия Нинова – далеч по-агресивна, безкопромисна и на места истерична от проевропейския Станишев, при когото се случи „Костинброд“ и „Ако не гласуваме Пеевски, правителството пада“… Защо да не очакваме още по-мащабен заговор?

Кои са симптомите за подобна операция?

Лакмусът е промените в Изборния кодекс. А капанът, който може да щракне за провал на вота са ЦИК и машинното гласуване.

Защо мислите, че и ДПС, и БСП толкова държат на машинното гласуване? Точно те не трябва да го искат, защото техните електорати определено ще се справят по-трудно с този вид гласуване. Особено ако накарате баба Пена или леля Айше да гласува, че и да си ползва правото на преференция.

Но от БСП са непреклонни – искаме машини във всичките 12 500 секции. Ако ли не – значи вотът ще бъде фалшифициран и купен. Как избрахме този президент без машини, още не мога да разбера.

А защо опасенията за евентуален провал при машинното гласуване са реални?

Неотдавна ЦИК публикува „Доклад относно организацията и произвеждането на избори 2015-2017 година“. В него има и специален раздел, свързан с въвеждането на някои места на машинното гласуване и проблемите, на които са се натъкнали от комисията при тяхното използване.

При 500 реално работещи секции в изборите за президент и вицепрезидент през 2016 г. е установено, че в 9 секции не са представили контролната памет от машината за гласуване, в 7 секции се установява несъответствие в данните от контролната памет и отразените ръчно данни от машинното гласуване.

В 18 секции са гласували по-малко от 10 избиратели, което е предпоставка за разкриване на тайната на вота. А в 17% от секциите /85 секции/ предпочелите да гласуват машинно са под 10%.

Само да кажем, че 500 машини са 4% от всички избирателни секции в страната. Сега умножете установените проблеми по 25 за всичките 12 500 секции и преценете степента на натрупания риск от грешки. И как биха се справили в секционните комисии с възникнали проблеми в малки общини и отдалечени селски райони.

И всичко това се прави в хипотезата на една нова ЦИК, за която проф. Михаил Константинов твърди, че и 30 процента от състава й да бъде сменен, това крие риск от провал.

А точно това искат и от БСП, и от ДПС – нова комисия, която още невлязла, ще трябва да организира безпрецедентно гласуване с машини.

А в тази комбинация рискът от издънки рязко нараства.

Инициативата за този пореден поход срещу изборите изцяло е на БСП. ДПС мъдро стоят в сянка, но стигне ли се до „изборна криза“ ще се намесят на страната на социалистите.

Въпросът е там, че

ДПС вече доста време са извън властта и много искат отново да са в управлението.

От друга страна Доган си дава сметка, че Борисов никога няма да влезе в официална коалиция с него, а на Сараите „тематичните мнозинства“ очевидно не са им достатъчни.

В ДПС също знаят, че въпреки негативните настроения сред левицата към тях заради кабинета „Орешарски“, това е единствената възможна коалиция. От своя страна БСП също си дават сметка, че ако спечелят изборите, единственият им евентуален партньор е ДПС, макар и „с отвращение“.

Що се отнася до президента – в случая той е беквокал на опозицията. Предстои му вето на приетите законови промени и коментари по тях. Предстоят му и достатъчно поводи за нови атаки срещу управляващите. От него зависят и сроковете, в които ще назначи членовете на ЦИК.

И така – и БСП, и Радев вече по един недопустим начин предопределиха съдбата на тези избори – фалшифицирани и купени. Каквото и да стане на 26 май вечерта, ако ГЕРБ спечелят, трябва да очакват нови скандали, искане на касиране на вота и опит за предизвикване на политическа криза.

И, разбира се предсрочни парламентарни избори. Оттук насетне нещата стават непредсказуеми.

Може би планът на Доган за програмен кабинет за ускорено догонващо развитие на България ще си пасне като пет пръста в ръкавичка.

А може и да се предизвикат нови вълнения, подобно на тези от 2013 година с искане за смяна на системата, свикване на ВНС и преминаване към президентска република?

И Радев, и бъдещият Съвет за стратегическо развитие биха харесали това.

И, разбира се, правителство на БСП, начело с Корнелия Нинова.

Надеждата ми е, че парен каша духа.