България – между традиционализма и постлибералната погнуса от провинциалната ограниченост

Политологът проф. Огнян Минчев

Проф. Огнян Минчев

България не е провинция, а напълно нормална европейска страна, обитаваща глобалния свят. Бил съм в много страни в света и този тип народняшки популизъм, който толкова боде очите на българските либерални интелектуалци, съществува навсякъде.

В Америка пред 2/3 от къщите гордо се вее националното знаме. Националната традиция и нейните символи са на почит на всички континенти. В страни като Русия и Турция съществува месиански комплекс за превъзходство над другите, в Гърция от деца възпитават народа си в респект към елинизма – традицията, която стига до древността, макар, че прекъсванията в нея са твърде значими. Идете във Франция, Испания, Полша – ще видите почитта към традицията и идентичността – въпреки, че постмодерните елити, вдъхновени от непоносимост към проявите на национална гордост, се опитват да ги иронизират и маргинализират.

България не прави изключение – и тук има задълбочаващо се разделение между традиционализма – често изразяван по не дотам интелигентен начин – и постлибералната погнуса от провинциалната ограниченост. Подобно на всяко друго място в света – обикновеният италианец не знае кой е Умберто Еко, испанецът – Ортега и Гасет, полякът – Ришард Капучински – обикновеният българин не е чел Сабина Радева, не следи наистина интересната колонка на Иван Кръстев в Ню Йорк Таймс, не е чел „Физика на тъгата“ на Георги Господинов. Това не е достатъчно основание за да му вменяваме провинциален комплекс за малоценност. Стоичков е по-известен от Иван Кръстев, Бекембауер – от Макс Фриш, София Лорен – от Бокачо. Димитър Маринов се е качил на сцената на Оскарите. Дали това е много или малко – зависи от гледната точка. Но подобно на всяка друга публична личност от сферата на шоу бизнеса той заслужава своите пет минути слава в очите на обикновения българин – най-малкото защото е постигнал успеха си сам и защото не се е срамувал да покаже публично, че е българин. Е, добре – български американец. Днешните нации наистина са флуидни. Което не означава, че са пренебрежим фактор в идентичността на милиарди човешки същества. България е нормална страна. Някои други не са нормални. Не е нормална една министърка на културата в Швеция, която публично попита – „За каква особена шведска култура може да става дума?“. Някой ще каже – айде сега, ние всичко у нас оправихме, със Швеция се заядохме. Не, не сме оправили и няма да оправим всичко. А Швеция е страна със завидна култура и историческа традиция.

Бих припомнил още веднъж. Космополитизмът – мировото самосъзнание – е висш етап в развитието на човека и човечеството, който необходимо включва – „снема“ – неговите предходни идентичности. Не можеш да бъдеш пълноценен космополит, ако не си добър син/дъщеря, добър родител, активен член на общността – селото, града, отговорен гражданин на нацията … чак до мировата идентичност. Презиращите нацията постмодерни космополити са празни тенекета – те вдигат много шум, но са самотно носещи се от вятъра жълти листа – без корени, със сублимиран произход и хаотична идентичност. Затова те държат да „деконструират“ всички неща, които са се случили за човека веднъж завинаги – биологичния пол, етническия произход, расовата принадлежност – и да конструират произволно – „социално“ – свят по собствен избор Изборът е нещо важно. Реалността, обаче – също.

От профила на автора във Фейсбук

2 Comments

  1. „Вън от понятието за Отечество няма морал“!
    Полковник Петър Гаврилов

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.



Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.