Александър Йорданов: Трябва ни време без чужди пряпорци!

Александър Йорданов Снимка: Пресцентър на ГЕРБ

Публикацията е от фейсбук профила на Александър Йорданов – кандидат за евродепутат 

Чета коментари за „неподготвеността” и „прибързаността” на Априлското въстание. Чета и споровете дали Георги Бенковски е бил руски шпионин. Ние българите сме уникални в самоподценяването и себеотричането си. Други народи от песъчинката правят планина. Ние сме готови да превърнем Балкана на своята история в песъчинка.
Априлското въстание е съдбовен връх на националноосвободителното движение. Не са много народните пратеници на Оборище. Но в тяхно лице ние и до днес виждаме цяла България. А след Априлското въстание, след обръщението на Христо Ботев от палубата на парахода „Радецки” към „християнска Европа”, наистина вече има България. Има я преди да е започнала поредната руско-турска война. Има я, защото го има Оборище.
На Оборище, както е добре известно, се води спор за „пълномощията” на апостолите, на „водачите” на въстанието. Спор за правото на народа да ги контролира чрез своето „вишегласие“. Три години по-късно народните представители в Учредителното събрание на Княжество България приемат българската конституция – демократична, съчетала успешно консервативни и либерални идеи. Към този момент Руската империя все още няма конституция. Там беззаконието е закон.

Споменавам Руската империя и обръщам за хиляден път внимание, че империите никога не освобождават. Те само поробват. Те затова са и империи. А е добре известно, че руската политика в този период е целяла да постави под контрол българското националноосвободително движение. Не случайно славянофилът Иван Аксаков е оставил знаменателно „послание”:

„Всяко тържество на българите е смърт за Русия. Балканските държави не трябва да имат нищо свое. Те трябва да бъдат притежание на русите или, по-ясно казано, те трябва да бъдат погълнати от русите!”

Не са ли тези думи на българомразеца Аксаков достатъчни, за да изчезне веднъж и завинаги името му от центъра на българската столица?

Нашата народна трагедия е и в това, че по пътя към свободата ние губим някои от най-ярките си личности, духовните си и политически водачи. Българската конституция се приема без Раковски, Левски, Ботев, Бенковски, Петлешков, Волов, Каблешков, Кънчев, Каравелов. Вярно е, че княз Александър Богориди – внук на епископ Софроний Врачански, става Областен управител на Източна Румелия, но дали той е османски или български политик? Трагична е съдбата на останалите живи поборници като Захари Стоянов и Стефан Стамболов. Но има ли българин, който би си представил, че Раковски, Левски и Ботев, ако бяха останали живи, щяха да склонят покорно глави пред генералите Дондуков –Корсаков, Александър Каулбарс или Леонид Соболев – „премиери” на България!?

Захари Стоянов е казал една истина, която трябва да четем изписана в класните стаи на всяко българско училище:
„Като народ ние можем да се гордеем, че всичките ни народни деятели и патриоти: Г. Раковски, Л. Каравелов, В. Левски, Хр. Ботйов, А. Кънчев, П. Волов, Г. Бенковски и проч., са биле против официална Русия. Никога те не са апелирали към нея, защото са знаяли, че нейний камшик повече боли от турския…“

Чета сега как има нашенци, които обявят Георги Бенковски за „руски шпионин”. За аргумент им служат известните му думи: „Моята цел е постигната вече! В сърцето на тиранина аз отворих такава люта рана, която никога няма да заздравей; а на Русия – нека тя заповяда!” Следва и „аргументът” със себелюбието на войводата, който извадил „неизвестно откъде придобитите” 40 руски златни рубли, вместо османски меджидии, за да плати обкова на сабята си. „Откъде ги има” – питат блюстителите на „правдата свята”. Може би са прави да питат. Но аз си задавам друг въпрос. Волята и решителността, които излъчва на Оборище Бенковски били ли са необходими на делото? Нужна ли е била неговата „Хвърковата чета”? Могло ли е делото да мине без „популизма”, с който той омагьосва „петричени, мечени и муховци с мечкарските шишинета”? И си отговарям: бил е нужен този „популизъм”. Искрата на бунта не се пали с философски тиради. Но има и нещо друго и то е, че Захари Стоянов педантично ни е предал първата реч на Бенковски на Оборище. Да си я припомним:

„Наистина, че русите, сърбите и пр. са наши братя-славяни,но твърде е възможно да дадат друг характер на чисто народното дело; а особено като знаеме, че нашият българин е наклонен да отдава по-голямо предпочитание на чужденеца и лъскавата форма. Аз…никой път няма да се съглася и предателство ще бъде от наша страна, ако допуснем да се развее пряпорецът на някоя от гореспоменатите народности (русите, сърбите и пр.) над историческото Търново или по върховете на стария Балкан.”

Днес, когато българофоби веят чуждите руски знамена у нас, как да разбираме Бенковски? Защото всеки българин, който е отдал живота си за свободата на България не е „руски шпионин”. Заради едното „шпионство” живот не се жертва. Живот за свободата не се продава за руски рубли. А за Бенковски знаем само, че говедарят Въльо Стоилов го предава, че е застрелян, че главата му е отразяна и изложена на поругание. Една възрастна жена, баба Удреница, полага тайно тялото му в тетевенската църква „Всех Светих“. А къде са гробовете на Левски и Ботев?
Тепърва ще трябва да учим своята история. Защото ние, българите, още не се познаваме. Още не се разбираме. Трябват ни още много свободни години. Свободни векове ни трябват. Трябва ни време без чужди пряпорци.