Тереза Боучкова пристига в България за представянето на „Годината на петела”

Майката на популярната чешка писателка е родена в София

 

 

Тереза Боучкова (р. 1957), една от най-популярните писателки на Чехия, пристига в България, за да представи своята книга, истински феномен в читателския интерес – „Годината на петела” (преводът е на Красимир Проданов, изданието – на „Персей“, в поредица, съфинансирана от програма Творческа Европа).

Любопитното е, че майка й е родена в София, а бабата и дядото на писателката живеят тук до 1947 г. Тереза е дъщеря на един от най-големите живи писатели дисиденти на Чехия – Павел Кохоут, а след развода с него майка й има дългогодишна връзка с Вацлав Хавел.

Ще има две основни събития с участието на писателката: на 17 октомври в Чешкия център в София, а ден преди това, на 16.10. – в Художествената галерия в Пещера.

Родителите трябва да са като лък. А децата са стрелите. Лъкът изстрелва стрелите в света, когато настане часът. Така звучи накратко равносметката на всяко родителство. Но за Тереза – главната героиня на романа „Годината на петела” и всъщност негова авторка, всичко е малко по-различно. Защото стрелите обръщат посоката си, забиват се в сърцето ѝ. Романът е разтърсваща равносметка за осиновяването на две ромски деца. Превръщащи се в зверове, те заплашват да унищожат ония, които са им подали ръка и са ги отгледали. Това води Тереза Боучкова към неочаквана равносметка – за живота ѝ дотук, за дисидентските години, за провалените мечти, за многото разочарования.

Но тя продължава да търси светъл лъч, иска животът ѝ да е прегръдка, да е изпята от сърце песен, да е търкулнала се сълза, от която се ражда само усмивка.

Изключително добре приета от публиката и критиката в Чехия, „Годината на петела” е роман, който представя една история, родена от живота на самия автор. История, която изобилства от неочаквани признания, от смели разкрития. История, написана смело и предизвикателно – и най-важното, майсторски.

Книгата излиза през 2008-а, като дотогава авторката е направила няколко литературни опита, но все още е известна само като дъщерята на Павел Кохоут. А точно баща ѝ е живата легенда на чешкото дисидентство. Изненадващо, още на 20, по стъпките му тръгва и Тереза. Подписвайки „Харта 77” – най-известната антикомунистическа инициатива в онази епоха, тя сякаш се съгласява да бъде преследвана и отлъчвана. Говорим за края на 70-те, време, когато смяната на режима изглежда просто невъзможна. Любопитен факт е, че баща ѝ е прогонен в чужбина и остава дълги години в Австрия. А дъщеря му продължава да страда от издевателствата на властите срещу нея, като в същото време опитва да създаде семейство. Забранено ѝ е да учи, прехранва се като чистачка…

Логично, като резултат и от стреса, не може да има собствени деца. Тогава със съпруга си осиновяват ромско момче, следва и второ. Като по чудо им се ражда и техен собствен син.

Именно всички тези събития и житейски препятствия са в основата на „Годината на петела”. Както казахме, книгата се радва на невероятен читателски успех, но изненадващо, не получава никакви литературни награди. Въпреки това оценките се сипят в огромно количество. Критиката анализира написаното, търси връзки и взаимовръзки, читателите пък са любопитни за личния живот на авторката. А книгата изобилства от интригуващи и направо пикантни намеци, от които жълтата преса направо е във възторг.

Дали героят диседент Павел Кохоут е толкова безгрешен?

И дали наистина майката на Тереза е имала интимна връзка с големия Хавел?

Какво означава да осиновиш ромски деца?

Книгата и в това е уникална – тя премества все по-навътре, в личното пространство на автора, онази тънка линия между фикция и биографични факти. Написана под формата на дневник, всъщност е изпълнена с живо повествование – и когато градусите скочат прекомерно много, ги охлажда ясна философска мисъл или кратка отбивка в някое пражко кино. Така романът се сдобива с очертания на киносценарий, придобива космополитност, превръща се в произведение и на визуалната култура. А в центъра му все така остава нереализираната жена, жертвала себе си за политическа кауза, от която другите се облагодетелстват, за деца, които дори не е родила…

Конфликтът тлее и избухва, но никога повърхностно, никога по линията мое-чуждо, ами в дълбочината си, в невъзможността за адаптиране, за социализиране на онова, което иска да се откъсне от цялото, да изяви непригодността си. Така „Годината на петела” се превръща в нагледна лекция за невъзможността на ромското приобщаване, за абсурдността на самата идея това да се случи.

„Годината на петела” неочаквано води и към България

Но това е само загатнато, просто един от цветовете в романа, който се чете със смях и през сълзи, защото разтъжава, вдъхновява, депресира и ентусиазира – истински празник на една богата душевност, изливаща се пред нас в своето изобилие и превръщащо се в увлекателна и любопитна книга.

Прозрения от Тереза Боучкова

·                Спомних си много живо как живеехме ние до 89-а: убийствена безнадеждност.

·                Силната творба се ражда от потребността да изкажеш своите тревоги, своите мисли, които иначе биха ви погубили. Пишете!

·                Най-добре ще е да заспя и да проспя всичко. Целия живот. Само че не мога да спя.

·                Трябва. Трябва да изпиша всичко от себе си, че да ми олекне.

·                Да се страхуваш предварително – това се равнява на загуба!

·                Знам, че трябва да се смея

Бъдете първият коментирал

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.



Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.