Франция и Холандия са противици на разширяването на ЕС в посока Западни Балкани

Франция и Холандия са най-силните противници на идеята държавите от Западните Балкани (Македония и Албания) да се присъединят към ЕС през следващите години заради историята на корупцията и организираната престъпност в региона, пише британският вестник Daily Express.

Хага и Париж се опасяват, че двете държави не са направили достатъчно, за да намалят корупцията преди започването на процеса на присъединяване. Длъжностни лица и дипломати смятат, че престъпниците, които понастоящем действат в Албания и Македония, ще се опитат да злоупотребяват с единния пазар на ЕС, когато е договорен достъп.

Те са обезпокоени, че съществуващите проблеми с нарушителите на правила Румъния и Унгария вероятно ще обхванат и новите членове.

Лидерите на ЕС Жан-Клод Юнкер, Доналд Туск и Давид-Мария Сасоли, както и Урсула фон дер Лейен, която ще поеме Европейската комисия следващия месец, заявиха, че преговорите за присъединяване трябва да започнат „не по-късно“ от този месец.

В съвместно писмо те написаха: „Вярваме, че сега е моментът за започване на преговори за присъединяване с двете страни.“

Те добавиха: „През юни се съгласихме да постигнем ясно и съществено решение относно започването на преговорите за присъединяване със Северна Македония и Албания не по-късно от октомври 2019 г.“
Франция е начело на малцинство от страни от ЕС, които се надяват да се сложи край на преговорите през следващите седмици.

Според европейски източници Париж твърди, че Брюксел трябва да бъде по-фокусиран върху реформите сред съществуващите членове, преди да реши да увеличи редиците си.

Появи се напрежение между Германия, Франция и Холандия тази седмица, когато Бундестагът гласува за начало на преговорите за присъединяване.

Париж и Хага вече няма да могат да използват Берлин за прикритие, като спорът заплашва да избухне на срещата на върха на Европейския съвет този месец.

Въпреки противопоставянето, Македония е „много оптимистично настроена“ по отношение на шансовете си за преговори с ЕС.

Радмила Шекеринска, вицепремиерът на страната, заяви, че шансовете са „големи“, но предупреди, че все още може да има още едно разочарование, което „ще даде шанс на автократи и популисти“.

„Ние сме големи оптимисти и сме много амбициозни“, каза тя пред AFP. „Не очакваме членство утре.Това, което очакваме, е да започнем трудния и предизвикателен процес на присъединяване.“

Страните на ЕС се съгласиха преди повече от година, че преговорите трябва да започнат, но през юни те отложиха вземането на официално решение за октомври.

Унгария, Полша, Словакия и Чехия заявиха, че Сърбия трябва да се присъедини към блока. Полският премиер Анджей Дуда каза: „Ние сме задължени да обясним на други страни-членки на ЕС, че продължаването на разширяването е в интерес на всички нас.“

Той добави: „Ние знаем за предизвикателствата, пред които са изправени страните, които искат да станат членове на ЕС, и подкрепяме Сърбия по нейния европейски път.“

Унгарският президент Янош Аддер заяви, че Сърбия трябва да стане държава-членка възможно най-скоро. Той каза: „Стабилността на Балканите е в интерес на ЕС. Ако Сърбия отговаря на условията за членство, ЕС трябва да бъде разширен.“

От Агенция „Фокус“

Бъдете първият коментирал

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.



Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.