Силна подкрепа в ЕП за нов механизъм за защита върховенството на закона в ЕС

Емил Радев

Емил Радев, ЕНП/ГЕРБ

В последните години в Европейския съюз много се говори за върховенството на закона, за това как не трябва да бъде нарушавано и как са нужни мерки, за да се гарантира неговото спазване. Абстрактно звучащото понятие „върховенство на закона“ реално представлява механизми, процеси, практики или норми, които подкрепят равенството на всички граждани пред закона, гарантира безпристрастност на управлението и предотвратява произволното използване на сила. То създава система на управление, която е в противовес на деспотизма, абсолютизма, авторитаризма и тоталитаризма. Създава ограничения, в рамките на които управляващите могат и трябва да действат и взимат решения.

Върховенството на закона е над политиката. То е над всеки един човек, независимо колко влиятелен е той, и над всяка една власт.

Върховенството на закона е и една от ценностите, описани в член 2 от Договора за Европейския съюз, която трябва да бъде спазвана от всички държави-членки. Очакването е, че когато дадена държава се присъедини към европейското семейство, тя ще отговаря на изискванията за членство, ще е приела и ще продължи да спазва общите ценности и няма да променя своя курс на развитие.

Спазването или не на върховенството на закона в ЕС може да има ефект върху изразходването на европейски средства, до неправомерно раздадени фондове, до злоупотреби и измами. За да защити европейския бюджет от тези опасности, Европейската комисия предложи създаването на нов механизъм за защита на бюджета на ЕС от нарушения на върховенството на закона, по който съм докладчик от страна на групата на Европейската народна партия в комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи на Европейския парламент. Този механизъм е част от пакета досиета по новата Многогодишна финансова рамка и представлява допълнителна защита, че средствата на ЕС ще отиват там, където ще имат най-голям ефект – при обикновените хора.

Позицията на ЕП, която гласувахме в началото на м. април т.г., по това досие дава определение на принципа на правова държава, така че да покрие не само европейските ценности в член 2, но и критериите за членство. Идеята е да се гарантира, че присъединяването към ЕС не е краят на процеса на реформи, а е само началото на последователни усилия за съхранение и надграждане на постигнатото.

Застрашаването независимостта на съдебната система, наличието и ненаказуемостта на незаконосъобразни решения на органите на публичната власт, ограничаване достъпа и ефективността на средствата за правна защита, невъзможността на дадена държава-член да изпълнява задълженията си по членството, както и мерки, които отслабват защитата на поверителността на комуникацията между адвокат и клиент следва да се считат за широко разпространено незачитане на правовата държава.

Когато нарушаването на правовата държава води до злоупотреби с европейски средства, са предвидени наказателни мерки за съответната държава – или намаляване на евросредствата, или директно тяхното спиране. Това е доста драстична мярка, но съм на мнение, че Европейският съюз не може и не следва да продължи да финансира правителства, които явно не искат да са част от този съюз, при положение, че нарушават неговите ценности.

В същото време сме предвидили защити за крайните получатели на средствата – всички дължими суми на крайните бенефициенти следва да бъдат платени от държавите-членки, дори и при спрени еврофондове.

По подобие на независимия панел от юристи, който бе предложен от ЕП в контекста на Европейския механизъм за върховенство на закона и демокрация, за който също настоявам от години, и тук сме предвидили група от независими експерти да консултира Европейската комисия при извършването на нейната оценка. Тази независима група ще се състои от експерти с познание за върховенството на закона и за бюджетни въпроси и нейните заключения за състоянието на върховенството на закона в ЕС и ефекта върху европейските средства ще бъдат публични.  

Процедурата, която сме предвидили, е следната – когато Европейската комисия прецени, взимайки под внимание становищата на експертната група, че може да има нарушение на върховенството на закона, което води до злоупотреби с европейски средства, тя започва консултации и обсъждания със съответната държава и междувременно информира Съвета и ЕП за това. Ако наистина такова нарушение бива установено, ЕК предлага на Съвета и ЕП средствата, които следва да бъдат намалени или спрени, да бъдат прехвърлени в резерв, докато нарушението не бъде преустановено. Т.е. крайното решение относно финансовото наказание на държавата остава в ръцете на Европейския парламент и Съвета.

Тази позиция на Европейския парламент бе подкрепена с огромно мнозинство и ние изпратихме силен сигнал, че европейските средства не трябва да стават жертва на нарушението на върховенството на закона. За съжаление обаче досието е блокирано в Съвета, където държавите-членки не могат да постигнат договореност за обща позиция. Това означава, че за съжаление в скоро време регламентът няма да бъде приключен и ще продължим да се чудим какво да правим с държави, нарушаващи върховенството на закона.

Въпреки липсата на напредък заради Съвета, Европейската комисия започна в началото на м. април процес на размисъл относно върховенството на закона, който трябва да доведе до допълнителни конкретни мерки и препоръки за спазване на този основен принцип до края на юни месец т.г. Това означава, че новият Европейски парламент ще продължи да се занимава с темата и ще има още възможности да надгради и доразвие досегашната система.

За мен лично това е обнадеждаващо – може би най-накрая ще видим създаването на Европейски механизъм за върховенството на закона и демокрацията, който да бъде приложим спрямо всички държави-членки, на равни начала, въз основата на еднакви и ясни критерии.

Както каза първият зам.-председател на Европейската комисия Франс Тимерманс „Способността на Съюза да отстоява върховенството на закона днес е по-жизненоважна от всякога.“ Това е въпрос на европейска идентичност и на функциониране на Европейския съюз и е време да гарантираме, че всички държави в ЕС ще спазват този принцип.

В последните години в Европейския съюз много се говори за върховенството на закона, за това как не трябва да бъде нарушавано и как са нужни мерки, за да се гарантира неговото спазване. Абстрактно звучащото понятие „върховенство на закона“ реално представлява механизми, процеси, практики или норми, които подкрепят равенството на всички граждани пред закона, гарантира безпристрастност на управлението и предотвратява произволното използване на сила. То създава система на управление, която е в противовес на деспотизма, абсолютизма, авторитаризма и тоталитаризма. Създава ограничения, в рамките на които управляващите могат и трябва да действат и взимат решения.

Върховенството на закона е над политиката. То е над всеки един човек, независимо колко влиятелен е той, и над всяка една власт.

Върховенството на закона е и една от ценностите, описани в член 2 от Договора за Европейския съюз, която трябва да бъде спазвана от всички държави-членки. Очакването е, че когато дадена държава се присъедини към европейското семейство, тя ще отговаря на изискванията за членство, ще е приела и ще продължи да спазва общите ценности и няма да променя своя курс на развитие.

Спазването или не на върховенството на закона в ЕС може да има ефект върху изразходването на европейски средства, до неправомерно раздадени фондове, до злоупотреби и измами. За да защити европейския бюджет от тези опасности, Европейската комисия предложи създаването на нов механизъм за защита на бюджета на ЕС от нарушения на върховенството на закона, по който съм докладчик от страна на групата на Европейската народна партия в комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи на Европейския парламент. Този механизъм е част от пакета досиета по новата Многогодишна финансова рамка и представлява допълнителна защита, че средствата на ЕС ще отиват там, където ще имат най-голям ефект – при обикновените хора.

Позицията на ЕП, която гласувахме в началото на м. април т.г., по това досие дава определение на принципа на правова държава, така че да покрие не само европейските ценности в член 2, но и критериите за членство. Идеята е да се гарантира, че присъединяването към ЕС не е краят на процеса на реформи, а е само началото на последователни усилия за съхранение и надграждане на постигнатото.

Застрашаването независимостта на съдебната система, наличието и ненаказуемостта на незаконосъобразни решения на органите на публичната власт, ограничаване достъпа и ефективността на средствата за правна защита, невъзможността на дадена държава-член да изпълнява задълженията си по членството, както и мерки, които отслабват защитата на поверителността на комуникацията между адвокат и клиент следва да се считат за широко разпространено незачитане на правовата държава.

Когато нарушаването на правовата държава води до злоупотреби с европейски средства, са предвидени наказателни мерки за съответната държава – или намаляване на евросредствата, или директно тяхното спиране. Това е доста драстична мярка, но съм на мнение, че Европейският съюз не може и не следва да продължи да финансира правителства, които явно не искат да са част от този съюз, при положение, че нарушават неговите ценности.

В същото време сме предвидили защити за крайните получатели на средствата – всички дължими суми на крайните бенефициенти следва да бъдат платени от държавите-членки, дори и при спрени еврофондове.

По подобие на независимия панел от юристи, който бе предложен от ЕП в контекста на Европейския механизъм за върховенство на закона и демокрация, за който също настоявам от години, и тук сме предвидили група от независими експерти да консултира Европейската комисия при извършването на нейната оценка. Тази независима група ще се състои от експерти с познание за върховенството на закона и за бюджетни въпроси и нейните заключения за състоянието на върховенството на закона в ЕС и ефекта върху европейските средства ще бъдат публични.  

Процедурата, която сме предвидили, е следната – когато Европейската комисия прецени, взимайки под внимание становищата на експертната група, че може да има нарушение на върховенството на закона, което води до злоупотреби с европейски средства, тя започва консултации и обсъждания със съответната държава и междувременно информира Съвета и ЕП за това. Ако наистина такова нарушение бива установено, ЕК предлага на Съвета и ЕП средствата, които следва да бъдат намалени или спрени, да бъдат прехвърлени в резерв, докато нарушението не бъде преустановено. Т.е. крайното решение относно финансовото наказание на държавата остава в ръцете на Европейския парламент и Съвета.

Тази позиция на Европейския парламент бе подкрепена с огромно мнозинство и ние изпратихме силен сигнал, че европейските средства не трябва да стават жертва на нарушението на върховенството на закона. За съжаление обаче досието е блокирано в Съвета, където държавите-членки не могат да постигнат договореност за обща позиция. Това означава, че за съжаление в скоро време регламентът няма да бъде приключен и ще продължим да се чудим какво да правим с държави, нарушаващи върховенството на закона.

Въпреки липсата на напредък заради Съвета, Европейската комисия започна в началото на м. април процес на размисъл относно върховенството на закона, който трябва да доведе до допълнителни конкретни мерки и препоръки за спазване на този основен принцип до края на юни месец т.г. Това означава, че новият Европейски парламент ще продължи да се занимава с темата и ще има още възможности да надгради и доразвие досегашната система.

За мен лично това е обнадеждаващо – може би най-накрая ще видим създаването на Европейски механизъм за върховенството на закона и демокрацията, който да бъде приложим спрямо всички държави-членки, на равни начала, въз основата на еднакви и ясни критерии.

Както каза първият зам.-председател на Европейската комисия Франс Тимерманс „Способността на Съюза да отстоява върховенството на закона днес е по-жизненоважна от всякога.“ Това е въпрос на европейска идентичност и на функциониране на Европейския съюз и е време да гарантираме, че всички държави в ЕС ще спазват този принцип.