9 септември: най-голямата трагедия в новата българска история

Снимка: pixabay.com

България нямаше да я има, ако не беше освободена от СССР – такива реакции се чуват от Москва след позицията на МВнР. Но има и друг възглед: 9 септември поставя началото на най-позорния период в новата българска история, пише Николай Цеков в коментар за Дойче Веле

На 5 септември 1944 година Съветският съюз обявява война на България, която дотогава запазва неутралитет в съветско-германския конфликт. Червената армия окупира страната под предлог, че там се укриват германски войски. Но това не отговаря на действителността, доколкото още в края на август, по заповед на правителството на Багрянов, малобройните германски части са принудени да се изтеглят или са обезоръжени, а в българските пристанища са потопени 74 кораба на нацистите.

Когато България бе превърната в съветски придатък

Всъщност драмата за България започва още в края на юли 1944, когато Сталин внезапно спира съветското настъпление пред вратите на Варшава, за да остави нацистите да ликвидират въстанието на антикомунистическата полска съпротива. Съветският лидер пренасочва военните усилия към Балканите, защото се опасява да не бъде изпреварен от англо-американски десант в Гърция, който би осуетил плановете за превръщане на държавите от Централна и Югоизточна Европа в сателити на СССР. На 8 септември съветските войски нахлуват в България, а ден по-късно, по инструкция от Москва, група комунисти и някои офицери от армията, спечелени на страната на комунистите, нахълтват в сградата на военното министерство и се самопровъзгласяват за ново българско правителство. Едва по- късно в страната един подир друг се завръщат Вълко Червенков, Васил Коларов и Георги Димитров, които към този момент са съветски граждани и членуват в болшевишката партия.

Още в първите три месеца след 9 септември 1944 в България са избити близо 30 000 представители на дотогавашния елит. Целта: да се разчисти пътят към властта на безпросветни и безскрупулни поддръжници на съветския режим. (09.07.2019)

Американският историк проф. Сирил Блек, който до 1947 година работи в Съюзната контролна комисия в България, посочва, че шефът на тази комисия генерал Бирюзов веднага уволнява 16 висши български офицери, сред които и шефа на българския генерален щаб, след което поставя на мястото им съветски военни. България е въвлечена във войната срещу Германия, а 280-хилядната българска армия незабавно е изпратена на фронта. В България остава една близо 200-хилядна окупационна съветска войска, която на практика няма никаква работа. Съвременници твърдят, че съветските войници масово злочинстват (конфискации, убийства, грабежи, изнасилвания) и в същото време осигуряват комфорт на комунистическо-криминалните „шпицкоманди“, които избиват дотогавашния елит на държавата. С други думи, българската армия е изпратена да се сражава срещу Вермахта, за да се осъществи по-лесно замисълът на Сталин и Димитров за превръщането на страната в съветски придатък.

В съседна Румъния, която е победена във войната, след първоначалните безчинства на съветските войски Букурещ успява да се споразумее със Сталин, че всички реквизирани от окупаторите стоки и услуги ще бъдат съгласувани с румънската страна. Българските комунисти обаче отстъпват пред нестихващите съветски искания за все нови и нови стопански и военни вноски в полза на окупатора, които продължават да бъдат събирани дори и след сключването на мирния договор през 1947. Над половината от произведения в страната брутен вътрешен продукт за периода 1945-1947 година – според повечето съвременни оценки, именно на толкова възлизат разходите, които България е била принудена да направи под формата на храни, златни и валутни резерви, заводи, тютюни, розово масло, ценни метали, всевъзможна техника и услуги. А професор Блек свидетелства, че дори марионетният сталинистки премиер Георги Димитров постоянно е бил наблюдаван от свой безмълвен и анонимен „съветник“, когото американците подозират като агент на НКВД.

Професорът по история в Пловдивския университет Людмил Спасов посочва, че най-страшните катастрофи за България през 20 век безспорно са Ньойският договор от 1919 и съветското нахлуване през 1944. Вярно, че в Ньой България губи 10% от територията си и изплаща тежки контрибуции, но остава независима и демократична държава със запазени политически, стопански и социални структури. Съвсем друго е положението след съветската окупация, изтъква Спасов. В резултат от тази окупация и от политиката, която в продължение на близо пет десетилетия водят марионетните управници на България, под въпрос се оказва дори самото съществуване на страната върху политическата карта на света. Нека да припомним опитите България да бъде превърната в седма югорепублика, а по-късно и в 16-та съветска република. Случилото се след септември 1944 обрича България на пълен икономически провал (трите фалита на НРБ) и на тотална политическа и военна зависимост от Москва. Нещо повече: като съветски сателит, в случай на нова световна война България би била и ядрена мишена.

„България беше протекторат на СССР“

Професор Калин Янакиев е убеден, че много българи и понастоящем не осъзнават истинския смисъл на случилото се с родината им през втората половина на миналия век. „Уникалното в инвазията на Кремъл в България е, че за разлика от други окупирани от Съветите страни като Полша, Чехословакия и Унгария, при нас болшевишката агресия до ден-днешен не е получила своето истинско наименование. Моето тълкуване на случилото се е следното: от 1944 до края на 1989 България беше протекторат на СССР. Макар и опитът да бъдем харизани на тази империя да не беше успешен, животът на българите в нейната желязна хватка нямаше нищо общо с понятия като суверенитет и национална независимост. Боя се, че този трагичен период от новата история на страната не е осмислен и до днес. Доказателство за това са постоянно изразяваната от много българи носталгия по соца като някакво чисто нашенско явление и безкрайните спорове как да се преподава на учениците този унизителен и жалък за българската държавност период от новата ни история“, посочва Янакиев.

Според него, особено цинично за българската национална свяст и самосъзнание е непокътнатото и непоклатимо присъствие на паметниците на съветските окупатори в столицата и в други големи градове. „Цели три десетилетия след кончината на протектората НРБ така и не се намери политическа сила и политическа воля тези символи на големия ни национален позор най-после да бъдат премахнати“, заключава проф. Янакиев.

Анкетата на vEvesti.bg

4 Comments

  1. Девети септември може и да е бил черна дата за хора, които са си оцапали ръцете с кръвта на невинни хора, но народът посреща освободителите с цветя, хляб и сол, а баба ми ги посрещаше с пълна престилка с ябълки. Така че не обобщавайте.

  2. Защо толкова методично и целенасочено се говори и пише по тази тема ? Защо никой никъде не споменава малко известният факт , че всичко е решено предварително при тайно гласуване между тогавашните Световни сили ? Че България /както и сега , в момента / не е имала никаква възможност да се противопостави на решението на Свтовният елит ?

    • Хайде, стига вече с тези червени опорни точки!
      Сигурно съюзниците са наредили да се избие ЦЕЛИЯТ ЕЛИТ на България без съд и присъда или чрез хунвейбинския „народен съд“!

  3. Защо толкова методично и целенасочено се говори и пише по тази тема ? Защо никой никъде не споменава малко известният факт , че всичко е решено предварително при тайно гласуване между тогавашните Световни сили ? Че България /както и сега , в момента / не е имала никаква възможност да се противопостави на решението на Свтовният елит ?

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.



Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.