Иван Кръстев: Крайната десница е тук, за да остане

Иван Кръстев

Анализът на Иван Кръстев е публикуван в Портал култура Портал култура. Англоезичната версия на статията е  от „Ню Йорк таймс“

Изборите бяха повратна точка, Европа обаче не се обърна.

Въпреки опасенията от дясна популистка вълна, мнозинството от избирателите на отминалите избори за Европейски парламент подкрепиха традиционните, проевропейски партии. Водещите десноцентристки и левоцентристки сили загубиха мнозинството си, но ще продължат да доминират 751-членния законодателен орган. Центърът засега удържа.

Но антибрюкселската, националистическа крайна десница, в която влизат партии като Националния сбор на Марин Льо Пен във Франция и Лигата на Матео Салвини в Италия и която се радва на подкрепата и съветите на Стив Банън, отбеляза сериозен напредък. Тези партии, заедно с други евроскептици, се очаква да контролират близо 25% от местата в Европейския парламент, когато новият орган се събере за пръв път през юли. Крайната десница може да не е водеща, но вече на всички трябва да е ясно, че това движение няма скоро да отстъпи. От петте отделни политически партии, които са с най-голямо представителство в новия Европейски парламент, четири заемат позиции срещу Европейски съюз.

Доскоро много политици от традиционните партии и експерти гледаха на крайната десница като на нещо малко повече от протестно движение: на европейските избори хората гласуваха против елита, за да изпратят послание, но никой не очакваше от тези политици да управляват. Техните партии не бяха възприемани като сериозни политически играчи, те просто си играеха на политика.

Ала сега вече няма как да не признаем, че популистката крайна десница се превръща в трайна черта на европейската политика.

Матео Салвини е коронован (или поне сам себе си коронова) за лидер на това движение. В хода на кампанията той се срещна с други националисти от цяла Европа и организира голям митинг в Милано в опит да обедини тези партии. Мечтата му сега е да изгради единен блок в новия парламент, който да е в състояние да оказва влияние върху законодателния дневен ред. Вероятно тази негова идея ще се провали: националистите не се отличават със способността си за сътрудничество и компромис, а по редица въпроси те остават разделени, особено по отношение на Русия. И все пак те са сила, с която всички трябва да се съобразяват.

Нито една от тези партии вече не подкрепя излизането от Европейския съюз или от Еврозоната. По-скоро те си поставят за цел да ги променят отвътре. Ако националистическата крайна десница успее да мобилизира една трета от гласовете в Европейския парламент и по конкретни въпроси се обедини с други консерватори, тя ще може да нанесе големи щети, като например да блокира опитите на Европейската комисия да накаже държава от Европейския съюз, която нарушава върховенството на закона. Миналата година Парламентът отправи подобно предупреждение срещу Унгария. Ще бъде ли възможно това да се случи и през 2020 г.? Не е трудно да си представим как Европейският съюз се превръща в съюз между либералните и нелибералните демокрации.

За щастие – и за това можем да сме благодарни на избирателите – евроскептичните националисти не са единствената нова сила, набрала сила в Европейския парламент. Либералните и зелените партии бяха изненадващи победители на тези избори. Заедно те спечелиха нови около 60 места, което им носи общо 176 депутати, а това ще им позволи да имат значително политическо влияние. Много е вероятно Зелените да се възползват от успеха си, за да поискат климатичните промени да се превърнат в приоритет за континента.

Зелените спечелиха подкрепата предимно на младите градски проевропейци, които подкрепят идеята за обединена Европа, но са критични към Европейския съюз, какъвто е той днес. Смятат, че Брюксел само избягва рисковете и пренебрегва проблемите, когато става дума за дългосрочни проблеми като нарастващото неравенство и околната среда.

Ето това са победителите: екологичните либерали, които искат да запазят живота на Земята и национал-популистите, които искат да запазят начина си на живот. Общото между тях е усещането, че настоящата политическа и обществена посока не е устойчива. И двете страни предлагат промени, а търсене за такива предложения има.

Изследване на Европейския съвет за външна политика, проведено в навечерието на изборите, установи, че макар доверието в Европейския съюз да е по-високо от всеки друг период през последните 25 години, мнозинството от европейците смятат, че съюзът ще се разпадне през следващите 20 години.

Привържениците на Европейския съюз засега нямат причина да изпадат в паника. Изборите показаха, че предсказанията на Стив Банън за революцията на избирателните урни са били фантазия. Крайната десница няма скоро да разбие Европейския съюз. Ала макар тези избори да успяха да удържат натиска на евроскептицизма, същинският проблем остана: европесимизмът.