„Спомни си за царя“ от Антон Хикиш – романизирана биография на цар Фердинанд I Български

По книжарниците вече е и една важна за българския исторически светоглед книга: „Спомни си за царя“ от словашкия писател Антон Хикиш в поредицата „Модерна европейска проза“ на издателство „Ерго“.

В романа Хикиш проследява най-важните етапи от възкачването и царуването на Фердинанд Сакскобургготски на трона на Третото българско царство.

Антон Хикиш (р. 1932 г., Банска Щявница) е словашки писател, политик и дипломат. Като гимназист прави неуспешен опит да избяга от комунистическа Чехословакия в Западна Германия. По-късно завършва икономика и започва да пише. Дебютната му книга е иззета и унищожена по нареждане на цензурата. Като журналист подкрепя проекта на Александър Дубчек за демократизация на социализма. След съветската инвазия през 1968 г. му е забранено да публикува за дълъг период от време. Хикиш пише с голям успех исторически романи, повечето от които са преведени в чужбина. Сред тях е биографичният роман за австро-унгарската императрица Мария Терезия, новатор в образователното дело („Обичайте кралицата”), както и за неуспешния реформатор император Йосиф II („Вярвайте в императора”).

След демократичните промени през 1989 г. писателят е депутат в словашкия парламент, по-късно става първият посланик на независимата Словашка република в Канада. Членове от рода на Антон Хикиш са били на служба при Фердинанд Кобургготски, който е притежавал имения в бившата Австро-Унгария.

София, 1906 година. В княжеския двор пристига младият словак Антон Х. По онова време владетел на България е Фердинанд I от рода Сакс-Кобург-Гота, една от куриозните личности на тогавашна Европа – образован, естет, католик, окултист, твърди се, че и бисексуален, хитър политик и всепризнат учен – ботаник и зоолог, изследовател и колекционер. В страха си от възможни атентати Фердинанд избира сред най-близкото си обкръжение предимно млади хора от Словакия, където неговият род притежава обширни имения и той често предпочита да прекарва летните си ваканции. 

В романа се проследява съдбата на двойка напълно противоположни герои – от една страна, амбициозния български цар, който мечтае да покори Цариград и да стане император на Византия, и от друга, неизвестния словашки младеж Антон Х.-син (фактически чичо на автора на романа), адютант и дясна ръка на Фердинанд. Заедно с тях проследяваме миговете на успехи и лични трагедии, придворни интриги и истории за любов и омраза, както и зараждането и процъфтяването на една нова европейска монархия – Третото българско царство, чак до националните катастрофи от Междусъюзническата и Първата световна война.

По-долу четете откъс от книгата:

– Колко безсънни нощи, безкрайно преброяване на верните ти хора, на тези, които няма да ти се нахвърлят в нощта с викове да абдикираш. Ненаписани списъци на майори и полковници, които самият ти си издигнал, без да знаеш дали в някоя нощ няма да те застрелят като бясно куче. Не се усмихвай, Х.! Когато на бала в този дворец разкрихме заговора на майор Паница, във военната градина, където военният съд реши да го разстрелят, открихме провесени надписи на върбата: „ТУК ЩЕ УВИСНЕ ФЕРДИНАНД!”. Никакво Величество, Височество, Превъзходителство или княз. Просто – тук ще увисне Фердинанд, и баста!

В този миг пред очите на Тони притъмня, кристалната гарафа с коантрото на масичката затанцува, ушите му пламнаха, обля го гореща вълна и изпита неистова нужда да излезе навън в студения парк или на улицата. Страшно прозрение завладя мисълта му, ясно и еднозначно като февруарския студ. Разбра какъв ужас го чака тук в София, далеч от родното Горнохроние, от дома с дългата остъклена веранда, далеч от имперска Виена със скърцащия паркет на учебните стаи. В мозъка му изникна страшна картина като картата на старите херцози, която се навива винаги според предишните си сгъвки, без изобщо да можеш да я разгърнеш за постоянно върху масата. Каква ти дипломация, какво ти изгодно място, каква ти шеметна кариера? „Приятно ухаещият княз, към когото ти се обвърза с договор, живее в непрестанен страх. Всяка нощ той трепери. А ти трябва да си неговата горяща свещ, която те изгаря с пламъка си. Много благодаря!“

Тони се изплаши от собствените си мисли. Ще трябва да минат месеци, а може би години, докато намери в себе си куража да развали договора. Да защити самия себе си.

Засега обаче е едва на първия етаж на източната част на двореца, в най-личната част от резиденцията на княза, без шанс за изход. Уморен от непрестанното сноване из салона, Фердинанд седна срещу адютанта си. Наля си от божественото питие и Тони, с невероятна рационална смелост, поотмести към княза собствената си чашка. Изчака суверенът да му налее, притвори очи и изля лепкавата течност в гърлото си. В очите на Фердинанд проблесна искра, хвана се за гърдите и стисна амулета или медальона, който се люлееше.

„Не, не се бой! Никой не те е излъгал. Нещата постепенно ще се променят. Само трябва да се поокопитя.“

 

Книгата се издава с финансовата подкрепа на Комисия СЛОЛИА при Литературния информационен център в Братислава, Словакия

Превод от словашки Людмила Котарова

Оформление Митко Ганев

330 стр., цена 18,00 лв.

ISBN 978-619-7392-43-2

www.ergobooks.eu

Публикацията е част от кампанията на Вевести.бг „Нещо за четене срещу неграмотността“. 

С радост съобщаваме, че поради големия интерес рубриката ни Нещо за четене ще прерасне в отделен сайт!

Бъдете първият коментирал

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.



Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.