Оставки заливат ГЕРБ, но връщане назад няма

Бойко Борисов Снимка: Пресцентър на ГЕРБ

Чистенето трябва да продължи дори с цената партията на Борисов да загуби тези избори

Евгени Петров

„Апартаментгейт“ набира скорост като циклон от 5 категория, въпреки, че тръгна като тропическа буря, примерно.

А ГЕРБ е в окото на циклона такъв, какъвто никога не е преживявал. Дори при аферата „Костинброд“, там всичко се разигра за 2-3 дни, след което се разбра цялата мърсотия, но след дъжд качулка.

Целият журналистически фолклор може да бъде приложен тук – от „Ти кажи, че сестра му е лека жена, той да доказва, че няма сестра“ до „Политик и банка се убиват с вестник“.

Е, понякога е достатъчно да не е сестра, а братовчедка…Нейсе.

Тук ГЕРБ не ги спасява сравнението с предишни управляващи – първо, защото логиката „Всички правят така“ не важи – нали искат да са по-добри от тях и второ, защото политиците не са „всички“.

Но пък всички политици „горят“ по един и същи начин. Което не е съвсем правилно, защото случаят на Цветан Цветанов е много по-различен от този на Цецка Цачева и съвсем различен от някоя си зам.-министърка на спорта, която е толкова властово „влиятелна“, че някои репортерки дори името й не можаха да запомнят.

Общото е, че са по върховете а властта и ,че са политици. Че са избраните, че са част от представителната демокрация.

Дотук с общоизвестните клишета.

Трите оставки само за един ден /вторник, 9 април/ показват, че имотната сага не е на път да затихне. Но в бъдеще наред с истините се очертава изкусителното поле за нечистоплътни медийни изяви, при които всеки публикуван текст за съмнения при придобиване на имот да е повод за оставки и публичен линч.

Обхватът от конкретни политици се разпростря до братовчеди, кумове и всякаква рода и може да стигне неизвестно докъде.

„С поредната фалшива новина чашата на търпението ми преля – не искам повече името ми и това на ГЕРБ да бъдат петнени“, коментира оставката си Делян Добрев.

И вероятно няма никаква опция за защита, защото неговият случай беше „подгрят“ от Елена Йончева, а пък според „Биволъ“ те са подхванали темата заедно с Медияпул в началото на 2017 г. Та в случая – аз на тебе, ти на мене…

В хода на скандала изникна въпросът дали и доколко нещо, което е законно, може да бъде неморално… Ами може и затова политиците, за разлика от обикновените граждани са виновни до доказване на противното.

Но след публичното омаскаряване и подаване на оставка път назад, дори целият да си в бяло, няма.

При този небивал скандал

за ГЕРБ и за обществото възникват няколко проблема.

Първо за ГЕРБ.

Електоратът на тази партия още с поредицата оставки – на Главчев, на тримата министри, преди това и на проф. Николай Петров – започна да се пита: „Не ги ли харчи прекалено лесно Борисов“?

И с всяка следваща оставка, с всяко следващо „угаждане“ на някой малоброен протест, или примерно искане на опозицията /припомнете си какво стана около избора на нова ЦИК и преференциите/ тези въпроси и призивите за повече твърдост се засилваха.

Обаче…Поел ли си по един път, ще трябва да вървиш по него. Преди много години Андрей Райчев построи изречението: „Борисов е първият премиер, който има задна скорост“.

Борисов продължава с това поведение и досега и затова продължават да го избират.

Борисов продължава с раздялата с всички, загубили неговото и на обществото доверие. Още от времето на Искра Фидосова.

И затова продължават да го избират. Него и ГЕРБ.

Борисов продължава да налага в политиката стандарти на диалог и консенсус, каквито досега никой и по никакъв повод не е налагал. Спомнете си в противовес управлението на Орешарски.

О, да, със сигурност има и несправедливо отстранени. Със сигурност герберите питат „защо“? И със сигурност е доста гадно да кажеш, че покрай сухото гори и суровото… Но на обратната страна на монетата стоят Елена Йончева с повдигнато обвинение и 20 000 лева гаранция. Както и депутатът Манол Генов и доста хора в БСП с евтини апартаменти.

Питате защо припомням всичко това за Борисов? Защото Борисов е ГЕРБ. Твърдят го и привърженици, и противници на тази партия. Противниците даже много повече. И очевидно, колкото и да е болезнено, чистенето, ако се налага, ще трябва да продължи.

Дори с цената на това ГЕРБ да загуби тези избори. Защото този подход е подход на европейските ценности, морал и практика.

Отлично разбирам, че тези позиции ще докарат подигравателно обидни коментари от противниците на Борисов и ГЕРБ, особено от извънпарламентарното условно дясно. Но фактите са си факти и всеки, който ги отрича ще изпадне в болшевишката ситуация да предпочита желаното за действително, както неведнъж е ставало при тях. Заедно с „Партията е права, дори, когато сгреши“. Начел съм се на подобни „десни“ позиции в социалните мрежи.

Що се отнася до обществото – ето това е важният въпрос. То трябва да реши след този скандал дали да си досмачка управляващите, или да приеме действията на Борисов/ГЕРБ като болезнен, но неизбежен морален ход.

Самото общество трябва да си даде отговор на въпроса

доколко самите политици са техни производни

и доколко „Който е безгрешен първи да хвърли камък“.

Един много уважаван депутат от ГЕРБ с чисти имотни сделки ми призна: „С тази истерия вървим към разпад на държавността“.

Прав е, в понеделник дори Румен Радев се изкуши от имотната сага и свика КСНС без всякакъв смисъл, се разбра след края му. И засили скандала, вместо да посочи изход.

Присъдата на обществото е изключително важна, защото то е, което предопределя поведението на Борисов. Той винаги отговаря на обществените настроения. И затова отговорността на всички нас е огромна – ако обществото продължи да иска управленски глави, той ще ги даде. А после? После идват изборите.

Обществото трябва да осъзнае, че при едни избори наистина сме изправени пред избор и би трябвало да си задаваме въпроса: „Кого и защо да изберем“? И ако всички политици са „маскари“, кои са по-малко…

Да, изправени сме пред циничната дилема да избираме по-малкото зло. Защото безгрешни няма. Въпросът е с кого като общество имаме по-добра перспектива?

Е, при тези електорални нагласи въпросът е дали да изберем ГЕРБ, на който Борисов построи най-голямата политическа пречиствателна станция, или да се доверим на БСП, които „Тая власт с кръв са я вземали и с кръв ще я дадат“.

Лично аз уважавам пътя, по който от години върви Борисов.