Галъп инт.: Равносметки в края на политическия сезон

Източник: Галъп инт.

Текстът е от сайта на Галъп интернешънъл

Парламентът не успя да спечели доверие. Правителството е изложено на обичайното за всяка власт постепенно „износване“ на рейтинга в хода на мандата – който „падна“ дори до по-тревожни стойности около скандалите с имотите. Но се регистрира и известен „рестарт“ в резултатите на изборите за Европейски парламент. Запазват се познатите стойности на доверие към основни политически фигури. Такива са изводите на „Галъп интернешънъл“ от изследването през юли в края на отиващия си политически сезон.

Агенцията започва публикуване на обобщаващи данни в края на сезона и продължава публикуването на равносметки 30 години след началото на демократичните промени у нас. „Галъп интернешънъл“ е единствената агенция, която може да покаже подобни данни всеки месец вече десетилетия наред.

Парламент и правителство

Недоверието към повечето институции и личностите у нас обикновено превъзхожда доверието. С напредване на мандатите обикновено популярността се износва с различна скорост. Последните данни на „Галъп интернешънъл“ от юли не носят изключение.

Доверието в парламента в края на политическия сезон е 21%, срещу 72% недоверие. Останалите се колебаят. Изглежда окончателно отминат периодът на известно „стопляне“ по отношение на парламента – в началото на мандата, когато доверието трайно бе по-близо до 30%, а недоверието беше трайно под 70% (и това всъщност беше един от най-малко лошите периоди за публичния образ на институцията в последното десетилетие).

Председателят на Народното събрание Цвета Караянчева получава през юли 19% доверие, 55% недоверие, 15% се колебаят, а останалите не я познават. Резултатът е по-скоро задоволителен на фона на доверието в други политически фигури у нас.

Отношението към парламента и към правителството по традиция се движат синхронно, като парламентът явно се възприема традиционно по-зле – вероятно защото е смятан за фокус на партийността, а и поради липса на конкретна фигура, която да му придава част от своята лична популярност, както това се случва с други институции.

Правителството завършва политическия сезон с 29% доверие срещу 62% недоверие (останалите се колебаят). Спад ясно бе отчетен през пролетта на 2019 г., което вероятно се дължи на поредицата от скандали в този период. Изборните резултати и започващият летен сезон обаче, като че ли влияят благоприятно и водят за стабилизиране на доверието в правителствената институция. Но дори и това стабилизиране не отменя обичайното плавно „износване“ на популярността – което се случва в хода на всеки мандат. За сравнение: в първите месеци и години на мандата си кабинетът „Борисов 3“ имаше нива на доверие традиционно над 30%, а недоверието не превишаваше 60%.

Основни личности

Традиционно високо доверие получават фигури, които стоят по-скоро извън ежедневния непосредствен политически дебат. С по-ниско доверие са личности на по-оперативни ръководни постове и личности, които по-отдавна са в политическия процес. При доверието в партийните фигури значение играят електоратите – колкото по-голяма е една партия, толкова повече доверие би получил съответният лидер. Затова и автоматичното сравняване и „класиране“ едва ли е най-правилният подход.

Румен Радев и Мая Манолова, с положителни оценки традиционно в полето между 50 и 60%, са и двете фигури у нас, които имат положителен рейтинг, т.е. доверието е повече от недоверието. При всички останали недоверието по традиция е повече от доверието и това е стандартната ситуация в страната. Президентската институция традиционно има по-високо доверие в сравнение с правителство и парламент, но в предходния мандат (на Росен Плевнелиев) беше загубила трайно доверие. Въпреки че има моментни колебания по отношение на доверието в държавния глава, президентът завършва политическия сезон без съществена загуба на доверие спрямо предходни периоди. При Мая Манолова в годините пък настъпи подобряване на показателите за доверие.

С близки стойности на положителни и отрицателни оценки – което е всъщност добър рейтинг за българските стандарти – е Слави Трифонов. Седмици преди снощната обява за по-активно влизане в политическия живот неговият рейтинг е един от най-високите в страната. Разбира се, това се дължи и на факта, че още не е пряко намесен в политическия процес.

Кметът на София Йорданка Фандъкова, друга ключова публична фигура, през юли 2019 г. получава 31% доверие срещу 47% недоверие. Останалите се колебаят или не могат да отговорят. Години наред доверието при нея също бе в сходни стойности с недоверието, но в последните години се забелязаха симптоми на ерозия. Тя най-много личи в самата София –  където доверието във Фандъкова не е по-високо от това в страната, но недоверието към нея преминава над 50%.

Сред партийните лидери, водещ по доверие остава премиерът Бойко Борисов, който получава 30% срещу 54% недоверие, 16% се колебаят. Той е единствената напълно разпознаваема личност – липсват хора, които не могат да отговорят какво мислят за него. Борисов продължава да поддържа сравнително висок рейтинг с лек спад през пролетта, което отново вероятно се дължи на скандалите от този период. Традиционно около една трета от българите симпатизират, а над 50% са настроени отрицателно.

Корнелия Нинова и Красимир Каракачанов се движат в „пакет“ с доверие над 20% от пълнолетните българи, което е сравнително добър атестат. Подобни нива има и еврокомисарят по цифровата икономика и общество Мария Габриел, но там все още разпознаваемостта е сравнително ниска. Близки стойности, както беше отбелязано, има и Цвета Караянчева.

Източник: Галъп инт.

 

Личност Да Не Колебая се Не съм чувал/не съм запознат с тази личност
Атанас Атанасов 6 51 10 33
Бойко Борисов 30 54 16 0
Валери Симеонов 10 75 11 4
Веселин Марешки 15 66 16 3
Волен Сидеров 8 80 11 1
Йорданка Фандъкова 31 47 19 3
Корнелия Нинова 22 64 12 2
Красимир Каракачанов 21 59 19 1
Мария Габриел 22 49 18 11
Мая Манолова 55 27 17 1
Мустафа Карадайь 9 81 8 2
Румен Радев 56 26 18 0
Слави Трифонов 39 41 19 1
Христо Иванов 7 51 10 32
Цвета Караянчева 19 55 15 11
  • Да
  • Не
  • Колебая се
  • Не съм чувал/не съм запознат с тази личност


Данните са от независимата от външно финансиране изследователска програма „Политически и икономически индекс“ на „Галъп интернешънъл“. Последната вълна на изследване е проведена по метода „лице в лице“ сред 833 души между 5 и 12 юли. Максималното стандартно отклонение е ±3.5% при 50% дялове. 1% от извадката е равен на около 55 хиляди души.

Бъдете първият коментирал

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.



Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.