Красен Станчев: По-богати сме от средното за света, но по-бедни от средното за Европа

Снимка от агенция "Фокус"

Основателят на Института за пазарна икономика и доцент в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, в интервю за обзора на седмицата на Радио „Фокус“ – „Метроном“.

Водещ: Защо 30 години по-късно все още се оказва невъзможно създаването на обективна обществена оценка за историята на комунизма и неговите престъпления, което да доведе до недвусмисленото им осъждане, както и да работи за приемането на необходимата реформа за адекватно и обективно изучаване на периода 1944-1989 г. Защо продължава да липсва каквато и да било теоретична рамка и съдържание, което да обясни смяната на цивилизационните модели, да изведе характеристиката им, да покаже на младите хора основните ценности, залегнали в този период, както и тяхното унаследяване или потъпкване? Освен идеологически какви икономически разминавания и спестени истини поражда тълкуването на периода 1944-1989 г.? Простичкият въпрос звучи така: защо 30 години по-късно ние не можем да прочетем адекватно периода 1944-1989 г.? Затова поканих икономиста Красен Станчев, за да погледнем към този период и да го оценим от дистанцията на прагматичния анализ. Красен Станчев е основател на Института за пазарна икономика, доцент в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, народен представител във Великото народно събрание. Г-н Станчев, какво ни убягва, когато говорим за периода 1944-1989 г.?

Красен Станчев: В общи линии всичко убягва. С изключение на малка група хора, които познават документите, историята на икономиката, историята на международните отношения, историята на Варшавския договор, историята на намесата на Червената армия в нашите страни от нова Европа, историята на завземането на Чехословакия от Варшавския договор и др. такива. Но това са сравнително малко хора. Някои от тези хора познават периода относително добре, но имат проблем с признаването на историческите факти и това непризнаване на историческите факти е проблем и за политическите партии, които управляват страната. Поради една много проста причина. Ако признаят успехите на последните примерно 12 години или успехите след 1898 г. до сега, то тогава се оказва, че вие като политик или политическа партия, или водач на такава партия в парламента и извън парламента просто няма какво повече да правите. Тоест трябва само да дооправите дреболиите, които не са се получили така, както са били замислени. Включително дали става дума за Конституция, за съдебна система, за търговия, за възстановяване на индустрията, за образование и там каквото още искате, се оказва, че вие няма какво да правите, вие нямате стимул да погледнете обективно, а имате стимул да направите точно обратното. Затова и се намира някой, който да ви услужи с този обратен поглед назад. Това е казано накъсо, ако може това да кажа. Разбира се, има хора, които се опитват това да го обосноват чрез социологически изследвания, като питат вие имате ли съжаление за онова, което е било, кое е то? И се изброяват стабилна работа и т.н. И хората щат не щат, отговаряйки на въпроса, това всъщност е доста проста схема на манипулиране на респондентите в социологическите изследвания, отговаряйки на въпроса, дават някакви странни отговори, които не се потвърждават от други изследвания. Като например това на членството в ЕС, водено от проф. Георги Фотев, където нещата, тоест анкетите са зададени по обективен и невнушаващ правилния, така да се каже в кавички, отговор на респондентите. Има и други такива неща, които са свързани с тия настроения. Ако сте човек на моя възраст, ще се окаже, че до 1989 г. вие сте живели в изкуствен свят, от който, щете или не щете, сте били част. А това е свързано с младост, учене, въжделения и т.н. И изведнъж всичко това трябва да бъде по някакъв начин описано в неособено благоприятни за вашите спомени краски. Това е накъсо причината.

Водещ: Кои исторически факти от гледна точка на икономиката са ключови за този период?

Красен Станчев: Това обхваща целия период от 1878 г. досега. Най-драстични са сравненията между сега и 1996-1997. Но ако погледнете цялата история на България, от Берлинския договор досега, хайде така да кажем, от Берлинския договор досега, то в началото тогава България е около 50% по-богата от Гърция, тогавашна Гърция и тогавашна България. През 1945 г. Гърция вече е малко по-богата от България, не се включват окупираните гръцки територии от България, доходът на човек от населението 1945 г. е 7300 щатски долара, доходът на човек от населението 1980 г. е 8700 в България и доходът на човек от населението 1988-1989 г. е пак толкова. Тоест за последните 10 години от оня период няма никакво развитие. Но по-интересно е, че през 1997 г. този доход спада до 5700 долара. Тоест той е по-нисък, отколкото дохода на човек от населението на България през 1945 г. Независимо от това, че е имало войни, имало е два фалита преди това и т.н. Другото нещо, което не се споменава, е състоянието на икономиката между 1945 и 1989 г. А то никак не е розово между другото. Има страшно много разрушаване на доход и затова в крайна сметка се оказва, че доходът през 1989 г. е приблизително равен на този, който е през 1945 г. Тоест дори да погледнете, има такива изследвания в съпоставими цени, тоест постоянни долари, и ще видите, че отделните петилетки даже не са били изпълнявани и че тогава, когато имате някакъв ръст, той е унищожаван веднага след това. Това се обяснява с един много прост факт. За това време България успява да фалира три пъти. Изобщо за 20-и век България поставя световен рекорд по държавни фалити. Което пък означава, че тогавашното правителство е взимало пари, за да купува спокойствието на населението, за да подкупва населението. И сега ние в общи линии берем резултатите от това подкупване.

Водещ: Кои други действия и порцеси оказват влияние днес и ги усещаме, а тогава не са били много явни? Случвали са се, ние може и да не сме ги виждали, да не сме ги коментирали…

Красен Станчев: Не сме ги виждали, защото сме изяждали дохода на бъдещите поколения. Всъщност България 1997 г. има консолидиран, тоест вътрешен и външен държавен дълг около три пъти икономиката на страната, 306% от БВП. Само външният е 106% и 200%, малко под 200% – 198%, е вътрешният дълг. Вътрешният дълг беше изплатен с изяждането на спестяванията и пенсионните фондове. Което за пенсионните фондове се случва за втори път след 1946 г. 1997 г. пенсиите през януари са 20 долара, заплатите са 40 долара, през февруари 1997 г. пенсиите са 5 долара, а заплатите са 25 долара. Значи, всичко това кара хората да извадят всичко, което могат, и да го похарчат. Което пък води до това, че примерно пенсиите и доходите намаляват под равнището на 1945 г. А след това, което се случва, след 1998 г. досега, е доста известно. И то е един период на икономически растеж и забогатяване на населението, свидетелства за начин на живот, който в сравнителен план е най-добрият от 1878 г. насам.

Водещ: Колко фалита има България през периода 1944-1989 г.? Нека да включим и до 1997 г. Колко?

Красен Станчев: Четири.

Водещ: Четири?

Красен Станчев: 1997 г. е по вътрешния дълг, предишните три са по външен дълг. Първият е спрямо Централна банка на Съветския съюз, вторият е спрямо Централна банка на Съветския съюз и третият е спрямо международните кредитори от частен характер. Това се случва фактически от 1987 г. Става ясно през март 1990 г. По-точно на 9 март 1990 г. Защото към края на март се дължат около 3 млрд. плащания по дълга, а пък в Централна банка и сегашната Булбанк има общо около 1,086 млрд.

Водещ: Какви са последиците от тези фалити върху живота на обикновения българин в България, на средния българин?

Красен Станчев: Горе-долу е ясно на всички данъкоплатци, това води някъде за период 1994 досега, до 2015 г., когато е изплатен фактически онзи дълг. Това е около 130-140 лева на година на човек от населението. Което не е толкова много, ако си помислим, какво може да предстои и аз мисля, че съм го казвал за вас и за вашите слушатели: че примерно ако започне сега да се строи АЕЦ „Белене“ с държавни гаранции, като се очертава сегашният сценарий, то тогава цената ще бъде около 180-185 лева на човек, тоест по-скъпо, отколкото държавните фалити на комунистическа България. Другото нещо, което е последица оттогава, е относително съвременната данъчна система – не всичко е толкова лошо. За да може България да изплаща всичките си дългове, трябваше да бъде въведена единна ставка по данък добавена стойност, за да се види какви са вероятните приходи и съответно кредиторите да опростят част от дълговете. След това 1997 г. данъчните особености на България са, че имате прогресивен данък от 40% за фирмите и гражданите и за държавните фирми от 50%, но той не се събираше. Събирането на данъци е някъде около 14% от БВП. Сега е 37%. Изобщо тогава никой не плаща данъци. Това е другото нещо. Гражданите и фирмите плащат по 13% данъци в целия период до 2003-2004 г. Тогава поради тази причина, че хората не плащат данъци, започна намалението на преките данъци, за да се стигне до данъка от 10%. И оттогава досега правителството винаги събира достатъчно пари да си попълва задълженията. Най-големият разход между другото е за пенсии, за държавната пенсионно осигурителна система и всяка промяна в тези данъчни съотношения ще удари първо, поради по-ниските приходи, ще удари първо пенсионната система. Защото тя използва някъде около, грубо казано, една пета от данъците, които се събират, отиват за поддръжка на социални нужди. Включително пенсионната система. Ако вие знаете всичките тези неща, вие тогава не може да се представите като фантаст управител на икономиката на България и да предлагате всякакви екстравагантни идеи, които са опасни. Тоест хората веднага ще разберат, че са опасни, и няма да гласуват за вас следващия път.

Водещ: Затова ви каним, за да направите този анализ, г-н Станчев. И още нещо, с което най-много се спекулира: сравнението на стандарта на живот.

Красен Станчев: Ако се гледат усреднените данни за БВП спрямо 1989 г., сега на човек от населението той е между три и половина пъти. Като икономика това е около пет пъти повече. А като гледате стандарта на живот, то трябва, значи, да включите всички тези неща, за които говоря, те не са само политика, те са и международно развитие, смяна на технологиите, пазари и т.н. Стандартът на живот, как да ви кажа, най-големият брой смъртни случаи по пътищата на България имаме 1983 г. и тогава броят на хората, загинали по пътищата, е три пъти по-голям, отколкото 2017 г. Стандартът на живот, има едно такова усещане, сега има около четири пъти повече автомобили, има около десет пъти повече магистрали, автомобилите са не „Москвич“ и „Лада“, а са някакви други, макар и втора употреба голяма част от тях. Имате разполагаем доход, който е най-високият в ЕС, имате корпоративен сектор, който е единственият в ЕС, това беше установено тази година, от групата на Зелените в Европейския парламент, който е единственият в ЕС, който плаща онези данъци, които се изискват по закон. Всички останали 27 страни имат проблеми с това. Имате по повод стандарта на живот, имате за последните 20 години увеличаване на продължителността на живота, което е най-бързото на продължителността на живота в цялата история на България. Много по-значително отколкото увеличаването на продължителността на живота по времето на 1945-1989-а, управлението на БКП. И сегашната продължителност на живота е все пак с около 5,30 години по-висока, отколкото най-високата по времето на управлението на БКП и около 8 години повече, защото през 1997 г. продължителността на живота падна до равнището на 1960-а, на 1955 г., когато аз съм бил роден, тоест някъде под 70 години. И оттук нататък досега ние имаме, от 1998 до сега ние имаме значително увеличаване на продължителността на живот. Това означава, че хората живеят по-добре. Онова, което се случва, е, че хората живеят по-дълго поради простата причина, че са по-здрави. Това, разбира се, е голям проблем за пенсионната система, която продължава да бъде изцяло държавна.

Водещ: А защо сме все на последните места в класациите на ЕС?

Красен Станчев: Защото тогава, когато всички наши страни възстановиха равнищата на БВП от съответно богатствата на отделните домакинства от времето от средата на 80-те, а това се случи в средата на 90-те, България отново се гмурна в рецесия. А тя се гмурна в рецесия поради тези причини, които сега се представят като нова промяна в политиката – по-бърз икономически растеж, поддържане с изкуствени цени на електроенергия и всичко останало на конкурентност и нереформиран и много голям държавен сектор в икономиката, който произвеждаше нищо повече от загуба. И така от януари 1995 г. България тръгна обратно тогава, когато всички вървяха относително нагоре. Разбира се, има някакви неща, които са много важни в международносравнителен план. Но например 1998-1999 г., когато България започва преговорите за присъединяване към ЕС, по стандарт на живот, измерен през БВП, българският стандарт е пет пъти по-нисък, отколкото средноевропейския. Сега е само 50%. Ако погледнете българския стандарт спрямо света, тогава България е с 30% по-бедна от средното за света. Сега България е с около 30-35% по-богата от средното за света. Но тя си остава все пак с около 20% по-бедна от Нова Европа и с около 30-35% по-бедна, отколкото Стара Европа.

Водещ: Наваксването как ще може да се осъществи във времето?

Красен Станчев: Зависи, какво се прави. Не мога да ви кажа. Ако се вземе това, което е даденост, и не се правят големи глупости, вероятно след около 15, по-скоро 17-20 години ще има някакво изравняване. Но тогава, както има изравняване, то тогава ще възникнат някакви други проблеми. България дългосрочно обаче, в продължение на следващите 35-40 години не изглежда толкова лошо. Ако не се правят големи глупости.

Водещ: Изкушавам се да ви попитам встрани от макроикономическия анализ за почти битова тема. Според работодателските организации токът за бизнеса е поскъпнал с 50% от началото на година и 211% спрямо юли миналата година, тоест за една година. Виси заплахата предприятията в страната да спират работа.

Красен Станчев: Има две причини, три по-скоро. Най-важната причина е големият държавен сектор, който е в конфликт на интереси. Той хем е основен играч, тоест доставчик, и основен производител. Втората причина е, че цените са потискат надолу от много отдавна, а всички инвестиции в енергийния електроразпределителен сектор са всъщност по международни цени. И трето, но не по значение, ценовата политика от много години, от 2005 г. досега, по-скоро даже от 2003-а, защото тогава има изравняване на цените, от 2003 до сега е в крайна сметка политика, която поддържа относително ниски цени за крайните потребители и относително високи цени, казвам относително в сравнение с ЕС и съседните нам страни, за индустриалните потребители. Тоест продукцията на индустриалните потребители в крайна сметка плаща тока на хората, на домакинствата. И от цялата тая история печелят най-богатите домакинства, онези, които са на относително средно или по-ниско равнище, те плащат сметката.

Водещ: Предстоят ли фалити в индустрията заради цените на електроенергията?

Красен Станчев: Ами ако не се променят цените, и то нагоре, и не се либерализира пазарът, и то по начин така, че да не се затворят работещи мощности. Защото нещо, което носи доход, не трябва да се затваря и съответно да се поемат разходите по него. Става дума предимно за работещите на чисти основания или поне на стандартно чисти основания въглищни централи, то тогава няма да има такива проблеми. Разбира се, трябва да има резервен фонд, който да се попълни, трябва да се попълни по различни начини, не трябва да отидат по безсмислици, трябва да отидат за тая работа приходите от бюджета и т.н.

Водещ: Е, нали създадохме борса за либерализация на пазара на електроенергията? Защо не действа?

Красен Станчев: Да, ама тя работи на много кратки договори. Тогава, когато работи на много кратки договори, то естествено всичко се продава в последния момент и затова, защото се продава в последния момент, то е високо. Тогава, когато се получи право да договаряте, примерно вие отивате и ви харесва АЕЦ „Козлодуй“ или примерно фотоволтаици и се договаряте с тях какво и как да купувате, то тогава вие ще сключите относително дълъг договор. Така трябваше да бъде след 1 юли 2007 г. Но големите идеи за строителство на „Цанков камък“ и АЕЦ „Белене“ накараха тогава управляващите да спрат либерализацията на електроенергийната борса.

Водещ: Има ли процес в българската икономика днес, който да я застраши, да бъде рисков, у нас? Да я постави в риск.

Красен Станчев: Не, не. Чисто икономически рискове не виждам. Има политически рискове. А политически рискове са такива, които се създават от политиците и се одобряват от населението, от избирателите.

Водещ: Имате предвид популистките?

Красен Станчев: Да, може така да се кажа.

1 Коментар

  1. Защо БВП остана на ниво 1989г.,а именно на 10 милиарда $, а не се преоцениха активите на Бг, а от там и БВП на 100 милиарда $? И днес БВП е нереален, макар, че има е да се краде, ако правосъдната система заработи, това би трябвало да повиши рязко БВП и растежа от 3 на 6-7%. Можели това да е истина за бавното развитие на Бг в ЕС и защо?

Вашият отговор на Йордан Йорданов Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.



Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.