ИПИ: България достига 37-о място в света в Индекса на икономическа свобода на „Фрейзър“

Институт за пазарна икономика

България бавно се изкачва в индекса „Икономическата свобода по света“ на института „Фрейзър“, като в последното му издание за 2019 г. тя заема 37-о място от 162 държави и територии, на фона на 46-то място само преди година.

Използваните данни в изследването са за 2017 г.

Това съобщават от Института за пазарна икономика, който е местен партньор на института „Фрейзър“ и член на Мрежата за икономическа свобода

България постига най-високата си позиция заемана в индекса, но всъщност това е връщане на това най-високо място от 2009 г., когато е пак на 37-мо място. От 2009 до 2015 година има влошаване, а от 2015 г. се наблюдава обръщане на тенденцията.

Няма изненади в подреждането на лидерите по икономическа свобода и тази година – на първите места се нареждат Хонконг (със стойност на индекса 8,91 от възможни 10), Сингапур (8,71) и Нова Зеландия (8,5), а челната десетка се допълва от Швейцария, САЩ, Ирландия, Обединеното Кралство, Канада, Австралия и Мавриций, като всички  са със стойност на индекса над 8. На другия край на класацията са Венецуела, Либия и Судан, като повечето от страните на дъното са в условия на гражданска война, тежка икономическа криза или и двете.

Индексът „Икономическа свобода по света“ комбинира множество индикатори, които изграждат пет подиндекса – размер на правителството, правна система и защита на правата на собственост, стабилни пари, свобода на международната търговия и регулации.

Графика 1 представя класирането на България във всяка една от тези категории.

 

Графика 1: Класиране на България в подиндексите на „Икономическа свобода по света“ с данни за 2016 и 2017 г.

Източник: Икономическата свобода по света 2019, институт „Фрейзър“ с данни за 2017 г.

Тази година България е на 37-о място от 162 държави и територии, като се е изкачила с девет места в рамките на една година. Точно над нея се нареждат Испания и Швеция, а под нея – Израел и Белгия. Общият ръст в стойността на индекса е 0,12 – от 7,43 до 7,55. За сравнение, в първата година в която страната участва – 1985, стойността му е била 5,27.

Динамиката и класирането на страната обаче далеч не е еднакво в различните категории на индекса:

  • Регулации (7,78) – наблюдава се леко подобрение спрямо предходната година. България получава най-ниските оценки в този подиндекс за административните изисквания за правене на бизнес, както и поради наличието на корупция. Обратно, в регулирането на кредитния пазар, започването на бизнес и  лицензирането страната получава близки до максималните резултати;
  • Свобода на международната търговия (8,11) – България постига добър резултат поради членството си в ЕС, заради което категориите за мита и регулаторни пречки пред търговията са с висока оценка;
  • Стабилни пари (9,43) – валутният борд остава гарант за стабилността на лева, като това е категорията в която България традиционно постига най-добрите си резултати;
  • Правна система и право на собственост (5,28) – изменението на този подиндекс е причината за чувствителното подобрение на общото класиране на България от изданието от 2018 г., въпреки това той остава най-слабият аспект на икономическата свобода у нас. Тук обаче своята роля играе изменение в множителя за равенството в третирането на половете, по който страната получава максимален резултат, на фона на 0,85 миналата година, което от своя страна я тласка нагоре спрямо тези с по-значителни полови неравенства.  Реални увеличения има само при надеждността на полицията (0,13) и независимостта на съдебната система (0,16), но по втория индикатор оценката е изначално много ниска – 3,49 от 10.
  • Размер на правителството (7,13) – в този компонент промени липсват. Оценката е сравнително ниска в резултат на високите държавни разходи и бюджетни трансфери и субсидии. Положително влияние обаче оказва благоприятният данъчен режим и, в частност, плоския данък.

Динамиката на индекса, съчетана с тази на компонента за правната система, ясно демонстрират, от една страна, противоположните тенденции в тях, а от друга – реалната стагнация на икономическата свобода в България през последните години. На практика, последните значителни подобрения в страната са през годините на скокообразен растеж преди присъединяването към Европейския съюз, а оттогава повишенията в стойността на индекса са козметични. В същия период обаче изменението в оценката на правната система е в противоположна посока, а, както виждаме по-горе, тазгодишното подобрение е следствие от промени в методите на изследването, а не на реални повишения в качеството на правната среда. Що се отнася до останалите подиндекси, най-чувствително се повишават оценките в областта на стабилните пари, в следствие на по-ниските нива на инфлацията.

Графика 2: Динамика на индекса на икономическа свобода и на подиндекса на правната система и правото на собственост  за България


Източник: Икономическата свобода по света 2019, „Фрейзър“ институт

Фокусът върху икономическата свобода и нейните многообразни аспекти далеч не е случаен. Нееднократно е демонстрирано, че високите равнища на икономическа свобода са движещ фактор зад по-високите доходи и стандарт на живот, по-ниските бедност и неравенство и по-високия икономически растеж. Въпреки номиналното подобрение на България в индекса на „Фрейзър“ тази година обаче, последното десетилетие като цяло е такова на стагнация на икономическата свобода в страната, и битката за нейното подобрение не бива да бъде изоставяна.

Анкетата на vEvesti.bg

Бъдете първият коментирал

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.



Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.