Адела Пеева в един „Особен поглед“ и зов за адекватност

Адела Пеева

Даниел Димитров, БТА

Панорамата от филми, наречена „Особен поглед“, и посветена на жени режисьорки в българското игрално кино, ще се състои за първи път между 17 и 23 септември в София. Идеята е на режисьорката Адела Пеева.

„Чувствителността не жените е по-различна от тази на мъжете, затова и събитието е наречено „Особен поглед“. И това ще стане ясно от творбите в афиша, които са на авторки от всички генерации – от пионерите в родното игрално кино до млади режисьорки, направили наскоро своя дебют.

След всяка прожекция ще има дискусия с кинокритиците Мая Димитрова и Ингеборг Братоева. Своеобразен дебат за жените в родното кино обаче се разиграва дни преди началото на събитието. Участници в него са именитите ни режисьорки Адела Пеева, Мариана Евстатиева и Ралица Петрова.

„За присъствието на жените-режисьорки все още не се знае достатъчно и не се говори много, въпреки че някои от най-добрите филми са създадени от нас“, смята Адела Пеева. Това според нея е било и основната причина да направи сайт, специално за жените режисьорки, а предстоящата панорама е само естествено продължение на уеб проекта. Тя е убедена, че има много креативни жени режисьорки, които остават в сянка.

Адела Пеева веднага подкрепя думите си с цифри. В цялата история на българския национален фестивал на игрално кино, от 1961 г. насам, само чeтири жени печелят „Златна роза“. И това са Бинка Желязкова за филма „А бяхме млади“ (1961). Цели 43 години по-късно, през 2004 г., Зорница София е победител с „Мила от Марс“ (като наградата е поделена с режисьора Станимир Трифонов за „Изпепеляване“). През 2006 г. Милена Андонова е фаворит с „Маймуни през зимата“ и през 2016 г. Ралица Петрова – за „Безбог“ (последните две ленти са част от панорамата).

На 31-вото и 32-рото издание на фестивала (2013 г. и 2014 г.) в състезателната програма не е имало нито един филм на жена режисьор. На 34-ото и 35-ото издание на „Златна роза“, от общо 27 заглавия, шест са на жени режисьорки и други два са режисирани съвместно от мъж и жена режисьори. На тазгодишния 37-и фестивал няма значителна промяна – от 14 филма, три са на жени-режисьорки (един от тях е в тандем).

В последните години Националният филмов център си поставя за приоритет подкрепата на дебютни филми, посочва Адела Пеева. За период от три години (2015- 2017) за субсидия са кандидатствали общо 43 пълнометражни игрални дебютни филма, от които 20 са на жени режисьорки. Нито една от кандидатстващите в категория „Дебют“ жени не е получила финансиране.

От създаването на Националната академия за театрално и филмово изкуство (НАТФИЗ) до днес, в специалност „Филмова и телевизионна режисура“ са се обучавали 130 студенти мъже, като 45 от тях са направили пълнометражен игрален филм. По същото време, обучавалите се в същата специалност жени са 63. Едва 11 от тях са направили своя игрален филм.

Адела Пеева припомня, че наскоро кинофестивалът в Берлин е поел ангажимент за налагане на квота 50 на 50 по отношение на филмите, създадени от жени и от мъже режисьори. „У нас това е непостижимо, нито е наша цел, но и 10 на 90 не е нормално“, категорична е тя.

„Трябва да се делим по талант“, е категоричното мнение на другата наша голяма режисьорка Мариана Евстатиева. Не отрича, че ако погледнем в историята на изкуството, виждаме, че има много талантливи мъже белетристи и много по-малко жени. „Като че ли жената има страшно много други ангажименти и друго присъствие в живота, за да може всеотдайно да се отдаде на един тип изкуство, както го правят мъжете, допълва тя. Те се затварят и си гледат своето, но въпреки всичко, талантът на жената успява да се наложи“, коментира Евстатиева.

Според Ралица Петрова филмите са само едно огледало на света, в който живеем: „Няма как да липсва толерантност в обществото, да възприемаме жените в техния клиширан архитип на поддържаща сила, а във филмите да е различно. Няма как едни хора, които седят в едни комисии да избират такива филми, защото те разбутват общественото статукво и техните вътрешни ценности. Какво определя един силен филм – вкусът, на този, който чете сценария“.

Ралица Петрова апелира за повече толерантност: „Ние преди всичко сме хора, изтъкани от страхове“. По думите й нашето общество е издигнало в култ една хипермъжественост, а това започва от политическия елит. „Тази хипермъжественост пречи не само на жените, които са изключително подтиснати и трябва да отговарят на определи стереотипи, за да не бъдат изхвърлени. Всичко това вреди и на мъжете“, категорична е тя.

Откриването на панорамата „Особен поглед“ е с „Лавина“ на режисьорите Ирина Акташева и Христо Писков. Това е единственият български филм, създаден в стила „филм катастрофа“. Закриването е с „Жалейка“ – дипломната работа на българката Елица Петрова, завършила Академията за филмово изкуство и телевизия в Берлин. Филмът е отличен със специален диплом на фестивала „Берлинале“ през 2016 г. В програмата са още „Привързаният балон“ на Бинка Желязкова, „Горе на черешата“ на Мариана Евстатиева, „Воевода“ на Зорница София, „Съседката“ на Адела Пеева, „Прокурорът, защитникът, бащата и неговият син“ на Иглика Трифонова. Входът за всичките 14 прожекции е свободен. Проектът е финансиран от програма „Култура“ на Столичната община.

Анкетата на vEvesti.bg

Бъдете първият коментирал

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.



Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.