„Отворени възможности“ – стихове, фрагменти, миниатюри и стихове в проза от Цвета Делчева

В поредицата „Нова българска лира“ на издателство „Ерго“ тази седмица излиза поетичната книга „Отворени възможности“ от Цвета Делчева.

„Отворени възможности“ събира издадени и непубликувани (в по-голямата си част) стихове, фрагменти, миниатюри и стихове в проза.

Цвета Делчева е родена в Панагюрище, живяла е няколко години в Брюксел и Виена, но всичко, включено в книгата, е написано в София. По образование е юрист. Автор е на 5 самостоятелни поетически книги, две от които са преведени и издадени на френски и немски език. През 2010 г. издава първия си роман „Реконструкция“, изд. „Сиела“, а през 2015 г. излиза „Скъпи непознати“.

Цвета Делчева

Творбите на Цвета Делчева привличат не с биографеми и жестове на авторската личност, а с лиричната тъкан на съществуването, с надвременното битие на мисълта, преодоляла словесно-сетивната мимолетност и завърнала се към същността на нещата, към непоколебимата им възможност да бъдат.

Който се опита да раздели „Отворени възможности“, тази цялостна поетическа отливка на Цвета Делчева, на отделни заглавия, теми, мотиви, обеми, жанрове, стилове, цикли и подцикли, дори родове, наполовина ще се лиши от възможностите, които отваря стихосбирката. Който се подведе да я чете само литературно, без да види срещата на изкуствата в нея, ще съкрати още възможностите. Съзнателно бягаща от институциите „избрани“, „събрани“, „нови“ стихотворения, тук те са заедно – публикувани и непубликувани (включително „Стихотворенията, от които се отрекох“) – в едно гигантско поетическо изречение, съставляващо мегасинтаксиса на книгата, или както го казва поетесата: Онова, което ми беше дадено да напиша.

Светлана Стойчева

По-долу четете откъс от книгата:

ЕДНА ПОДАДЕНА РЪКА,

за да скоча от платформата.

Навеждам се толкова напред,

колкото е възможно.

Сякаш пръстът на Господ

докосва пръста ми

и по тялото ми протича живот.

Един силует, който се приближава

в сумрака на залата и сяда до мен.

Очите ми, умишлено взиращи се в екрана,

което не предполага да се случи

каквото и да било от тук нататък.

Полъхът от мълчаливите

разминавания. Но светът

става по-пълен и по-красив,

действителността се превръща

в недействителност, а времето

придобива тъй необходимата

интензивност и усилва

способността ми да чувствам.  

                1. МЪРТВИЯТ БЕШЕ МЪРТЪВ още когато се държеше
                2. в къщата си като пазач,
                3. следите му ще бъдат изтъркани по-късно
                4. като варовика от фаянсовите ѝ плочки,

умирането е заченато в детската стая, страхът

може да си отключи по всяко време,

това тяло няма сила, нито нежност, само конструкция,

проникването е като полагане на микроби,

сменя картината с друга, издържана в минимализма на нищетата, прозорецът – толкова гол, даже улицата няма желание

да си запише нещо, да прожектира рекламите си,

има такава любов, която бърка отчаяно в теб, без да усетиш,

не и когато я слушаш, когато я четеш,

грозотата стои и ми гледа милостинята,

животът се свлича като мръсно платно,

с което е покривано творението,

искам си големите мечти, въпреки че тук

всеки може да преживее с малко,

а пътят е пълен с въздушни дупки.

В ГОРАТА НЯКОЙ Е УКРАСИЛ елха за животните –

по-дизайнерска работа от коледното дърво

в големия универсален магазин

с всичките му там ранни звезди

и проблясващи гирлянди от скреж,

връвчици с парчета сланина, ябълки,

торбички със семена, сушелки, питки,

гевреци и наденица.

Но как така стана, че минах

точно оттук и я видях,

сигурно това е чудото – ако направиш нещо,

винаги някой вижда.     

КЪДЕ СА ОНЕЗИ АРИСТОКРАТИ, родени

да не се занимават с нищо друго освен с изкуство

и могат да живеят в елегантна бедност?

Къде са новобогаташите, съчетаващи

изтънченост с присъщата им вулгарност

и култивиране на духа – със склонността

към богата украсеност?

И кой ли още се интересува от стихове

за украсяване на паравани, за падащия сняг,

цъфтежа на вишните, лятната луна

или листата на клена, писукането на дъсчиците

на паркета, известяващо посетител?

Само очакванията са същите – мъжът

да посвети стихотворение на жената, а тя

да го приеме, преди зазоряване

да си тръгне и да напише друго стихотворение,

от което до голяма степен зависи

привързаността ѝ към него.

Редактор Юлиан Жилиев

Художник Весела Кучева

ISBN 978-619-7392-37-1

190 стр., цена 18,00 лв.

www.ergobooks.eu

Публикацията е част от кампанията на Вевести.бг „Нещо за четене срещу неграмотността“.