Адела Пеева в един „Особен поглед“ и зов за адекватност

Адела Пеева

Даниел Димитров, БТА

Панорамата от филми, наречена „Особен поглед“, и посветена на жени режисьорки в българското игрално кино, ще се състои за първи път между 17 и 23 септември в София. Идеята е на режисьорката Адела Пеева.

„Чувствителността не жените е по-различна от тази на мъжете, затова и събитието е наречено „Особен поглед“. И това ще стане ясно от творбите в афиша, които са на авторки от всички генерации – от пионерите в родното игрално кино до млади режисьорки, направили наскоро своя дебют.

След всяка прожекция ще има дискусия с кинокритиците Мая Димитрова и Ингеборг Братоева. Своеобразен дебат за жените в родното кино обаче се разиграва дни преди началото на събитието. Участници в него са именитите ни режисьорки Адела Пеева, Мариана Евстатиева и Ралица Петрова.

„За присъствието на жените-режисьорки все още не се знае достатъчно и не се говори много, въпреки че някои от най-добрите филми са създадени от нас“, смята Адела Пеева. Това според нея е било и основната причина да направи сайт, специално за жените режисьорки, а предстоящата панорама е само естествено продължение на уеб проекта. Тя е убедена, че има много креативни жени режисьорки, които остават в сянка.

Адела Пеева веднага подкрепя думите си с цифри. В цялата история на българския национален фестивал на игрално кино, от 1961 г. насам, само чeтири жени печелят „Златна роза“. И това са Бинка Желязкова за филма „А бяхме млади“ (1961). Цели 43 години по-късно, през 2004 г., Зорница София е победител с „Мила от Марс“ (като наградата е поделена с режисьора Станимир Трифонов за „Изпепеляване“). През 2006 г. Милена Андонова е фаворит с „Маймуни през зимата“ и през 2016 г. Ралица Петрова – за „Безбог“ (последните две ленти са част от панорамата).

На 31-вото и 32-рото издание на фестивала (2013 г. и 2014 г.) в състезателната програма не е имало нито един филм на жена режисьор. На 34-ото и 35-ото издание на „Златна роза“, от общо 27 заглавия, шест са на жени режисьорки и други два са режисирани съвместно от мъж и жена режисьори. На тазгодишния 37-и фестивал няма значителна промяна – от 14 филма, три са на жени-режисьорки (един от тях е в тандем).

В последните години Националният филмов център си поставя за приоритет подкрепата на дебютни филми, посочва Адела Пеева. За период от три години (2015- 2017) за субсидия са кандидатствали общо 43 пълнометражни игрални дебютни филма, от които 20 са на жени режисьорки. Нито една от кандидатстващите в категория „Дебют“ жени не е получила финансиране.

От създаването на Националната академия за театрално и филмово изкуство (НАТФИЗ) до днес, в специалност „Филмова и телевизионна режисура“ са се обучавали 130 студенти мъже, като 45 от тях са направили пълнометражен игрален филм. По същото време, обучавалите се в същата специалност жени са 63. Едва 11 от тях са направили своя игрален филм.

Адела Пеева припомня, че наскоро кинофестивалът в Берлин е поел ангажимент за налагане на квота 50 на 50 по отношение на филмите, създадени от жени и от мъже режисьори. „У нас това е непостижимо, нито е наша цел, но и 10 на 90 не е нормално“, категорична е тя.

„Трябва да се делим по талант“, е категоричното мнение на другата наша голяма режисьорка Мариана Евстатиева. Не отрича, че ако погледнем в историята на изкуството, виждаме, че има много талантливи мъже белетристи и много по-малко жени. „Като че ли жената има страшно много други ангажименти и друго присъствие в живота, за да може всеотдайно да се отдаде на един тип изкуство, както го правят мъжете, допълва тя. Те се затварят и си гледат своето, но въпреки всичко, талантът на жената успява да се наложи“, коментира Евстатиева.

Според Ралица Петрова филмите са само едно огледало на света, в който живеем: „Няма как да липсва толерантност в обществото, да възприемаме жените в техния клиширан архитип на поддържаща сила, а във филмите да е различно. Няма как едни хора, които седят в едни комисии да избират такива филми, защото те разбутват общественото статукво и техните вътрешни ценности. Какво определя един силен филм – вкусът, на този, който чете сценария“.

Ралица Петрова апелира за повече толерантност: „Ние преди всичко сме хора, изтъкани от страхове“. По думите й нашето общество е издигнало в култ една хипермъжественост, а това започва от политическия елит. „Тази хипермъжественост пречи не само на жените, които са изключително подтиснати и трябва да отговарят на определи стереотипи, за да не бъдат изхвърлени. Всичко това вреди и на мъжете“, категорична е тя.

Откриването на панорамата „Особен поглед“ е с „Лавина“ на режисьорите Ирина Акташева и Христо Писков. Това е единственият български филм, създаден в стила „филм катастрофа“. Закриването е с „Жалейка“ – дипломната работа на българката Елица Петрова, завършила Академията за филмово изкуство и телевизия в Берлин. Филмът е отличен със специален диплом на фестивала „Берлинале“ през 2016 г. В програмата са още „Привързаният балон“ на Бинка Желязкова, „Горе на черешата“ на Мариана Евстатиева, „Воевода“ на Зорница София, „Съседката“ на Адела Пеева, „Прокурорът, защитникът, бащата и неговият син“ на Иглика Трифонова. Входът за всичките 14 прожекции е свободен. Проектът е финансиран от програма „Култура“ на Столичната община.