„Племето на майките“ и „Азбука за деца и възрастни“ – книжки с авторски илюстрации

Излязоха от печат две великолепно илюстрирани книжки на Ирина Каракехайова – „Племето на майките” и „Азбука за деца и възрастни”.
 
„Племето на майките” (14 лв., 68 стр., издателство Колибри) обединява текст и илюстрации по уникален начин. Ето как авторката обяснява мотивацията си да създаде тази книга: „Веднъж пътувах с бебето си в трамвая. Качиха се двама души – мъж и жена, които накратко могат да бъдат описани с клишето „очукани от живота“. Не много възрастни, но и не добре запазени, с липсващи зъби, и двамата със следи от привлекателност, но вече трудно забележими. Мъжът носеше найлоново пликче с половинка хляб и 2 – 3 малки хартиени пакетчета – навярно обядът им. Както ги наблюдавах в продължение на няколко спирки, мъжът изведнъж забеляза бебето. Само за няколко секунди той успя да развие едното пакетче, в което имаше салам, да извади нож, да отреже половината и пред ококорените ни очи – моите и на бебето, се появи парче от най-долнопробния салам, набучено на нож, за да си хапне то. Аз бях готова да се разплача – и тогава с периферното си зрение забелязах реакцията на хората в трамвая. Всички го следяха с презрение, у някои граничещо с възмущение, у други – със снизхождение. Какъв идиот! На този човек посвещавам книгата си в уверение на това, че жестът му не е бил напразен.”
 
„Азбука за деца и възрастни” (16 лв., 64 стр.) е по-различна азбука, защото буквичките са съпроводени с магическите илюстрации на авторката. Според нея буквите са нужни, за да реконструираме фините трептения на материята: „Бих искала да предам звуковата вълна, която хартията не провежда, чрез тънкия щрих на молива и категоричната яснота на образа. С уважение към писмеността, децата и родителите.” Ирина вярва, че не бива да обучаваме малчуганите с „адаптирани“ заместители, а с красотата на реалността, която ги привлича и възбужда въображението им.

За детето светът е реалност и природа едновременно. То не прави естетическа разлика между фаса и розата. С наслада опипва, опитва и разкъсва и двете. С огромен труд и шумна радост то изследва света неуморно и непредубедено, с прецизност и страст. Затова е обидно, когато го обучаваме с „адаптирани“ заместители, а не с красотата на реалността, която го привлича и възбужда въображението му.

Буквите са магически знаци, защото тяхната свързаност създава светове – многопластови и триизмерни. В същото време те са базови градивни единици като прозаичните предмети около нас. Когато диференцираме това, което ни заобикаля (същностна част от развитието и порастването), нека не отнемаме от заряда на атомите и молекулите и от поляритета на пространствата в тях. Буквите са ни нужни, за да реконструираме именно тези фини трептения на материята. Бих искала да предам звуковата вълна, която хартията не провежда, чрез тънкия щрих на молива и категоричната яснота на образа. С уважение към писмеността, децата и родителите.

„…красотата няма вече да бъде нито проект, нито цел, а ще стане очевидната реалност на нашата природа.“
Мюриел Барбери, „Елегантността на таралежа“

 По-долу четете откъс от „Племето на майките“

Веднъж пътувах с бебето си в трамвая. Качиха се двама души – мъж и жена, които накратко могат да бъдат описани с клишето „очукани от живота“. Не много възрастни, но и не добре запазени, с липсващи зъби, и двамата със следи от привлекателност, но вече трудно забележими. Мъжът носеше найлоново пликче с половинка хляб и 2 – 3 малки хартиени пакетчета – навярно обядът им. Както ги наблюдавах в продължение на няколко спирки, мъжът изведнъж забеляза бебето. Само за няколко секунди той успя да развие едното пакетче, в което имаше салам, да извади нож, да отреже половината и пред ококорените ни очи – моите и на бебето, се появи парче от най-долнопробния салам, набучено на нож, за да си хапне то. Аз бях готова да се разплача – и тогава с периферното си зрение забелязах реакцията на хората в трамвая. Всички го следяха с презрение, у някои граничещо с възмущение, у други – със снизхождение. Какъв идиот! На този човек посвещавам книгата си в уверение на това, че жестът му не е бил напразен. 

Ирина Каракехайова

Ирина Каракехайова е родена в София през 1975г. Автор и художник е на книгите „Племето на майките“ (2009), „Храната на племето“ (2010), „Домашна екология“ (2011), „Град като град“ (2013) от поредицата „Племена“ (изд. Формат.бг). Завършила е „Сценография“ и „Живопис“ в Нов  български университет, София. Темата на докторската й дисертация е „Взаимодействие между вербално и визуално в съвременния англоезичен графичен роман.“

Otkys-Plemeto-na-maikite