Огнян Минчев: Грета Тунберг дава „под съд“ Германия и Франция за „замърсяване“, а защо не Китай или Индия?

Политологът проф. Огнян Минчев

Политологът Огнян Минчев коментира във фейсбук страницата си новината, че младата екоактивистка Грета Тунберг дава „под съд“ Германия и Франция за „замърсяване“

Още едно свидетелство за отчетливо политическия характер на кампанията, чието лице е 16 годишната Грета Тунберг.

Не е задължително тя да знае или да разбира целите, които си поставят хората и интересите стоящи зад нейната радикална публична позиция. Но за нас е добре ние да ги разбираме. Радикални леви движения в европейската политика се стремят да използват динамиката, освободена от кампанията на Грета, за да постигнат максимални преимущества в политическото състезание в Европа.

Да дадеш „под съд“ Германия и Франция за „замърсяване“ е твърде показателно за целите на едно движение, което претендира да е глобално, но не дава „под съд“ Китай или Индия – да споменем само двете най-големи страни – „замърсители“ на околната среда.

Франция и – особено – Германия са водещи в обратната посока, в посока максимално екологична, природосъобразна политика – дори с цената на собствения си икономически растеж. Зелените спечелиха по-голямо представителство след последните европейски избори което даде основание на различни леви движения и активистки групи да се обединят зад „зеления дневен ред“ за да постигнат радикализация вляво на европейската политика.

Това не се случва за първи път. От десетилетия е известна максимата на крипто комунистите („скритите“ комунисти) – „Което не постигнахме с идеология, ще постигнем с екология“. „Антисистемният“ патос върви по различни паралелни сюжетни линии: джендър равенство в ускорен процес на създаване на многообразни „социални полове“ (genders), ускоряваща се имиграция на неевропейско население на Стария континент с цел реализация на мултикултурната утопия на левичарите, и т.н.

Екологията е любим инструмент, защото предсказването на ужасна катастрофа след месеци, седмици, дни … е от една страна много въздействащо, а от друга – много трудно доказуемо.

Екологичната катастрофа е предсказание, което напълно се вписва в непрекъснато подновяващите се заплахи за „края на света“. Винаги има хора, които им вярват. В случая с екологичния апокалипсис обаче въздействието е много по-мощно, защото предупрежденията идват далеч не само от радикални левичарски групи, които дебнат удобни средства да се разправят с „капитализма“.

Предупрежденията следват ПР логиката и на самия „зелен капитализъм“ – на тази част от предприемаческото съсловие, което печели добре от легитимирането и експанзията на различни видове екологично облагане на стопанските дейности – квоти, ваучери и т.н. Да не забравяме и третата значима група, заинтересована от катастрофичния екологизъм – хората, които било на академична основа, било на основата на финансирани чрез третия сектор организации печелят съвсем прилични суми пари от нарастването на масовите тревоги по повод на климата.

Всичко казано дотук съвсем не означава, че човешката икономическа и друга дейност не оказва нарастващо въздействие върху природата и – в частност – върху климата. Нито обезсмисля наистина чудесните резултати от екологичната политика за отстраняване на следствията от индустриалното и всяко друго замърсяване на природата с човешки произход, от въвеждането на технологии, вписани в екологичните стандарти. Казаното иска само да посочи, че, първо, екологично-климатичната проблематика днес се е превърнала в платформа за динамично настъпление на крайната левица в европейската политика.

И, второ, че ако не бъдат функционално разграничени – включително в масовото съзнание – съдържателните опити за ефективна екологична политика от политикоидеологическите и финансови интереси за придобиване на обществена власт на гърба на екологията, хората рано или късно ще загубят доверие в необходимостта от усилия за опазване на околната среда. Така както потърпевшите от други левичарски утопии – напр. от комунизма – загубиха (поне за известно време) доверие във възможността и необходимостта от социална справедливост.

1 Коментар

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.



Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.