ЗАГЛАВИЯ

Кметът на Белоградчик: Фалшива новина е, че Ради, Павчо и Антов са съсипали древните рисунки в Магурата

Снимка от фейсбук профила на Андрей Шурелов.

Новината, че са унищожени скални рисунки в пещерата Магура в Северозападна България, е фалшива.

Това заяви за „Хоризонт“ кметът на Белоградчик Борис Николов. Той беше категоричен, че проверката, която е направил директорът на Историческия музей в града Ивайло Крумов в пещерата по повод съобщения в медии, че върху рисунки са изписани две лични и едно фамилно име, доказва, че вандалски акт няма.

Доц. Стефан Александров, ръководител на проект за създаване на 3D модел на рисунките, заяви:

„Тези снимки са направени веднага след входа на галерията с рисунките, преди така наречената „Ловна сцена“, която е една от най-известните, може би на пет, шест метра от нея, така че самата ловна сцена и тези рисунки не са засегнати, което, разбира се, в никакъв случай не омаловажава тази вандалщина, която са я направили най-вероятно млади момчета, защото се нарушава целостта на паметник на културата“.

В момента се подготвя документацията, свързана с предстоящото включване на праисторическите рисунки в списъка с културното наследство на ЮНЕСКО, добави кметът Николов.

Тези дни във Фейсбук се появи снимка, на която се вижда, че злосторници са издраскали надпис „Ради, Павчо, 2019 Антов“ в „Магурата“ върху древните рисунки.

Пещерата, която се намира в близост до Рабишкото езеро и Белоградчишките скали, е обявена за национална културна ценност през 1965 г.

Праисторическите рисунки са издълбани в скалата и изрисувани с прилепно гуано (тор). Фигурите изобразяват танцуващи женски силуети, танцуващи и ловуващи мъже, маскирани хора, звезди, оръдия на труда. Друга част от тях представят образите на животни, растения и шахматни пана.

Рисунките датират от различни епохи – епипалеолит, неолит, енеолит, начало на раннобронзовата епоха. Най-ранните са от преди 7000 години. Слънчевият годишен календар от късния неолит, открит там, е най-ранният слънчев календар, открит досега в Европа. Той е изрисуван по стените на залата-светилище и на него са отбелязани поне 5 празника, както и 366 дни. Според учените той е направен с голяма точност и прецизност на записите.

Дълги години залата с рисунките беше затворена и не се допускаха посетители. След настояване от местните власти бе взето решение залата да бъде отворена.

Още миналата година обаче учени алармираха, че въпреки безспорната си културна, историческа и туристическа значимост, Галерията със скалните рисунки остава без адекватна защита и стратегия за опазване.