„Страшни приказки за мрачни вечери 2” от Алвин Шварц – страховити и забавни призрачни истории за малки и големи смелчаци

Втората част на сборника излиза с оригиналните илюстрации на Стивън Гемъл малко след появата на успешната екранизация, продуцирана от Гийермо дел Торо

Чудовищата под леглото могат да бъдат и забавни!

На български език вече може да откриете втората част на симпатично стряскащите „Страшни приказки за мрачни вечери” от американския писател и фолклорист Алвин Шварц.

B богато илюстрирания сборник „Страшни приказки за мрачни вечери 2“ ще откриете още по-разнообразни и забавно зловещи истории от фолклора на Северна Америка и от други краища на света.

Илюстрациите на Стивън Гемъл допълват плътните и увлекателно страховити разкази, в които свръхестественото е зад всеки ъгъл, а мракът е поканил на гости само най-смелите.

Бихте ли качили на автостоп истински призрак? Ще отворите ли прозореца, ако чуете почукване върху стъклото? Ще дръзнете ли да погледнете в огледалото, ако знаете, че в отражението може да видите нещо зловещо? Обичате ли да си правите кулинарни експерименти, особено ако съставките на вечерята имат подозрителен произход?

Стилът на Шварц е все така семпъл и увлекателен, а солидната доза хумор и ирония подсилва ефекта от четенето и превръща разлистването на страниците в незабравимо  куражлийско приключение!

Остава само да погледнете под леглото.

Бау!

Из „Страшни приказки за мрачни вечери 2” от Алвин Шварц

 НЕЩО НЕ БЕШЕ НАРЕД

Една сутрин Джон Съливан се озовал на улицата, вървейки към центъра на града. Не можел да си обясни какво прави тук или как се е озовал на това място, или какво е правил преди това. Не знаел нито колко е часът, нито кое време на деня е.

Видял една жена да върви към него и я спрял.

– Опасявам се, че съм си забравил часовника – казал той и се усмихнал. – Бихте ли могли да ми кажете колко е часът?

Но щом го видяла, жената изпищяла и избягала.

После Джон Съливан забелязал, че и други хора явно се плашат от него. Щом го виждали, те се притискали към стените на сградите или изтичвали на другата страна на улицата.

„Нещо не е наред с мен“, помислил си Джон Съливан. „По-добре да се прибера вкъщи.“

Повикал такси, но шофьорът му хвърлил един поглед и веднага потеглил, без да спре.

Джон Съливан не разбирал какво се случва и това го притеснило. „Може би някой от близките ми у дома би могъл да дойде тук и да ме прибере.“ Намерил телефон и се обадил на жена си, но отсреща чул глас, който не разпознал.

– Там ли е госпожа Съливан? – попитал той.

– Не, тя е на погребение – отвърнал гласът. – Господин Съливан загина вчера при инцидент в центъра на града.

 

КАТАСТРОФАТА

 

Фред и Джийн учели в една и съща гимназия, но се срещнали за първи път на коледния бал. Фред бил оти-шъл сам, Джийн – също. Скоро Фред решил, че Джийн е едно от най-милите момичета, които някога е срещал. През по-голямата част от вечерта танцували заедно.

В единайсет часа Джийн казала:

– Трябва да си тръгвам. Можеш ли да ме закараш?

– Разбира се – отвърнал Фред. – Аз също трябва да се прибирам.

– Случайно блъснах колата си в едно дърво по пътя насам – казала Джийн. – Предполагам, че вината си е моя. Трябваше да внимавам повече.

Фред я закарал до началото на Брейди Роуд. Той не познавал този квартал много добре.

– Можеш да ме оставиш тук – казала Джийн. – Пътят нататък е в много лошо състояние. Ще повървя пеша.

Фред спрял колата и є подал една лъскава гирлянда.

– Вземи я. Дадоха ми няколко на бала.

– Благодаря ти – отвърнала Джийн. – Ще я сложа в косата си.

И го направила.

– Би ли искала някой път да излезем заедно, на кино или някъде другаде? – попитал Фред.

– Би било чудесно – отвърнала Джийн.

Фред потеглил, но изведнъж осъзнал, че не знае нито фамилията на Джийн, нито телефонния є номер. „Ще се върна“, помислил си той. „Пътят няма как да е толкова зле.“

Подкарал бавно по Брейди Роуд през гъстата гора, но от момичето нямало и следа. Когато стигнал до един завой, видял катастрофирала кола. Била се блъснала в едно дърво и цялата била обхваната от пламъци. От нея все още се издигал дим.

Фред приближил до колата и видял, че шофьорът е заклещен вътре, с глава, забита във волана.

Това била Джийн. В косата є била вплетена коледната гирлянда, която Фред є подарил преди малко.

 

 

Публикацията е част от кампанията на Вевести.бг „Нещо за четене срещу неграмотността“.

С радост съобщаваме, че поради големия интерес рубриката ни Нещо за четене ще прерасне в отделен сайт!

Бъдете първият коментирал

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.



Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.