Защо Норвегия има толкова много пари за пенсии?

Тржечак Холгер, Дойче Веле

Три електрически автомобила „Тесла“ вече са паркирани край тротоара. Изведнъж към тях се присъединява и четвърти.

От колата слиза Руне Фарбьорг, който от две години е пенсионер. Но може ли един пенсионер да си позволи толкова скъп електрически автомобил? „Да, установих, че мога. Тук, в Норвегия, токът е евтин“, обяснява Руне и влиза в супермаркета.

Но и бензинът в Норвегия не е толкова скъп – на фона на високия стандарт на живот. Норвежците плащат (статистика от 2017) около 1,60 евро за литър дизел и близо 1,65 евро за литър супер. В  супермаркета Руне Фарбьорг също няма да похарчи кой знае каква голяма сума, имайки предвид размера на пенсията му. В повечето магазини в Норвегия литър мляко струва 1,90 евро, килограм картофи – 2,45 евро, един хляб – около 3,50 евро. Цигарите обаче са доста скъпи – 12,50 евро за кутия. Високите са цените и на алкохола.

А колко струва паркирането в Осло? Половин час – 3 евро, един час – 6 евро, два часа – 14 евро. Още в началото на 1990-те години норвежката столица започна да се пази от наплив на прекалено много автомобили – именно с високите такси за паркиране. Но иначе токът наистина е много евтин – факт, който радва собствениците на електрически автомобили. Евтин е и градският транспорт, а социалната система е изключително щедра. Средният доход на глава от населението в страната възлиза на 70 000 евро. За сравнение: в Германия е 36 000 евро, около два пъти по-малко.

Норвегия се смята за една от най-богатите страни в света. Държавата отдавна вече се старае да оползотвори по най-добрия начин огромните приходи от петрол, газ и ток от ВЕЦ. Нагледно доказателство намираме на уебсайта на Държавния пенсионен фонд. Там цъка електронен брояч, който показва нарастването на парите във фонда. В момента те са над 9 314 807 748 613 крони – или близо един трилион евро. Норвегия, която няма почти никакви външни дългове, се оказва в една много луксозна дилема: какво да прави с толкова много пари?

Влиятелният пенсионен фонд

През 1990 година, когато беше поставено началото на Държавния пенсионен фонд с 200 милиона евро, никой не можеше и да мечтае за такъв успех. През 2008 година, когато избухна световната финансова криза, фондът вече разполагаше с много повече пари – цели 200 милиарда евро. По онова време много държави по света се бореха с големи дългове, така че с изобилието от пари Норвегия се превърна във важен политически фактор. А Държавният пенсионен фонд можеше да си позволи лукса да инвестира своите натрупвания където пожелае. И започна да изтегля инвестициите си от акции за ядрени оръжия, от тютюневи изделия и от производства, които вредят на природата или пък за които се използва детски труд.

Наскоро норвежкото правителство реши постепенно да се изтегли и от добива на въглища, петрол и газ. Това означава, че и Държавният пенсионен фонд ще изтегли инвестициите си от такива браншове, където дивидентите са особено привлекателни. На пръв поглед такъв ход се вписва в онази „морална инвестиционна политика“, която фондът провежда след 2008 година. Всъщност обаче правителството твърди, че решението е взето не толкова заради опазването на климата и световните климатични цели, колкото по чисто прагматични причини: инвестициите във фосилни горива в бъдеще ще стават все по-несигурни.

Независимо от това Държавният пенсионен фонд има чудесен имидж по цял. И дали се изтегля от пазарите на фосилни горива само заради стратегическите финансови оценки на правителството, или пък заради благородната идея за опазване на климата – това сякаш няма значение.

1 Коментар

  1. Дааа. Ама Норвегия не е житница както България. Ние сме житницата на балканите с което се гордеем и затова сме най бедната страна. Докато имаме залежи на шисти и газ и не се ползваме заради 50 селянина от Ген. Тошево..

Коментарите са ограничени.