Защо Норвегия има толкова много пари за пенсии?

Тржечак Холгер, Дойче Веле

Три електрически автомобила „Тесла“ вече са паркирани край тротоара. Изведнъж към тях се присъединява и четвърти.

От колата слиза Руне Фарбьорг, който от две години е пенсионер. Но може ли един пенсионер да си позволи толкова скъп електрически автомобил? „Да, установих, че мога. Тук, в Норвегия, токът е евтин“, обяснява Руне и влиза в супермаркета.

Но и бензинът в Норвегия не е толкова скъп – на фона на високия стандарт на живот. Норвежците плащат (статистика от 2017) около 1,60 евро за литър дизел и близо 1,65 евро за литър супер. В  супермаркета Руне Фарбьорг също няма да похарчи кой знае каква голяма сума, имайки предвид размера на пенсията му. В повечето магазини в Норвегия литър мляко струва 1,90 евро, килограм картофи – 2,45 евро, един хляб – около 3,50 евро. Цигарите обаче са доста скъпи – 12,50 евро за кутия. Високите са цените и на алкохола.

А колко струва паркирането в Осло? Половин час – 3 евро, един час – 6 евро, два часа – 14 евро. Още в началото на 1990-те години норвежката столица започна да се пази от наплив на прекалено много автомобили – именно с високите такси за паркиране. Но иначе токът наистина е много евтин – факт, който радва собствениците на електрически автомобили. Евтин е и градският транспорт, а социалната система е изключително щедра. Средният доход на глава от населението в страната възлиза на 70 000 евро. За сравнение: в Германия е 36 000 евро, около два пъти по-малко.

Норвегия се смята за една от най-богатите страни в света. Държавата отдавна вече се старае да оползотвори по най-добрия начин огромните приходи от петрол, газ и ток от ВЕЦ. Нагледно доказателство намираме на уебсайта на Държавния пенсионен фонд. Там цъка електронен брояч, който показва нарастването на парите във фонда. В момента те са над 9 314 807 748 613 крони – или близо един трилион евро. Норвегия, която няма почти никакви външни дългове, се оказва в една много луксозна дилема: какво да прави с толкова много пари?

Влиятелният пенсионен фонд

През 1990 година, когато беше поставено началото на Държавния пенсионен фонд с 200 милиона евро, никой не можеше и да мечтае за такъв успех. През 2008 година, когато избухна световната финансова криза, фондът вече разполагаше с много повече пари – цели 200 милиарда евро. По онова време много държави по света се бореха с големи дългове, така че с изобилието от пари Норвегия се превърна във важен политически фактор. А Държавният пенсионен фонд можеше да си позволи лукса да инвестира своите натрупвания където пожелае. И започна да изтегля инвестициите си от акции за ядрени оръжия, от тютюневи изделия и от производства, които вредят на природата или пък за които се използва детски труд.

Наскоро норвежкото правителство реши постепенно да се изтегли и от добива на въглища, петрол и газ. Това означава, че и Държавният пенсионен фонд ще изтегли инвестициите си от такива браншове, където дивидентите са особено привлекателни. На пръв поглед такъв ход се вписва в онази „морална инвестиционна политика“, която фондът провежда след 2008 година. Всъщност обаче правителството твърди, че решението е взето не толкова заради опазването на климата и световните климатични цели, колкото по чисто прагматични причини: инвестициите във фосилни горива в бъдеще ще стават все по-несигурни.

Независимо от това Държавният пенсионен фонд има чудесен имидж по цял. И дали се изтегля от пазарите на фосилни горива само заради стратегическите финансови оценки на правителството, или пък заради благородната идея за опазване на климата – това сякаш няма значение.

1 Коментар

  1. Дааа. Ама Норвегия не е житница както България. Ние сме житницата на балканите с което се гордеем и затова сме най бедната страна. Докато имаме залежи на шисти и газ и не се ползваме заради 50 селянина от Ген. Тошево..

Вашият отговор на Гонзо Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.



Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.