„С такси в страната на чудесата“ на Стан Рашков: Малко политика, малко социология, малко утопия и много чувство за хумор

В разгара на лятото в поредицата „Нова българска проза“ на издателство „Ерго“ ще намерите едно забавно, смешно и актуално четиво, сатирично-философския роман в разкази „С такси в страната на чудесата“ от Стан Рашков.

Гениално чувство за хумор, жив диалог, приключения из българските бели и черни пътища, малко политика, малко социология, малко утопия…

Стан Рашков идва на този свят във възрожденското градче Трявна на 27 март 1957 г. и си тръгва от него в мегаполитния Ротердам на 11 април 2018 г. Живее и твори в България до 1991 г. Завършва българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“ и работи като журналист и главен редактор на тогавашния областен вестник „Кремиковски металург“. Същевременно публикува хумористични разкази в различни вестници и списания. През пролетта на 1991 г. напуска България със семейството си и се установява да живее и работи в Холандия, но не се отказва да твори на български език. Основава фирма за графичен дизайн и визуални комуникации Pressure Line в Ротердам през 1997 г., в която със семейството си работи с много жар и вдъхновение до последния си дъх.

„С такси в страната на чудесата“ е сборник от хумористични разкази, които постепенно прерастват в приказно-абсурден „таксиметров“ роман. Тази книга е своеобразно продължение на първия сатирично-философски роман на Стан Рашков „Отпушени мисли“, излязъл през 2014 година.

Още навремето сатирикът Стан (тогава Станимир) Рашков търсеше, откриваше и описваше абсурдите в нашата Страна на розите (и на склерозите). По-късно той замина за Страната на лалетата, но запази сатиричния си поглед към „милите ни, родни картинки”, които от оня „нормален” край на Европа изглеждат още по-абсурдни. В своята последна книга сатирикът се връща у нас, в Страната на чудесата, наблюдавайки живота от седалката на такси – като чужденец, пристигнал отдалеч, но и като българин, който никога не е напускал „своята мила, родна страна”.

Но докато „Такси”-то му стигне до българския читател, Стан си тръгна завинаги – в онова далечно пътуване, от което никой не се е върнал.

Сигурен съм обаче, че присмехулните му очи продължават да ни наблюдават, сега пък от небесната гледна точка – колко ли нелепо му изглеждаме оттам?

Михаил Вешим

По-долу четете откъс от книгата

Мачване

Живко Живков беше сладкодумен таксиметров шофьор. Пълничък, с доста дебел врат и с оплешивяло теме. Беше леко запотен и ме оглеждаше хитро с очичките си. 

– Значи ти живееш вече двайсет и четири години в Холандия? –попита ме той след краткото ни запознанство. – То и аз, може да се каже, живях известно време в Холандия. Преди да се хвана в такситата, прекарвах коли от пазара в Утрехт. Не беше лош бизнес, ама свърши. Бях понаучил доста холандски думи… Абе много хъркат тези холандци! Като че ли всички думи започват с “хъ”.
– Да, така е – съгласих се аз, – “гъ”-то навсякъде се произнася “хъ”.

– Странен народ са тия – произнесе се Живко Живков. – И жените са странни. Има такива хубави млади холандки… ама като минат четирийсет и петте, повечето от тях се остригват и загубват всякаква женственост. Заприличват на мъже. Не хващат око…
– Прав си, да. Аз затова се заглеждам по по-млади.
– Чакай, сега ще ти разкажа една история – продължи той, спирайки на поредния светофар. – Нали знаеш какво значи думата “мач”? Английска е, не е холандска. Има я по сайтове за запознанства. Означава “съответствам”, “подхождам”.
– Е, разбира се, че знам – прекъснах го аз.
– Добре де, знаеш. Но не знаеш, че аз вече съм я вкарал в българския език. Слушай сега. Веднъж викам на съпругата си: 

– Жена ми, напоследък си мисля, че ние с тебе все още не сме се мачнали. Още не знаем дали си подхождаме. Дали имаме общи интереси, дали можем да решаваме заедно проблемите си, дали се привличаме или се отблъскваме…
– Абе, скъпи каза жена ми, – ние сме се мачнали много отдавна!
– Да, ама то сега има нови сайтове по интернет, които изчисляват до абсолютна точност дали си допадаме – викам й аз.
– Ти пък, та ние вече трийсет години живеем заедно, без никакви семейни скандали, без проблеми…
– Да, ама представи си, че ние… Не е ли по-добре да се мачнем на някой сайт. Все едно, че сега се запознаваме. Ще ни освежи релацията! – упорствам аз.
– Че какво ни е на релацията? – заинати се жена ми. – То не само че сме се мачнали, ами сме се омачнали и намачнали!
– Да, ама ако се мачнем отново, ще е официално!
– Та ние официално сме бракосъчетани!
– Да, ама не сме мачнати…
– Я си мачвай майка си – жена ми не издържа…
Не казах нищо. Оставих я да ходи да спи. Включих компютъра и си направих подробен профил в един сайт за запознанства. Качих си и подходяща снимка. Написах на английски match, запалих си цигара и изчаках да видя с коя ще се мачна… Изведнъж на профила ми изскочиха снимки, не знам защо, ама само на холандски жени – късо остригани, обути с алпинистки чепици, с ранички на гърба, вървящи с щеки по велосипедни алеи, жени на колелета – с яки мъжки бедра, жени на неопределена възраст и с неопределен пол, невероятно дебели жени, ужасно тънки жени… Появиха се и мъже. После дойдоха и травестити. Следваха няколко лесбийки, които от време на време харесваха и мъже с профил като моя. После се мачнаха с профила ми и няколко травестита, които искаха да бъдат нещо повече – например да достигнат физическото състояние между женски вълци и мъжки хлебарки. 

– Живко, тук малко прекаляваш – прекъснах го аз. – Това е доста измислена история.
– Не бе, истината ти говоря! Слушай сега. Мачването си е сериозна работа. Докато скролвах надолу, се появиха няколко профила на овце, все още на млада възраст, които търсеха сериозни партньори с цел свободен секс. Попаднах и на една пенсионирана циркова тигрица, която желаеше да сподели живота си с пенсиониран, но все още енергичен лъв, с цел пътувания, разходки из природата, културни развлечения, танци и бинго. Но най-интересен беше профилът на женска кобра от зоологическата градина в София, която търсеше мъж да й изцежда отровата… Как мога да се мачна с всичко това? Направо се ужасих и тихо, за да не събудя жена си, отидох да спя. А на другия ден й викам:
– Скъпа, никога повече няма да искам да се мачваме.
– Да, ама аз тази нощ се мачнах! – отговори ми тя. – И то с теб! Аз отдавна имам профил в този сайт, скъпи. Я сега вземи ми изцеди отровата… 

– Страхотен разказ, Живко! – казах накрая аз. – Сега спри ей там, да сляза. И един съвет от мен. Изцеждай всеки ден отровата от змията! – Да бе, това правя! Иначе нямаше да съм жив! Хайде, приятен ден!

Платих му и проследих таксито. На петдесет метра по-нататък той спря и в колата му се качи руса, много късо остригана жена с раничка на гърба, която изглеждаше като слаб, висок мъж с алпийски обувки, тръгнал да покорява Черни връх. Стори ми се, че жената имаше и брада. Полата й се развя от вятъра, но аз веднага си преместих погледа, за да не видя това, което може би бих видял.

“Е, научих поне една нова дума в българския език”, казах си. “Не че не я знам, но е нещо ново в езика. Мачването си е наистина мачване! Майтап няма!” 

Редактор Петър Величков
Рисунки Веселин Зидаров
Графичен дизайн и предпечат Делян Рашков
164 стр., цена 14,00 лв.
ISBN 978-619-7392-39-5 

www.ergobooks.eu

 

Публикацията е част от кампанията на Вевести.бг „Нещо за четене срещу неграмотността“.

Бъдете първият коментирал

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.



Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.