„Файненшъл таймс“: ЕС не трябва да се отказва от Балканите

Европейски съюз Снимка: pixabay.com

Европейският съюз не трябва да се отказва от Балканите, а неизпълнените обещания за членство могат да отслабят умерените и реформистки течения в региона.

Европейският съюз е опасно близо до извършването на друга историческа грешка на Балканите.

Правителствата на страните-членки на ЕС трябва да вземат решение на срещата на високо равнище през юни дали да одобрят започването на преговори за членство с Албания и Северна Македония. Решението следва да бъде взето единодушно, за да бъде изпълнено. Няколко правителства, включително Франция и Холандия, показват нежелание за следващ етап от разширяването на ЕС. Те правят това до голяма степен, за да се предпазят от критиките на опонентите в техните страни.

Франция иска ЕС да се съсредоточи върху вътрешните реформи и укрепването на еврозоната, като избягва стъпките, които биха могли да увеличат подкрепата в Европа на десни и популисти, които се борят срещу елита. Но ако опонентите успеят в намеренията си, тогава съществува риск от насърчаване на напрежението.

Този аргумент е особено изразен в Северна Македония. Премиерът Зоран Заев и колегите му отхвърлиха ултранационализма на своите предшественици. Те показаха огромна смелост, за да намерят решение на спора за името на страната, което влоши отношенията със съседна Гърция от началото на 90-те години. На Балканите, които имат прочута репутация още от Първата световна война поради трудни етнически, религиозни и териториални спорове, решението е наистина рядък пример за разумен компромис, направен по мирен начин.

С право гражданите на Македония ще започнат да се чудят дали ЕС някога ще отвори врати, ако смелата дипломация и експертното управление на вътрешното измерение на спора за името не бъдат възнаградени с началото на преговорите за членство. Всяко закъснение би могло да бъде удар за реформите в Македония и по този начин да навреди на борбата с корупцията и организираната престъпност, ще се насърчи и македонският шовинизъм.

Най-лошото е, че ще разочарова етническите албанци, които съставляват около една четвърт от населението. Няма дори 20 години след избухването на албанското въстание в Македония, което предизвика бърза намеса на НАТО. Една от причините за относителното спокойствие, което последва, беше уверяването на основните албански лидери да не губят вяра в ЕС, чието членство за тях е гаранция за граждански права и обещание за просперитет.

Ако вратата на ЕС остане затворена, репутацията и доверието на тези центристи ще пострадат. Но има и друга опасност, както някои прогнозират в региона, ако ЕС започне преговорите за присъединяване за Северна Македония и задържи Албания в чакалнята.

Този ход ще добави масло в огъня на паналбанския национализъм, поставяйки политици и активисти от Албания и Косово пред изкушение да се откажат от надеждите си за присъединяване към ЕС и по-силно да приемат каузата на Велика Албания. В замяна на това ще заличи стремежа за разрешаване на спора между Сърбия и Косово и намаляване на напрежението между бошняци, сърби и хървати в Босна и Херцеговина.

В случай на нарастваща нестабилност в региона поради нежеланието на ЕС, ще бъде създадена благодатна почва за намеса от чужбина. Балканите са арена на надпревара между външни сили, включващи Русия, Турция и Китай в един ъгъл на Европа, който е бил повлиян до голяма степен от ЕС и Съединените щати след войните в Югославия.

Руските агенти стоят зад опита за преврат през 2016 г. в Черна гора и бяха заети с Гърция и Северна Македония, опитвайки се да провалят решението на спора за името. Турция финансира политическия ислям в региона. Тя е активна сред мюсюлманите бошняци и етническите албанци в Косово, Македония и Албания. Китай разшири влиянието си чрез значителни инвестиции по инициативата “Един пояс, един път”.

За да ограничи амбициите на Русия и Китай, Вашингтон просто чака да работи с ЕС за защита на интересите на Запада. Брюксел трябва да бъде щастлив, че Балканите са един от малкото региони в света, които не са засегнати от търкания в американско-европейската външна политика под ръководството на Доналд Тръмп. ЕС и Америка добре се съчетаха, допринасяйки за разрешаването на спора между Гърция и Македония.

Критиците на разширяването са прави, когато казват, че качеството на демокрацията и върховенството на закона в страните на Балканите са под европейските стандарти.

Но доверието на региона в ЕС и ентусиазмът на хората за трудните реформи, необходими за осигуряване на членство, ще бъдат намалени, освен ако няма положителен сигнал от срещата на върха следващия месец. Всичко останало би тласнало Балканите в размирици и ще навреди на ЕС, който отново ще се простреля в крака.

Анализ на „Файненшъл Таймс“, превод: БГНЕС