Казусът с царските имоти отива в Конституционния съд (допълнена)

Снимка: Пламен Трифонов, архив

Върховният касационен съд (ВКС) е спрял в четвъртък делото за двореца Царска Бистрица в Рила.

Съдът е сезирал Конституционния съд с искане да установи характера на Решение 12 от 1998 г. на Конституционния съд, с който е обявен за противоконституционен закона за обявяване държавна собственост имотите на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и на техните наследници.

Делото пред ВКС е образувано по жалба на Симеон Сакскобургготски срещу решението на Софийския апелативен съд, с което беше прието, че Царска Бистрица е собственост на държавата.

Стъпката е безпрецедентна – както за сагата с „царските имоти“, така и за практиката от 1991 г. насам, откакто у нас има Конституционен съд, посочва ДеФакто.

Всъщност трите върховни съдийки прехвърлят горещия картоф с имотите на Симеон на КС. Сагата тръгна именно след неговото решение от 1998 г., с което еднократно действалият през 1947 г. Закон за отнемане в полза на държавата на имотите на бившите царе Фердинанд и Борис и техните наследници, бе обявен за противоконституционен.

Впоследствие, на базата точно на това решение на КС поземлени комисии, кмет, областен управител „връщаха“ на Сакскобургготски дворци и гори и го
даряваха с „царска“ реституция, основно докато той бе премиер. А съдии от онзи състав на КС също впоследствие публично заявяваха, че решението им е било най-вече морален акт и не може да е основание за реституция.

Че решението на КС няма реституционен ефект безпротиворечиво приемаше досега и Върховният касационен съд по делата „Кричим“, „Саръгьол“, „Ситняково“, единодушно признати за собственост на държавата, а не частна на бившите царе. На същото мнение бе и Софийският градски съд по казуса „Врана“, както и две инстанции, разгледали вече делото „Царска Бистрица“.

В съдебната зала днес всички бяха изненадани от искането на състава на ВКС. И адвокатите на държавата, и тези на Симеон и сестра му Мария-Луиза бяха категорични – научават за това намерение на върховните съдии сега.

Марияна Попова от кантората на Ирен Савова, която защитава държавата по „царските“ дела, пледира, че в практиката си КС последователно е приемал, че има правомощия само по отношение на действащи закони. Затова няма основание да се отправя искане до КС да разтълкува решението си от 1998 г., категорична бе адвокат Попова.

Обратната теза застъпиха адвокатите на Симеон – Ели Христова, и на Мария-Луиза – Валя Гигова.

Въпросът е изключително важен за всички „царски“ дела и затова е редно КС да даде своето тълкуване, пледираха те. А от компетенциите на самия КС е да прецени дали да допусне искането или не.

В крайна сметка ВКС не отстъпи и спря окончателното си произнасяне по „Царска Бистрица“, докато се произнесе Конституционният съд.

Какво ще каже КС и дали ще приеме искането за допустимо, предстои да видим. Факт е обаче, че Сакскобургготски особено държи именно на „Царска Бистрица“ и „Врана“ и именно за тези два имоти преди време бившият регионален министър Николай Нанков бе депозирал молби за спиране на делата до постигане на споразумение със Симеон. След избухването на публичен скандал обаче
министърът оттегли тези молби.

Специално за „Царска Бистрица“ направи впечатление и фактът, че по това дело за първи път след „Кричим“ ВКС прие да се произнася и по въпроса за собствеността на двореца.

Без окончателно решение са също делата за „Врана“ (насрочено за ноември в Софийския апелативен съд) и за 16 500 дка рилски гори (то е още на първа инстанция в Софийския окръжен съд). В процеса за горите обаче братовчедите на Симеон, херцозите фон Вюртемберг, безпрекословно признаха държавата за собственик и декларираха, че никога не са ги смятали за свои или за собственост на
праводателите си – в случая на Фердинанд.