„Ана” от Мануела Драганова – историята на една изключителна жена вече и на български

Напрежение, романтика и хумор в публикувания първо в САЩ роман, който ще ни върне в някои от най-мрачните дни на Прехода

Има истории за любов. Има истории за успех. Има истории и за силата да се пребориш със самия себе си, пред каквито и предизвикателства да те изправя животът.

На български език излиза „Ана” от Мануела Драганова – вдъхновен от истински събития роман, който преплита в себе си напрежение, хумор и романтика.

„Ана” е историята на една изключителна жена, преодоляла всички трудности в името на любовта, професионалната реализация и майчината любов.

Съвсем скоро след като е станала майка, Ана остава без финансовата и емоционална подкрепа на съпруга си, преследван от държавата и бившите си партньори за крупни финансови измами. Младата жена трябва не само да спаси последните остатъци от някогашното им богатство, но и да се погрижи момиченцето ѝ да получи най-доброто от живота. Единственото ѝ оръжие е една червена папка, а пътят към тази цел минава през кабинета на Колектора – загадъчен, агресивен и егоцентричен „бизнесмен”, пред когото няма затворени врати. В него читателите ще открият вложени образите на редица герои от близкото минало – онези, чиито имена в края на 90-те преминаха от криминалната хроника в страниците за бизнес и икономика.

С благословията на Колектора вратите пред Ана най-после са отворени и тя отдава цялата си креативност и енергия на развитието на Хиподрума – изоставената собственост процъфтява и скоро се превръща в сърцето на светския живот в града.

Но възможно ли е да сключиш съюз с дявола и да не продадеш душата си? Да откриеш любовта, да си добра майка и в същото време да постигнеш професионален успех? Каква е цената на избора и колко време си готов да я плащаш?

В „Ана” ще откриете  лица  българската политика и бизнес, но най-вече ще откриете, че Ана – това е всяка една жена, която не се страхува да заяви себе си и желанието си да направлява сама живота си.

Мануела Драганова е визионер, романтик, бизнес дама, автор, международен коуч и запален голфър. Романът ѝ “Ana’s Way“ излиза първо в САЩ през 2018 г. под редакцията на Даниел Бъргес, работил със Стивън Кинг и помогнал на мнозина писатели да стигнат до челни позиции в класацията на New York Times. Романът попада на страниците на Publisher’s Weekly, и привлича вниманието на The US Review of Books и Pacific Book Review, които удостояват “Ana’s Way” със звезда за книга с особени качества.

„Това е историята на една фина жена, която – заради дъщеря си и себе си – трябва да поеме ролята на мъжа в тъмните години на прехода. Смела, комбинативна и съблазнителна, с вирната брадичка, тя посреща всички предизвикателства на това объркано, но адски интересно време. И побеждава.”

Захари Карабашлиев

„Ana is a soaring tribute to the challenges and triumphs of modern womanhood. In Draganova’s titular protagonist we find not only savvy determination and infectious enthusiasm, but an abiding openness to the resilience of love.“

Daniel Burgess, Writer and Editor

„Действието е завладяващо, а писането е ясно и красиво. Героите ще напуснат страниците и ще ви станат близки. Пътуването на Ана ще промени собствения ви светоглед. Препоръчвам тази книга – просто се отпуснете и се насладете”.

Арън Уошингтън, Pacific Book Review,
Awarded to Books of Excellent Merit

 

 

 

 

 

Има истории за любов. Има истории за успех. Има истории и за силата да се пребориш със самия себе си, пред каквито и предизвикателства да те изправя животът. “Ана” (изд. “Сиела”) от Мануела Драганова е роман, който събира в себе си всичко това.

 

Мануела Драганова е визионер, романтик, бизнес дама, автор, международен коуч и запален голфър. Романът ѝ „Ana’s Way“ излиза първо в САЩ през 2018 година под редакцията на Даниел Бъргес, работил със Стивън Кинг и помогнал на мнозина писатели да стигнат до челни позиции в класацията на New York Times. Книгата попада на страниците на Publisher’s Weekly и привлича вниманието на The US Review of Books и Pacific Book Review, които удостояват „Ana’s Way“ със звезда за „книга с особени заслуги“.

 

Специално за българската публика Мануела Драганова дописва и разширява сюжета на “Ана”. На страниците на романа читателят ще се потопи в история, изпълнена с напрежение, романтика и хумор, която ще ни върне в някои от най-мрачните дни на Прехода и ще ни позволи да видим това неромантично време през очите на една смела жена.

 

Съвсем скоро след като е станала майка, Ана остава без финансовата и емоционална подкрепа на съпруга си, преследван от държавата и бившите си партньори за крупни финансови измами. Младата жена трябва не само да спаси последните остатъци от някогашното им богатство, но и да се погрижи момиченцето ѝ да получи най-доброто от живота. Единственото ѝ оръжие е една червена папка, а пътят към тази цел минава през кабинета на Колектора – загадъчен, агресивен и егоцентричен “бизнесмен”, пред когото няма затворени врати. В него читателите ще открият вложени образите на редица герои от близкото минало – онези, чиито имена в края на 90-те преминаха от криминалната хроника в страниците за бизнес и икономика.

 

С благословията на Колектора вратите пред Ана най-после са отворени и тя отдава цялата си креативност и енергия на развитието на Хиподрума – изоставената собственост процъфтява и скоро се превръща в сърцето на светския живот в града.

 

Но възможно ли е да сключиш съюз с дявола и да не продадеш душата си? Да откриеш любовта, да си добра майка и в същото време да постигнеш професионален успех? Каква е цената на избора и колко време си готов да я плащаш?

Вдъхновен от истински събития, „Ана” е роман за борбата, която една жена води, за да се докаже в свят, който иска да я смаже.

 

„Това е историята на една фина жена, която – заради дъщеря си и себе си – трябва да поеме ролята на мъжа в тъмните години на прехода. Смела, комбинативна и съблазнителна, с вирната брадичка, тя посреща всички предизвикателства на това объркано, но адски интересно време. И побеждава.”

Захари Карабашлиев

 

„Ana is a soaring tribute to the challenges and triumphs of modern womanhood. In Draganova’s titular protagonist we find not only savvy determination and infectious enthusiasm, but an abiding openness to the resilience of love.“

Даниел Бъргес, писател и редактор

 

„Действието е завладяващо, а писането е ясно и красиво. Героите ще напуснат страниците и ще ви станат близки. Пътуването на Ана ще промени собствения ви светоглед. Препоръчвам тази книга – просто се отпуснете и се насладете”.

Арън Уошингтън, Pacific Book Review, Awarded to Books of Excellent Merit

 

“Любов, страст, приключения по цял свят, закоравели мъже и girl power насред безскрупулната комунистическа реалност. В “Ана” ще откриете перфектните съставки на една пристрастяваща и пикантна история. Една хапка и няма да може да спрете! Дръжте здраво ръката на Ана и й позволете да ви отведе на вълнуващо пътешествие с екстремното увеселително влакче, което представялва живота й. Правдива до последната капка мастило. “

Ирина Диамант, влогър и журналист (ревю в Amazon)

 

Из „Ана” от Мануела Драганова

Шестнайсет години по-рано, през един типичен дъждовен ноемврийски следобед на 1998-а, Колекторът получи телефонно обаждане от непознат номер. Беше много напрегнат ден. Доста хора чакаха пред офиса му за среща. Секретарката се бе мобилизирала и като истински професионалист умело напътстваше посетителите, предлагаше напитки и демонстрираше старание всички да се чувстват добре. Когато първоначално мобилният му иззвъня, той не прояви интерес и нехайно остави апарата настрана. Кой знае каква тъпотия можеше да му сервират или пък някой изгладнял пак щеше да му изгуби времето в обстоятелствени обяснения, сякаш не бяха наясно колко се дразнеше от празнодумци.

Телефонът иззвъня отново. Този път под натиска на някаква прищявка Колекторът промени решението си.

„Ало“, каза той, като вдигна.

От другата страна го поздрави мелодичен женски глас. Тя се представи като жената на негов приятел и го помоли за помощ.

Хм, много интересно, помисли си той, и предложи да се срещнат в офиса му възможно най-скоро.

Тя прие. Разговорът бе кратък.

След това Колекторът лениво се облегна на удобния си кожен стол, издиша дима от първокласната си кубинска пура и се опита да си припомни какво се сещаше за въпросната. Беше я виждал само веднъж по време на вечеря преди няколко месеца в модерния местен китайски ресторант. Тя и съпругът ѝ се появиха отнякъде със закъснение и поради липса на резервация непредвидено се присъединиха към Колектора и неговата компания. Спомни си, че докато споделяха една маса, той бе извършил обичайното си „става – не става“ обследване. Тя бе чаровничка, имаше хубаво лице и изразителни очи, сияещи от радост. Оцени я, че е някъде малко над двайсетте, все още повече момиче, отколкото жена.

Чакай, как ѝ беше името? Той се опита да си припомни, но нищо не му дойде наум. Вместо това му изплува онази непринуденост в присъствието ѝ, която той драговолно бе намерил за привлекателна. Как се държеше освободено с мъжа си, без да крие емоциите си… видно и двамата бяха в отлично настроение тази вечер, закачаха се със сервитьора и помежду си, смееха се. Е, подобно поведение бе нещо, което Колекторът не можеше да си позволи на публично място.

Чудя се как ли би изглеждала гола само с тези бамбукови клечки, помисли той в свой стил и камбанката на похотта звънна някъде в слабините му.

Оф, по дяволите, как ѝ беше името?!

Скоро след онази вечер някой му беше казал, че нейният съпруг мистериозно е избягал извън граница и я оставил сама с тяхната две и половина годишна дъщеричка.

Какъв идиот! Колекторът се улови да реагира спонтанно. После се замисли, че в тези размирни години на преход какво ли не се случваше в смутната им държава и че той самият бе ставал свидетел на далеч по-причудливи сюжети. От опит знаеше, че ако някой бе обявен за изчезнал или мъртъв, единственото, което му оставаше да направи, бе да заличи името му от списъка с контактите си без излишно драматизиране. Осъзнавайки, че и сега трябва да постъпи по същия начин, Колекторът грабна телефона си и натисна копчето за изтриване върху съответното име. Клик. След това върна обратно вниманието си към актуалните събития.

„Помощ“, бе казала тя. Дали бе в опасност? Искаше му се да знае истинската причина за обаждането ѝ. Искаше му се също да се увери дали все още изглежда добре. Обаче най-вече му се искаше да разбере проклетото ѝ малко име!

Около час по-късно секретарката дискретно го информира по вътрешната линия, че някакво момиче, представящо се за Ана, току-що се е появило.

„Да, точно така! Ана! Да влиза!“

След секунда вратата се отвори и момичето от следобедните му размишления се промъкна нерешително. На външен вид изглеждаше горе-долу така, както си го спомни, само че веднага забеляза една огромна разлика – цялата радост на Ана се бе изпарила. Набързо констатира, че в резултат на тревогите си беше много отслабнала, което пък от неговата гледна точка можеше да се тълкува като признак за елегантност. Бе стилно облечена с официален черно-бял костюм с пола, а елегантните ѝ черни лачени обувки с висок ток подчертаваха деликатната форма на нейните глезени. Сякаш носейки бебе, Ана бе прегърнала в ръцете си голяма червена папка.

– Заповядай, разполагай се някъде. Искаш ли нещо за пиене – кафе, вода, друго?

Той се постара да я предразположи и продължи да я наблюдава как стои боязливо до вратата, готова да побегне като сърна. Ана огледа помещението. Изучаваше обстановката с големите си кафяви очи.

Колекторът се намираше в отсрещната страна на стаята зад величествено дървено бюро с кристален череп на него.

Погледът ѝ обходи многобройните гъсто разположени картини, украсяващи стените, и видимо разпозна няколко из- вестни платна в красиви рамки. Бяха някак наблъскани около неговото гнездо.

– В новия ми офис ще има повече място за любимите ми творби – похвали се той, като че ли току-що бе прочел мислите ѝ. След това посочи към един от столовете за гости. – Ела де, сядай тука.

Здраво стиснала папката, Ана се настани на ръба на стола.

– Вода и кафе за мен, благодаря.

Явно е уплашена, бе заключил Колекторът още щом я бе зърнал, но не се държи като типичната отчаяна жертва. Когато чашите бяха сервирани, той я погледна въпросително.

– Е, какво става?

– Аз… съжалявам за суматохата – каза тя, – обаче мъжът  ми ме посъветва да дойда при вас за защита, ако попадна в опасност, и ето ме тук. Има един… той брутално ме притиска да му прехвърля акциите от нещо твърде ценно за мен. Много е настоятелен, заплашва да използва алтернативни методи за убеждаване.

– Кой те преследва? – авторитетно попита Колекторът, без да разпитва за подробностите, а тя отговори направо. После той взе мобилния си и набра някакъв номер. Когато търсеният човек отговори, гласът на Колектора стана равен и студен: – Искам да те осведомя, че Ана е при мене! И от тук нататък каквото и да търсиш от нея, ще трябва да си го вземеш от мен!

Говореше заповеднически, с кратки паузи между фразите. Другият изобщо нямаше намерение да спори. Преговорите приключиха незабавно.

 

Публикацията е част от кампанията на Вевести.бг „Нещо за четене срещу неграмотността“. 

С радост съобщаваме, че поради големия интерес рубриката ни Нещо за четене ще прерасне в отделен сайт!

Бъдете първият коментирал

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.



Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.