„Племето на майките“ и „Азбука за деца и възрастни“ – книжки с авторски илюстрации

Излязоха от печат две великолепно илюстрирани книжки на Ирина Каракехайова – „Племето на майките” и „Азбука за деца и възрастни”.
 
„Племето на майките” (14 лв., 68 стр., издателство Колибри) обединява текст и илюстрации по уникален начин. Ето как авторката обяснява мотивацията си да създаде тази книга: „Веднъж пътувах с бебето си в трамвая. Качиха се двама души – мъж и жена, които накратко могат да бъдат описани с клишето „очукани от живота“. Не много възрастни, но и не добре запазени, с липсващи зъби, и двамата със следи от привлекателност, но вече трудно забележими. Мъжът носеше найлоново пликче с половинка хляб и 2 – 3 малки хартиени пакетчета – навярно обядът им. Както ги наблюдавах в продължение на няколко спирки, мъжът изведнъж забеляза бебето. Само за няколко секунди той успя да развие едното пакетче, в което имаше салам, да извади нож, да отреже половината и пред ококорените ни очи – моите и на бебето, се появи парче от най-долнопробния салам, набучено на нож, за да си хапне то. Аз бях готова да се разплача – и тогава с периферното си зрение забелязах реакцията на хората в трамвая. Всички го следяха с презрение, у някои граничещо с възмущение, у други – със снизхождение. Какъв идиот! На този човек посвещавам книгата си в уверение на това, че жестът му не е бил напразен.”
 
„Азбука за деца и възрастни” (16 лв., 64 стр.) е по-различна азбука, защото буквичките са съпроводени с магическите илюстрации на авторката. Според нея буквите са нужни, за да реконструираме фините трептения на материята: „Бих искала да предам звуковата вълна, която хартията не провежда, чрез тънкия щрих на молива и категоричната яснота на образа. С уважение към писмеността, децата и родителите.” Ирина вярва, че не бива да обучаваме малчуганите с „адаптирани“ заместители, а с красотата на реалността, която ги привлича и възбужда въображението им.

За детето светът е реалност и природа едновременно. То не прави естетическа разлика между фаса и розата. С наслада опипва, опитва и разкъсва и двете. С огромен труд и шумна радост то изследва света неуморно и непредубедено, с прецизност и страст. Затова е обидно, когато го обучаваме с „адаптирани“ заместители, а не с красотата на реалността, която го привлича и възбужда въображението му.

Буквите са магически знаци, защото тяхната свързаност създава светове – многопластови и триизмерни. В същото време те са базови градивни единици като прозаичните предмети около нас. Когато диференцираме това, което ни заобикаля (същностна част от развитието и порастването), нека не отнемаме от заряда на атомите и молекулите и от поляритета на пространствата в тях. Буквите са ни нужни, за да реконструираме именно тези фини трептения на материята. Бих искала да предам звуковата вълна, която хартията не провежда, чрез тънкия щрих на молива и категоричната яснота на образа. С уважение към писмеността, децата и родителите.

„…красотата няма вече да бъде нито проект, нито цел, а ще стане очевидната реалност на нашата природа.“
Мюриел Барбери, „Елегантността на таралежа“

 По-долу четете откъс от „Племето на майките“

Веднъж пътувах с бебето си в трамвая. Качиха се двама души – мъж и жена, които накратко могат да бъдат описани с клишето „очукани от живота“. Не много възрастни, но и не добре запазени, с липсващи зъби, и двамата със следи от привлекателност, но вече трудно забележими. Мъжът носеше найлоново пликче с половинка хляб и 2 – 3 малки хартиени пакетчета – навярно обядът им. Както ги наблюдавах в продължение на няколко спирки, мъжът изведнъж забеляза бебето. Само за няколко секунди той успя да развие едното пакетче, в което имаше салам, да извади нож, да отреже половината и пред ококорените ни очи – моите и на бебето, се появи парче от най-долнопробния салам, набучено на нож, за да си хапне то. Аз бях готова да се разплача – и тогава с периферното си зрение забелязах реакцията на хората в трамвая. Всички го следяха с презрение, у някои граничещо с възмущение, у други – със снизхождение. Какъв идиот! На този човек посвещавам книгата си в уверение на това, че жестът му не е бил напразен. 

Ирина Каракехайова

Ирина Каракехайова е родена в София през 1975г. Автор и художник е на книгите „Племето на майките“ (2009), „Храната на племето“ (2010), „Домашна екология“ (2011), „Град като град“ (2013) от поредицата „Племена“ (изд. Формат.бг). Завършила е „Сценография“ и „Живопис“ в Нов  български университет, София. Темата на докторската й дисертация е „Взаимодействие между вербално и визуално в съвременния англоезичен графичен роман.“

Otkys-Plemeto-na-maikite

Анкетата на vEvesti.bg

Бъдете първият коментирал

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.



Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.